Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Външната политика на Азербайджан се основава на разбирането за добросъседски отношения

 

 Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Р Азербайджан в България, в интервю за предаването „Азербайджан – непознат и близък“ на Радио „Фокус“

Водещ: Госпожо Посланик, на 8-9 юли председателят на Европейския съвет Доналд Туск посети Азербайджан. Тази визита показа значителен напредък в отношенията между ЕС и Азербайджан. Какви бяха основните теми на срещите?

Наргиз Гурбанова: Тази визита беше инструмент за очертаване на нови посоки за сътрудничеството между Азербайджан и ЕС. Знаем, че ЕС е най-големият търговски партньор на Азербайджан, както и Азербайджан е най-големият търговски партньор на ЕС в Южнокавказкия регион. ЕС е ключов партньор във вноса и износа. ЕС остава и най-големият инвеститор в Азербайджан. Посещението на господин Туск беше още един елемент на положителното развитие на нашето партньорството. Както самият господин Туск красноречиво каза, намерението му е било да подчертае колко важно е за всички държави членки на ЕС да имат възможно най-добри отношения с Азербайджан. Нашият президент и председателят на Съвета на ЕС Туск подчертаха активния политически диалог между Съюза и Азербайджан. В рамките на дискусиите бяха обсъдени редица въпроси от програмата за двустранно сътрудничество, регионалното развитие и сигурност. Бяха обменени становища за преговорите между ЕС и Азербайджан по новото споразумение. Нашият президент посочи, че миналата година е приет документ с приоритетите на партньорството между ЕС и Азербайджан. Смятаме, че това е важен документ. Той очертава допълнителни области на сътрудничество и подчертава вече съществуващите. От името на ЕС господин Туск отново подчерта ключовата роля на моята страна за регионалната сигурност и стабилност. Той заяви, цитирам: „Азербайджан е уникален. Обединява традициите и модерния свят. Гледате едновременно на изток и на запад, благодарение на вашето стратегическо положение в днешния сложен геополитически пейзаж. ЕС зачита суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Азербайджан. ЕС и Азербайджан се приближават един към друг с всяка изминала година“. Господин Туск посочи важността на преговорите за общата авиационна зона. Подчерта и значимостта на ново споразумение между Съюза и Азербайджан. И двата документа предстои да бъдат подписани скоро. От името на ЕС господин Туск отново изрази подкрепата на ЕС за Южния газов коридор, който буквално свързва ЕС и Азербайджан. Положителният импулс ще изведе отношенията между партньорите до по-високо ниво в полза на нашите граждани. Това ще съпровожда и процеса на реформи в Азербайджан, както и икономическата диверсификация. По време на визитата господин Туск посети международното морско пристанище Алат на 60 км от Баку. Гордеем се, че сме превърнали Азербайджан в ключов логистичен център, а пристанището играе важна роля в това отношение. Не на последно място – важна част от посещението заемаше културната програма, по време на която посети Гобустан. Помните, че в предишни интервюта говорихме за Гобустан. Петроглифите и надписите от римски легионери са свидетелство за важното място на Азербайджан в Европа от хилядолетия насам, заяви господин Туск. Това беше още една възможност да изрази възхищението на ЕС от приноса на Азербайджан към световната цивилизация и усилията за обединение на нашите култури, народи и ценности.

Водещ: Освен националния празник, тази година вие отбелязвате 100-годишнината от създаването на Азербайджанската дипломатическа служба – какви са основните изводи и перспективи, които очертавате за развитието на дипломацията на страната ви?

