Н.Пр. Наргиз Гурбанова: Южният газов коридор е възможност за сътрудничество в енергийния сектор

Н.Пр. Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България, в интервю за предаването „Азербайджан – непознат и близък“ на Радио „Фокус“

 

  Водещ: Посланик Гурбанова, през месец фувруари вашата страна отбелязва годишнина от събития през 1992 г.  Какво се случва преди 27 години?

Наргиз Гурбанова: Може би знаете, че арменско-азербайджанският конфликт започва като неоснователни териториални претенции на Армения към Азербайджан. Към момента на конфликта Ходжалъ е единственото летище в региона Нагорни Карабах – това е красив град с естествени извори, има 7 хиляди жители, които са трудолюбиви фермери. От октомври 1991 г. е изцяло обграден от арменски войски. Единствената връзка са хеликоптери. На 28 януари 1992 г. Армения сваля цивилен хеликоптер, летящ от Агдам към Шуша, като убива 14 души. Това блокира и връзката по въздух. Ходжалъ е изолиран град без провизии. Скоро има недостиг на вода, електричество и храна. През нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г., след масивен артилерийски обстрел на Ходжалъ, Армения с помощта на 366 пехотен полк от бившия СССР превзема Ходжалъ. В тази студена нощ безпомощните жители се опитват да избягат от Ходжалъ, да се спасят в Агдам – най-близкият град под азербайджански контрол, на 16 км от Ходжалъ, трябва да прекосят гористи местности и планински територии. Много от тях са боси, бягащите хора са обсадени, много са застреляни или взети в плен. Много жени и деца умират от измръзване. Малцина успяват да стигнат до Агдам. Например една от жителките на Ходжалъ Джирам Азизова през тази нощ губи 14 свои роднини. Масовите нарушения на човешки права са потвърдени от независими доклади на Центъра за правата на човека „Мемориал Русия“ и  Human Rights Watch. Арменците избиват 613 цивилни, включително 106 жени, 63 деца, 70 възрастни хора. Други 487 са ранени. 1275 са взети за заложници, а към днешна дата 150 остават безследно изчезнали. 8 семейства са напълно унищожени. 130 деца са загубили един родител, 25 остават кръгли сираци, 56 души са убити по особено жесток начин. Жителите на Ходжалъ губят живота си, само защото са азербайджанци. В свое признание за вината, тогавашният министър на отбраната на Армения и настоящ президент Серж Саркисян е цитиран от британския журналист Том Девал да казва „Преди Ходжалъ азербайджанците смятаха, че арменците са хора, които не могат да вдигнат ръка срещу цивилно население. Ние доказахме, че не е така.“ Прякото участие на Армения в тези жестокости е ясно доказателство за сепаратистките искания, които не са мирни аспирации, както арменската пропаганда твърди от началото пред международната общност. Целта е да се създаде една етнически хомогенна територия. Масовото убийство в Ходжалъ е неделима част от многовековна политика на омраза на арменски националисти към азербайджанци. Масовото убийство в Ходжалъ е незараснала рана в сърцето на всеки азербайджанец. То предхожда масовите убийства в Руанда и Сребреница и трябва да бъде преследвано от съда. Това също така ни напомня, че е много важно да защитаваме цивилните при въоръжени конфликти, за да се гарантира върховенството на закона и зачитането на международните хуманитарни права и правата на човека в ситуациите на конфликти. Всъщност не може да има дългосрочно и устойчиво решение и мир без правосъдие, без зачитане на човешкото достойнство, права и свободи. Беззаконността на престъпленията срещу азербайджанци в Гусчулар и други села в Азербайджан продължава да пречи на напредъка за постигането на дълго очаквания мир между Армения и Азербайджан. Краят на тази безнаказаност е много важен за поемането на отговорността в конфликта и индивидуалната вина на извършителите. През годините кампанията „Справедливост за Ходжалъ“ повишава осведомеността по света за масовото убийство. 16 държави и 22 щата на САЩ са признали събитията от Ходжалъ за геноцид.

Водещ: Президентът на Азербайджан г-н Алиев е постоянен гост на Световния икономически форум в Давос. През януари тази година той присъства на сесия на тема „Подобряване на инициативата за пояса и пътищата: трилионната визия на Китай”, която се провежда като част от WEF. Какви бяха основните моменти, които президентът Алиев подчерта там?

