Н.Пр. Наргиз Гурбанова: Азербайджан е много надежден партньор на България

Н.Пр. Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България в интервю за предаването „Азербайджан – непознат и близък“ на Радио „Фокус“

 

 Водещ: Г-жо Посланик, този месец Азербайджан отбелязва 30-та годишнина от събитията на 20 януари 1990 година. Какво се случва в този период от съвременната история на вашата страна?

Наргиз Гурбанова: Процесите на дезинтеграция в СССР и възраждането на национално-освободителните движения в бившите републики на Съветския съюз, включително Азербайджан достигат своя пик в края на 80-те години. Затова трябва да погледнем предисторията на случилото се в нощта на 20 януари 1990 година, като търсим корените на тези драматични събития. Можем да ги намерим в историята на бившия Съветски съюз. Всъщност, тези процеси се дължат на пристрастната вътрешната политика на Комунистическата партия и правителството на Съветския съюз, както и провала на Перестройката на Михаил Горбачов. Става все по-ясно и очевидно, че съветските лидери не могат да обърнат центробежните процеси в страната с помощта на политически методи. При тези обстоятелства правителството взема решение да използва силата като акт на сплашване за всички републики на Съюза, за да предотврати разпадането на СССР. Изборът неслучайно пада върху Азербайджан. Съветските лидери са наясно, че националноосвободителното движение в Азербайджан се разгръща като реакция на териториалните претенции на съседна Армения и на стремежа на тази страна да анексира автономната област на Азербайджан Нагорни Карабах. Със съучастието на съветските власти арменските експанзионисти експулсират над 250 хиляди азербайджанци от Армения през 1988-1989 година. Вместо да предотврати нарастващото напрежение и масовите нарушения на човешките права и да облекчи страданията на азербайджанците, насилствено изселени от земите на предците си, съветското ръководството извършва ужасно престъпление срещу народа на Азербайджан, решен да защити териториалната цялост на страната си в стремежа към независимост. В нощта на 19 срещу 20 януари 1990 година по заповед на ръководството на СССР тежковъоръжени 26 хиляди войници нахлуват в Баку от всички посоки, включително и по море в операция под кодовото име „Ударът“, без да бъде обявено извънредно положение. Войските безразборно стрелят по жени, възрасти и деца, дори шофьори на ленейки и лекари са тяхна цел. Танкове и бронирани превозни средства мачкат цивилни коли с хора в тях и стрелят по жилищни сгради. Тежките последици от тази операция срещу мирното население са умопомрачителни – 137 цивилни са убити, 744 са ранени, 4 са в неизвестност, а 841 са незаконно задържани. Тази трагедия отнема живота на хора от различни възрасти, националности, пол и социален статут. 13-годишната Лариса Мамадова, майката на три деца Фарида Абасова, младоженците Илхан и Фариза и много други. В тази нощ Илхан е застрелян в центъра на Баку, а Фариза не успява да преодолее загубата на любимия си и се самоубива. Оттогава 30 юни – денят на тяхната сватба се отбелязва в Азербайджан като ден на любовта и символ на верността. Военната операция е извършена по преките указания на Михаил Горбачов, тогавашният генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, и под командването на министъра на отбраната Димитрий Язов и министъра  на вътрешните работи Вадим Бакатин, от отряда на Министерството на вътрешните работи, Комитета за държавна сигурност, както и редовни части на съветската армия и военноморските сили. Представите си тежковъоръжената съветска армия, която се бие срещу собствения си народ, невъоръжени цивилни жители на Азербайджанската съветска социалистическа република. Преди да бъдат изпратени в Баку, на офицерите и войниците е казано, че ислямистки радикалисти и муджихидини са завзели властта в Баку, и съветските войски трябва да защитават нарушени права на местните арменци. Същата вечер специални части, наречени „Алфа“, взривяват захранването на централния телевизионен канал в Баку и новините за атаката не достигат до останалата част на Азербайджан и по света. Веднага след трагедията на 21 януари националният лидер Гейдар Алиев, който по това време пребивава в Москва, в знак на солидарност с народа на Азербайджан, заедно със семейството си отива в постоянната мисия на Азербайджан в Москва и по време на пресконференцията за представители на чуждестранни медии, остро осъжда съветското ръководство за масовото убийство и разобличава онези, които са разрешили операцията. Изказването му е първата политическа оценка на събитията от Черния януари. В доклада на Human Rights Watch за Черния януари пише, че насилието, използвано от съветската армия е толкова несъразмерно на съпротивата, оказана от цивилните азербайджанци, че представлява колективно наказание. Военната интервенция е грубо нарушение на Съветската конституция и Конституцията на Азербайджанската съветска социалистическа република, както и на ангажиментите на бившия Съветски съюз по силата на международното право и много други международни правни инструменти за правата на човека. Но тази трагедия има и друго измерение, макар че е повод за национален траур Черният януари се е превърнал в страница на героизъм в историята на борбата на хората в Азербайджан, независимо от техния етнически, религиозен и социален произход за независимостта и териториалната цялост на страната. Приетият от азербайджанския парламент на 18 октомври 1991 година Конституционен акт за държавен суверенитет само легитимира това, което е постигнато през януари 1990 година. Животът и борбата на тези хора са източник на вдъхновение и гордост за моето поколение и идните поколения. Благодарение на техния героизъм и саможертва, Азербайджан съществува като независима и суверенна държава, гордо изправена сред световните нации, и затова оставаме безкрайно задължени.