Наргиз Гурбанова: В качеството си на дипломат аз самата се гордея с отбелязването на 100-годишнината на Азербайджанската дипломатическа служба, но трябва да почертая, че тази годишнина е свързана със 100-годишната на Азербайджанска демократична република – първата светска демократична република в мюсюлманския изток. Много пъти сме говорили за ценностите, историческото наследство на Азербайджанската демократическа република. Първият външен министър на Азербайджан е Мамат хасан Хаджински. На 9 юли 1919 г. правителството е взело решение за създаване на Секретариат към Министерство на външните работи, но и преди създаването на дипломатическата служба членове на Азербайджанската мюсюлманска фракция в Транскавказкия сейм – това е парламентът – участват активно в преговори и външнополитически дейности. При създаването си Министерство на външните работи е имало 239 служители. По това време най-голямата дипломатическа победа на Азербайджан е признаването на Демократичната република от Парижката мирна конференция на 11 януари 1920 г. като суверенна и независима държава. По-късно на 20 март 1920 г. нашите съседи, включително Иран, признават Азербайджанската демократична република. Много скоро след това отваряме посолство в Иран и в други съседни държави, а точно по това време в Азербайджан се откриват посолства и демократически мисии на редица Европейски държави – Великобритания, Белгия, Гърция, Грузия, Армения, Дания, Италия, Литва, Полша, САЩ, Украйна, Финландия, Франция, Швеция, Швейцария. За съжаление Азербайджанската демократична република просъществува малко под 2 години. След това ставаме част от Съветския съюз. На 18 октомври 1991 г., след приемане на Държавния акт за суверенитета на Азербайджан, държавата става член на ООН и всички останали страни членки признават и установяват дипломатически отношения с Азербайджан. Декларацията на независимост, приета преди повече от 100 години от Азербайджанската демократична република, е в синхрон със съвременната външна политика на Азербайджан. Успешно прилагаме нашата независима политика. Спечелили сме уважението не само на нашите съседи, но и на по-голям кръг държави от региона и отвъд него. Нашата страна е била председател на Съвета за сигурност на ООН. Участваме в редица международни организации. В момента председателстваме Движението на необвързаните страни – най-голямата политическа група в ООН. Нашата външна политика е продължение на успешната ни вътрешна политика. Започнали сме серия важни реформи в страната. Те имат положителен ефект в икономическата, социалната, културната област, не само в нашия регион, но и с оглед на световното развитие. През 2007 г. президентът на Азербайджан подписа специален декрет на отбелязване на 9 юли като Ден на дипломатическата служба, професионален празник на нашите дипломати. На 9 май тази година Министерство на външните работи беше домакин на 6-та конференция, посветена на 100-годишната на нашата дипломатическа служба. За мен беше чест да участвам в празненствата. Външната политика на Азербайджан се основава на разбирането на важността на добросъседските отношения. Ролята и приносът на Азербайджан към световните усилия за мир и глобалната програма за развитие. Един от ключовите приоритети на Дипломатическата служба на Азербайджан е възстановяването на териториалната цялост на страната и политическото решаване на конфликта между Армения и Азербайджан, както и правото на вътрешноразселените лица и бежанците да се върнат по домовете си там, където са живели техните предци. Това допълнително ще допринесе за усилията на регионално развитие.

Водещ: Преди няколко дни в Баку се проведе 43-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Какви резултати постигна тя?