Наргиз Гурбанова: Дебатът беше много вълнуващ. С интерес го следих. Президентът ни говори преди всичко за създаване на модерна инфраструктура. Това е не само цел на всяко правителство, но също така в случая на Азербайджан е важно да се възползваме от нашето геостратегическо местоположение като инвестираме в местна инфраструктура и такава с регионално значение. Това е позволило на Азербайджан да се превърне в ключов хъб в Евразия по отношение на транзита на стоки и пътници. Инвестирали сме много в страната в строежа на пътища, магистрали, аерогари. Инвестирали сме в газификация и производство на енергия. Това ни позволи да бъдем жизнен, надежден партньор в транспортните оси Изток-Запад; Север-Юг. Президентът спомена и инициативата „Един пояс-един път“ на Китай. Всъщност винаги подчертаваме, че Китай е единствената държава, която участва и в двата коридора Изток-Запад; Север-Юг. Модернизацията на жп мрежата ни, строителството на най-голямото ни морско пристанище на Каспийско море с капацитет 25 милиона тона товари годишно, строителството на жп линията Баку-Тбилиси-Кар, която свързва Азербайджан с Грузия, Турция с Европа през България, всичко това е много добра възможност за Азербайджан и за нашите съседи да инвестират в тези проекти. Опитахме се да създадем благоприятна тарифна политика. Това е широко дискутиран въпрос. Видяхме, че така нараства обемът стоки и трафикът. Моят президент също така подчерта, че по отношение на реконструкцията, обновяването на инфраструктура, ние сме финансирали тези проекти основно от държавния бюджет преди да започнем да получаваме приходи от газ и петрол, разчитахме на заеми. Но теглихме тези заеми по отговорен начин на международните пазари чрез международни финансови институции. Сега след 15-16 г. целенасочена политика можем с гордост да кажем, че според Икономическия форум в Давос Азербайджан е на 34 място по качество на пътищата. Според последния доклад „Правене на бизнес“ на Световната банка сме на 25 място от повече от 190 държави по света по отношение на Програмата с реформи и сме в топ 10 на реформиращите се държави. Това беше споменато в речта на президента Алиев. Той също така, посочи че разбираме, че тези инвестиции се връщат не след 2-3 години. Необходимо е много повече време, но тъй като имаме стратегическо виждане за приоритетите като транзит и транспорт на стоки на пътници, сме решили да започнем този процес и продължаваме. Постигнали сме важни резултати. Не на последно място президентът говори и за ролята на Азербайджан при износа на електричество. Т.е. не само за петрол и газ, транспортни коридори, но и като държава износител на електричество. В отговор на въпрос за връзката между геополитика и транспортни проекти, президентът посочи, че според него всеки транспортен проект, който свързва отделни държави, има геополитическа основа. Тези проекти, както се вижда в Азербайджан и нашите съседи оказват влияние върху геополитическата ситуация. Стабилността и  предвидимостта създават взаимосвързаност. Без съседите няма как да бъдем транзитна държава. Нашите съседи не могат да бъдат транзитни страни без техните съседи. Това създава една верига държави. С нашето стратегическо местоположение на различни транспортни оси и историческия път на коприната, ще продължим да играем важна роля като свързваме държави и континенти и създаваме по-предвидимо бъдеще не само за нашите граждани, но и за съседите ни.

Водещ: В продължение на пет поредни години в Азербайджан се провеждат министерски срещи за Южния газов коридор. На какъв етап в момента е този проект?