Водещ: Сега към съвременното развитие на страната. Азербайджанските авиолинии AZAL бяха посочени за най-точната авиокомпания в Европа за 2019 година. Колко развит е транспортният сектор в Азербайджан?

Наргиз Гурбанова: AZAL е национален превозвач и най-голямата авиокомпания в Азербайджан. Седалището му е в Баку, близо до международното летище „Гейдар Алиев“. Лети до дестинации в Азия, ОНД, Европа и САЩ.  AZAL членува и в Международната асоциация за въздушен транспорт IATA. Всъщност, според доклада на британския официален наръчник за авиокомпаниите, който е най-голямата в света онлайн публикация за полети, AZAL е най-точната авиокомпания в Европа. Изпълнила е 87% от полетите си без закъснение. Затова AZAL е № 1 по точност в доклада за 2020 година за Европа. В Азербайджан имаме 6 аерогари заедно с международното летище „Гейдар Алиев“ в Баку,  миналата година те са обслужили рекорден брой пътници – около 5.5 милиона пътници. 38 авиокомпании са извършвали полети до над 60 различни дестинации от международното летище „Гейдар Алиев“. Както казах, „Гейдар Алиев“ е най-голямото летище в Азербайджан и в целия Кавказки регион по отношение на пътникопотока, товарен трафик, излитания, кацания, терминали и капацитет на товарния комплекс. Миналата година летището беше посочено като най-добро летище в държавите от бившия Съветски съюз и ОНД според нивото на услугите, предоставяни 3 поредни години. Азербайджан  е направил много за развитието на местната инфраструктура не само в сферата на въздушния транспорт, а и в сферата на морския, железопътния, както и магистралите. Новост в политиката на въздушния транспорт е, че от този януари Азербайджан дава 5-те и 7-те права на свобода на всички авиокомпании от 40-те различни държави. Ако  имат 5-те права на свобода, чуждите превозвачи могат да спират в Азербайджан на път за други държави, а притежателите на 7-те права могат да летят между чужди държави със спирка в Азербайджан. Тази нова политика е въведена, за да повиши достъпността на транспорта в Азербайджан за чуждите пазари, също така да увеличи туризма и да предложи конкурентни решения за местни и чужди пътници, които искат да пътуват в региона. Също така, новите авиокомпании, които пускат дестинация до Азербайджан, ще се ползват с 100% отстъпка за летищните услуги през първата година на предлагане. А през втората, третата и четвъртата година отстъпките ще бъдат съответно: 70%, 50% и 30%. Знаете, че Азербайджан е държава без излаз на море. Затова свързаността е жизненоважен въпрос за нас. Тя е и важно измерение на нашата вътрешна и външна икономическа политика. За нас важна цел на вътрешната политика е да трансформираме страната от държава без излаз в свързана страна. Развитието на модерната инфраструктура е важен елемент на тази политика. Обсъждали сме в предишни предавания, но пак ще подчертая, че благодарение на сериозните инвестиции в качествена, надеждна и устойчива инфраструктура Азербайджан се е превърнал в регионален, и даже в трансрегионален транспортен хъб. По оценки на доклада от Световния икономически форум в Давос, нашите пътища са на 34-о място в света по качество. През последните 10 години сме построили над 16 хиляди километра качествени пътища. Но нашите усилия не се ограничават до Азербайджан. За нас развитието на трансрегионални мултимодални транспортни коридори, особено в партньорство със съседни страни и други заинтересовани държави, винаги е било важен елемент от нашата икономическа програма. Азербайджан активно инициира и насърчава проекти по транспортните оси изток-запад, север-юг и юг-запад. Предвид постоянното нарастване на търговията и нуждата от кратки икономични маршрути, тези коридори се допълват.