Наргиз Гурбанова: Южният газов коридор е многомилиарден проект. Всъщност на стойност 40 милиарда щатски долара. Това е мегапроект, който е най-големият в региона, а и в света, бих казала. Три от четирите компонента на проекта са напълно въведени в експлоатация. Южният газов коридор беше открит миналата година. Това беше историческо събитие, което ще осигури ползи не само за Азербайджан през следващите десетилетия. Това са политически, икономически и финансови ползи. Но той е също така и от полза за съседите. Миналата година проектът „ТАНАБ“, неразделна част от коридора, влезе в експлоатация. Проектите „Шах Дениз 2“, Южнокавказкия газопровод също функционират. Единственият компонент, който предстои да бъде довършен и напредва в срок е „ТАБ“ – Трансатлантическият газопровод. Той е дълъг 878 км, свързва се с „ТАНАБ“ на турско-гръцката граница, ще пресича Гърция, Албания и Адриатическо море, преди да стигне до бреговете на Южна Италия. Този проект е завършен на повече на 84%. Оптимисти сме, че скоро ще бъде финализиран. Тази година за пети път сме домакини на консултативната среща за Южния газов коридор и отново очакваме министърът на енергетиката на България госпожа Теменужка Петкова да вземе участие в срещата заедно с експерти от енергийния сектор. Тази инициатива започна преди 5 г. от моя президент и еврокомисаря и заместник-председател на Европейската комисия Марош Шефчович. Те взеха решение да съберат ключови заинтересовани страни, за да се обсъдят практически въпроси, свързани с Южния газов коридор, да се идентифицират целите за бъдещето. Тази платформа ангажира институционални, структурни и финансово заинтересовани страни. Ежегодно очакваме  България и другите партньори, ангажирани в Южния газов коридор, заедно с висши служители, заместник-премиери, официални лица от Италия, Турция, Гърция, Албания, Великобритания, САЩ. Миналата година за първи път колеги от Туркменистан дойдоха, както и Босна и Херцеговина, Хърватия взеха участие в тази сесия. Участие вземат и ключови финансови институции, Европейската банка за възстановяване и развитие, Азиатската банка за развитие, Световната банка. В края на всеки консултативен съвет се подписва декларация. Всяка страна поема ангажименти за бъдещото изпълнение на коридора и проектите по него. Подчертава се ролята на коридора не само за Азербайджан или за отделна страна, а за неговата цялост, за европейската енергийна сигурност. Както моят президент спомена на последната сесия, важна е диверсификацията не само на източниците, а и на трасетата. За нас Южният газов коридор е възможност за сътрудничество в енергийния сектор, защото се взема под внимание интересът на производителите, не само в Азербайджан, а и в транзитните страни, потребителите също така. Това отваря възможности за многомилиардни инвестиции навсякъде, не само в енергетиката, а и в транспортната инфраструктура, газификация. Това е печеливша ситуация за всички ни. Това е равносилно на развитие, стабилност,  предвидимост. Затова очакваме с нетърпение следващата сесия, която ще се проведе тази седмица и очакваме министър теменужка Петкова в Баку.

Водещ: Изобилието в Азербайджан на петрол и газ дава на вашата страна предимство в химическата промишленост. През съветския период Азербайджан е един от водещите центрове на химическата промишленост. Как в момента се развива този сектор?

Наргиз Гурбанова:  Химическата индустрия често се неглижира, според мед, неоснователно. Потребителите рядко осъзнават важността  на този сектор, той обаче е жизнено важен в ежедневието ни. Химическата индустрия винаги е била сред ключовите сектори в икономиката ни. Правилно споменахте богатството ни на суровини, петрол, газ, соли, йодни и бромни води, цветни метали заедно с достъпа до съседни пазари ни дава предимство. През съветския период ние сме имали дял от 70%, като изключим петрохимикалите за икономиката на СССР. Това винаги обаче трябва да се съчетава с опазване на околната среда. Затова в отговор на дългосрочното търсене в региона и съобразно международните екологични  стандарти, правителството признава, че бъдещата конкурентоспособност на сектора изисква инвестиции, това изисква високи технологии и сме приели множество нормативни документи за най-високи стандарти в сектора. Нараства ролята на хидровъглеродите, като суровина за нефтопетролния сектор. Държавната петролна копания “SOCAR” има различни дъщерни дружества, които оперират в химическата индустрия, например през юли беше отворен заводът „SOCAR Polymer“ с много впечатляващ капацитет. Около 570 хил. т. продукция, след няколко години ще произвежда 30 вида продукти, включително полиетилен с висока плътност, попропилен. Тези са изключително важни за медицината, хранителната промишленост, земеделието, автомобилостроенето. Общата инвестиция в проекта е повече от 800 мил. щатски долара. Производството в „SOCAR Polymer“ ще допринесе за създаването на стотици малки и средни предприятия, ще се развива един нов сектор, а в много подсектори ще заменим вноса. През следващите години този завод и производството на тези стоки ще помогне на „SOCAR Polymer“ да достигне приходи от 8 млрд. щатски долага. Очаква се 30% от продукцията да се продава на местния пазар, останалата част ще се изнася за Централна и Източна Европа – бившите републики на Съветския съюз, наши съседи. Когато открихме завода на „SOCAR Polymer“ президентът на Италия Серджо Матарела посети церемонията, а италианска компания  участва в проектирането и строителството на завода. Този завод е в град Сумгаит, който е побратимен с град Бургас. Сумгаит е вторият водещ промишлен град в Азербайджан след Баку. Той е важен не само за Азербайджан, но и за целия Кавказки регион. Трябва да спомена и още една дъщерна компания на „SOCAR“ – „SOCAR Carbamide”. Тази компания произвежда урея, което е наторител. Това е много важен продукт за устойчиво земеделие във всяка държава. Очакваме да произвеждаме  около 700 хил. т. урея годишно, това ще покрие търсенето на местния пазар, като излишъкът ще се изнася за Централна и Източна Европа. Друг важен проект, изграден в Турция, е рафинерията „СТАР“. Това е една от най-големите инвестиции, най-голямата пряка чуждестранна инвестиция в Турция, която възлиза на повече от 6 млрд. щатски долага. Рафинерията беше открита през октомври. А защо е важна тази инвестиция? Това е най-голямата чужда инвестиция в Турция, но също така ще произвежда дизел, авиационно гориво за местния пазар в Турция, но също така ще се изнася за България и за други съседи. Това ще помогне за диверсифицирането на сектора и на този сегмент от българския пазар, а за ЕС това също е интересен проект, защото ще създаде и 30 хил. работни места в Турция. Продуктите ще бъдат интересни и за българския пазар, защото страната е и близо до Турция и е стратегически партньор на Азербайджан, както виждате, освен класическият петролен и газов сектор, се разраства и химическата индустрия, а това осигурява и възможности за сътрудничество с България.