Сега няколко думи за нашия морски флот. В момента разполагаме с най-големия флот в Каспийско море с 260 кораба. Това са танкери, товарни съдове. Не само че инвестираме в инфраструктура, но и насърчаваме практическите начини за улесняване на транспорта и търговията. Улесняваме вноса, износа и транзита при процедурите на границите, което включва и по-прозрачни митнически процедури чрез въвеждането на информационни технологии, като електронни декларации въз основа на принципите на електронен подпис. Близо до Баку в района на пристанище Алат – на 60 км от столицата, създадохме зона за свободна търговия с либерален инвестиционен режим. Комбинирахме твърда и мека инфраструктура в транспорта, транзита и логистиката, за да бъде конкурентоспособни в този регион. В този смисъл България е много важен партньор на Азербайджан на Балканите и в Черно море. Тези събития в Азербайджан имат огромно влияние и върху България, защото Азербайджан е много надежден партньор на България, а и така българските компании могат да използват азербайджанската инфраструктура и благоприятната транспортна политика в полза на българския транспортен сектор.

Водещ: Миналата седмица президентът на Азербайджан г-н Илхан Алиев участва в годишната среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Той беше основен говорител. Какъв е приносът на Азербайджан в този форум?

Наргиз Гурбанова: Световният икономически форум е една от най-големите платформи, която събира политици, бизнесмени и публични организации. Те обсъждат глобални икономически предизвикателства, социално-политически процеси и програми. Форумът предоставя достъп до задълбочени данни за световните икономически тенденции. Азербайджан е чест гост на форума. Нашият президент участва вече 14-ти път от 2007 година. Форумът е не само много добра възможност да се представи азербайджанската реалност пред световната общност, а и представя цялостна информация за световните икономически тенденции. Нашето послание беше много целенасочено и конкретно – говорихме за нашата икономика, която бележи стабилен ръст от 2007 година. Азербайджан се позиционира като стратегически транспортен хъб между Европа и Азия. Развитието на газопроводи, енергийното сътрудничество и партньорство може значително да насърчи износа на газ от Азербайджан за Европа. А нашата целенасочена политика помогна да засилим социално-икономическите реформи в Азербайджан и да привлечем чуждестранни инвестиции. Тазгодишният форум е юбилеен – 50-ти, а темата беше – „Всички заинтересовани страни за сплотен и устойчив свят“. Той събра над 3000 политици, учени, бизнесмени, представители на неправителствения сектор от над 117 държави, включително 50 държавни и правителствени ръководители. На форума дойдоха и 119 гости, чието богатство е оценено на 500 млрд. щатски долара. Като говорим за Азербайджан, благодарение на реформите, които успяхме да поддържаме, нашата икономика нарасна с 80% между 2007 и 2019 година. Почти 2,1 пъти в непетролния сектор и 13 пъти в стратегическите валутни резерви. През последните 12 години равнището на бедността намалява 4 пъти. В момента безработицата е 4,9%. Според изданието „Doing Business“ Азербайджан два пъти е обявена за водеща държава в сферата на бизнес реформите през 2009 и 2019 година. Привлекли сме чуждестранни инвестиции в размер на 111 млрд. щатски долара от 2007 година насам. И това допринася за всички сектори на икономиката. Преди почти 13 години Азербайджан е на 64-то място в доклада за глобална конкурентноспособност на Световния икономически форум, а сега Азербайджан е на 35-то място от 137 държави. Ние сме на второ място в категорията „Достъп до електричество“ и на 3-то място в раздел „Лесно наемане на чуждестранни служители“, на 5-то място сме в категорията „Реакция на правителството на промени“, на 8-мо място във време, нужно за започване на бизнес и 10-то място в дългосрочна визия на правителството. Също така Азербайджан е на 11-то място от 141 държави в графата „Ефективни жп услуги“. На 12-то място в „Ефективни въздушно-транспортни услуги“ и на 25-то място в „Ефективни услуги на морските пристанища“, както и на 27-мо място в „Качество на автомобилната инфраструктура“. Как успяваме да постигнем всичко това? Значителното развитие на транспорта и автомобилната инфраструктура се дължи на чужди и местни инвестиции, но капиталът не е единственият фактор за подобрения транспорт. Сътрудничеството също играе важна роля. Сътрудничеството в рамките на форума с ключови страни и с нашите съседи направи от Азербайджан глобален транспортен хъб. Друг фактор е енергийният сектор. Както казах Азербайджан продължава да изпълнява успешно енергийни проекти. Надяваме се до края на годината първите обеми на азербайджански газ да стигнат до България чрез интерконектора България-Гърция. Оптимисти сме и подкрепяме българското правителство, това е много важна част от южния газов коридор. Който е дължина 3500 км и се простира от Каспийско море до западните пазари. Важно за Азербайджан е и развитието на непетролния сектор. Разбира се, транспортът е част от това, но след серия спадове, разбрахме че резкият спад на петролните пазари през 2014 година, кара правителствата да разработят нови инструменти за развитие на страната и за вътрешен стимул на икономическото развитие. Ние ускорихме диверсификацията и реформите, по-специално в непетролния сектор. През 2016 година беше приета стратегическа пътна карта за националната икономика и 11 ключови сектори. Започнахме и важни структурни реформи и реформи на персонала. Освен това стимулирахме бизнес средата като я направихме по-съгласувана и по-благоприятна за местни инвестиции. Това обяснява и успехът на бизнес развитието на Азербайджан през последното десетилетие. В рамките на форума се състоя още едно важно събитие, свързано с Азербайджан – президентът Илхам Алиев и президентът на Световния икономически форум Борге Бренде подписаха важен документ. Споразумение между Азербайджан и Центърът на световния икономически форум за създаване на регионален център в Азербайджан, т. нар. център за четвъртата индустриална революция. Вярваме, че този център ще се превърне в магнит за бъдещи реформи и ще бъде платформа за сътрудничество със съседни държави. По време на форума нашият президент имаше възможността да поговори с премиера на Република България – господин Бойко Борисов. Те проведоха много продуктивна дискусия за доброто ниво на стратегическо партньорство между нашите държави. Обмениха и новини за енергийното сътрудничество и по-конкретно проектите на Азербайджан и България.