Водещ: На финала на разговора ни, поглед и към културните особености на страната. Националните костюми на Азербайджан са много колоритни. Универсални ли са или имат специфика в различните региони?

Наргиз Гурбанова: Според една поговорка –  дрехите правят човека. Нашите национални костюми са основен атрибут на нацията, както навсякъде по света, те са тясно свързани с история и традиция. В Азербайджан са идентифицирани 12 етапа от формирането на националните облекла. Първоначално се  оформят по време на династията на Сефевидите. 16 – 18 век започват да се разграничават по региони, по време на управлението на различни ханове. Традиционни цветни, пищни дрехи представят различни региони, отразяват различния усет, вкус на Азербайджан. Мотивите и цветовете, както за аристократи и богати, така и за бедни се избират внимателно, не се ползват случайни елементи. Характерната женска рокля включва долна и връхна роба и долни и горни дрехи. Също така е важен воалът, който е част от носията, жените го носят при излизане. Връхното облекло е ушито от ярки тъкани, може да е луксозно в зависимост от социалния статут на семейството, включва и много накити, сребро, злато и копчета. Жените носят къса жилетка, известна като архалиг с къси ръкави и широк отвор отпред. Архалиг е типичен пример за носии във всички региони на Азербайджан, често жените носят златен, сребърен или кожен колан със сребърни монети над жилетката. Носията варира според гражданското състояние на жената и нейната възраст. Девойките носят много различни носии в сравнение с омъжените жени, при девойките дрехите са по-цветни, по-ярки. Има различия и според региона, например в региона Карабах жените в миналото са носели роби с дълги ръкави, в Нахчиван жените предпочитат широки панталони и поли до коляно, в Шамахъ и други области като Шуша носели дълги поли. Най-често жените покривали главите си с келахаи – копринен шал, в миналото предаване говорехме за изкуството на правене на келахаи. Този копринен шал предпазвал жените от силното слънце и студения вятър, защото коприната държи хлад през лятото и пази топло през зимата. За разлика от дамските облекла мъжките носии са доста сходни в цял Азербайджан. Костюмът е знак за класова принадлежност на мъжа. Най-често се използват тъкани като коприна, кашмир и сатен. Най-популярната шапка за мъже е папах. Тя се прави от агнешка кожа и е символ на престиж. Мъжете не сваляли своята папах, считало се е, че не е прилично да излезеш от дома без шапка. Ако някой се е опитвал да обиди друг, то се е опитвал да бутне шапка от главата му. Най-популярна шапка за мъжете и жени е арахчин – направена от коприна и декорирана със златна бродерия. Много популярни са и днес, продават се в магазини за сувенири в цял Азербайджан. Стилът на азербайджанските облекла се развива през вековете. Други важни елементи от носиите са дизилек /панталони/ и  кюинек /риза/, шалвар – това са панталони с ниско дъно, томанс –  поли, които се носят една над друга. Понякога жените са носели до 20 поли една над друга. Също важни елементи са ишмек, което са елеци или чаршафи – вид шал. Тези облекла са изложени в много от нашите музеи – Историческия музей, Музея на килима,  използват се при народни танци и фестивали. През март например отбелязваме нашия празник Новрус, който се празнува вече 3 хиляди госдини –  това е пролетното равноденствие. По този повод в цял Азербайджан се показват всякакви традиционни носии, много добра възможност е да видите нашите традиционни облекла. В съвременната мода комбинираме елементи от традиционни носии, дори и сега източни и европейски дизайнери използват дълги поли и широки панталони, типични за азербайджанските народни носии. Известният италиански дизайнер Ренато Балестра наскоро направи уникална колекция, специално за дамите в Азербайджан, като комбинира елементи от висшата мода и традиционните костюми. Сега вече се връщаме към нашите корени и се радваме на артистичния вкус на нашите носии.

Росица АНГЕЛОВА