Водещ: Всяка година в Азербайджан е посветена на някакво знаменателно събитие. Миналата година по повод 650-годишнината на великия азербайджански поет Насими премина под мотото: „Година на Насими“. Тази година на какво е посветена?

Наргиз Гурбанова: Тази година президентът Илхам Алиев издаде указ, с който обяви Годината на доброволците в Азербайджан, беше подписана и президентска заповед. Идеята е да се насърчи културата на доброволчеството с цел да се поощри развитието на младото поколение и да се повиши тяхната социална отговорност. След издаването на указа, започна разработване на план за действие, който обединява ключови заинтересовани страни в страната, за да се отбележи тази Година на културата на доброволчеството. Тази култура се корени още в нашето минало и традиции, отдавна нашият народ живее в духа на доброволния труд и доброволчеството е една от успешните страни в живота на нашата общност. То е съществувало в много сфери на живота, а напоследък се превръща в национално движение. Това се отразява и в много обществени институции, например Министерството на външните работи има свой екип доброволци. Службата „Асан“, която предлага обслужване на едно гише за повече от 300 услуги. Има и студентски доброволчески съюз. През годините организираме и световни събития като Формула 1, Четвъртите игри на ислямска солидарност, първите европейски игри „Евровизия“. Традиционно се провежда и Седмица на доброволеца в Азербайджан – миналата година това беше седмицата на 5 декември. Това показва, че доброволчеството навлиза в нов етап и има огромен потенциал. През 2009 година в Азербайджан приехме и Закон за доброволческата дейност. Оттогава развиваме и разширяваме доброволческата инфраструктура. Баку е международен център на конференции и срещи и е домакин на много важни събития. А успехът на тези събития е възможен, благодарение на неуморният труд на доброволците. Десетки хиляди млади азербайджанци са мобилизирани за тази дейност. Всъщност младото поколение представлява 1/3 от населението на страната. Всеки трети в Азербайджан е млад човек, затова е важно тези деца да имат достъп до образование, здравеопазване и трябва да възпитаваме у тях чувството, че са полезни за своя народ, за да разкрият най-доброто от себе си и за постигане на целите на нашата страна. Имаме и много успешна доброволческа програма, която се нарича ПИР-1. Това е студентска доброволческа програма, обхваща 26 университети, 18 гимназии, общо над 23 хиляди доброволци. Програмата има свой онлайн портал, организира форуми за азербайджански доброволци в училищата. Преди няколко години Баку беше домакин на Фестивал на солидарността. Тези традиции на доброволчеството са толкова здрави и вкоренени в нашата култура, че ги виждаме като един от важните елементи на ангажираност в обществото. Надявам се, че българските доброволчески организации ще намерят свои партньори в Азербайджан. Това начинание ще бъде успешно както в Азербайджан, така и в чужбина.

Росица АНГЕЛОВА