Наргиз Гурбанова: ЮНЕСКО е глобална организация. Тя обединява народи с различни традиции и ролята на ЮНЕСКО е да подчертае, че културните различия ни обединяват, вместо да ни разделят. Всички споделяме едни и същи ценности, а всъщност Комитетът за световно наследство има специална позиция в рамките на Организацията на ЮНЕСКО. Дейностите му засягат много райони по света. Тази година Азербайджан имаше честта да е домакин на 43-та сесия на Комитета. Тя се проведе в центъра „Гайдар Алиев“ – брилянтен пример за постмодерна архитектура по проект на известната британско-иракска Заха Хадид. Организирахме церемония по откриването преди самото събитие, за да почертаем развитието на цивилизациите в региона, както и историята. Представихме исторически паметници от Азербайджан. Комитетът за световно наследство включва представители от 21 държави. Те са страни по Конвенцията за опазването на световното културно и природно наследство. Ключовите функции на Комитета са да идентифицира културните и природните характеристики с изключителна универсална стойност, които трябва да се опазват съгласно Конвенцията и да бъдат вписани в Списъка на световното наследство. Също така Комитетът наблюдава статута на опазване на обектите от списъка. Взема решения кои да бъдат вписани или изключени от списъка на застрашеното световно наследство. Също така и тези, които трябва да бъдат заличени от Списъка на световното наследство. Комитетът може да разглежда искания за международна помощ, които се финансират от Фонда за световно наследство. Специално в Азербайджан, заедно със сесията на Комитета, проведохме и форум за млади специалисти на тема „Световното наследство – местни прозрения за глобални предизвикателства“. Целта на форума бе да се подчертаят ключовите възможности и предизвикателства за управление на наследството през 21-ви век. В Списъка на световното наследство има над 1000 обекта. Обхваща глобална територия от над 276 млн. хектара. Тази година Азербайджан продължи и инициативата за управление на обекти от Световното наследство – това е трето събитие, което събра представители на обекти на световното наследство с хората, които са в центъра на процедурите по световното наследство. Привлече и вниманието на културни дейци от целия свят. Тази сесия беше много полезна – 29 обекта от различни държави бяха прибавени в Списъка на световното културна наследство, един от тях беше исторически център на Шеки с Ханския дворец. Шеки е побратимен с българския град Габрово. Историческият град Шеки се намира в северен Азербайджан. Той има древни корени и е бил част от Кавказка Албания. Говорили сме много пъти за Кавказка Албания и значението й за днешен Азербайджан. Тя датира от 6 век преди новата ера. Днешният исторически център е реконструиран, след наводнение през 18 век, на по-високо място в планинската долина, на изток от предишното местоположение. Шеки е център, разположен на кръстопът на търговски пътища, затова е подложен на редица културни влияния. Християнството е въведено през първи век от новата ера, а ислямът – през седми век. Тези различни култури оказват влияние върху архитектурата, а Ханският дворец е ярък пример за това. Красотата на двореца се отразява и в интериора на много къщите на богати търговци. През 18 век Шеки се явява най-силното ханство в Кавказ. Шеки е пример за нова административна система в региона. Като търговски център, в контакт с Азия и Европа, икономиката му зависи от бубарството и производството на коприна, търговията с буби, развитието на различни занаяти, които съществуват и днес в региона. Благоприятно влияние оказват климатичните условия в Шеки. Бих искала да споделя с българските ни приятели, че Шеки е символ на концепцията на града-градина. Много от къщите имат собствени градини. Това е и система за производство. Това е естествено, предвид икономиката на Шеки. Тя се основава на отглеждането на копринени пеперуди. Затова е създаден град-градина, който обединява естетически и символични елементи с функционални и практически особености. Този модел е нова градска концепция на зеления град, но съществува още от 14 век и по-точно от 1370 година по времето на Тамерлан или Тимур при реконструкцията на Самър кант. Ако се върнем на двореца в Шеки, неговите декорации повтарят приказките на самия град Шеки и включват символите на дизайна, цветовете и светлината, пречупена през стенописите, известни като „шебеке“. Чрез цветове, цветя, растения и стилизирани животни ханският дворец пресъздава образа на целия град. Интеграцията на природата и културата, естетиката и производството, изкуството и живота. Това е едно невероятно място. Използвам възможността да поканя българските ни приятели там, когато посетят Азербайджан, има пряк полет между София и Баку, така че определено трябва да посетят и Шеки – перлата на Кавказ.

Водещ: Госпожо Посланик, миналия месец се проведе мултинационалното спортно събитие Европейски игри в Минск, като представянето на Азербайджан бе забележително и с много успехи. Какви са очакванията за страна ви от 15 -ия Европейски младежки олимпийски летен фестивал, който се провежда в Баку?

Наргиз Гурбанова: Започна Младежкият олимпийски летен фестивал „Баку 2019 година“. Това събитие се провежда под патронажа на Международния олимпийски комитет. Това е първото европейско топ мулти спортно събитие, насочено към млади атлети от 14 до 18-годишна възраст. Провежда се със зимно и лятно издание на всеки две нечетни години. Фестивалът е към Европейския олимпийски комитет, като там правят дебюта си на международна сцена много млади надежди от Европа. За някои това е стъпало към олимпийска слава, но много от участниците всъщност си взимат за вкъщи приятелства, изживявания, които остават за цял живот. „Баку 2019 година“ ще продължи 7 дни, като състезанията са в 10 спорта, провежда се на 12 места. Много се радваме да посрещнем около 3600 млади атлети и техните отбори. Включените спортове са 10 – художествена гимнастика, лека атлетика, баскетбол, колоездене, хандбал, джудо, плуване, тенис, волейбол, борба. Ангажирани са 2400 доброволци. 122 азербайджански атлети ще се състезават за медали на фестивала. Гордеем се и с професионално направената церемония по откриването. Тя започна с традиционния парад на атлетите. Естествено беше воден от Гърция, за да почетем родното място на олимпийските игри. След парада беше излъчен филм за азербайджанската история, културни постижения, природа, традиции, бяха показани места от столицата ни Баку. След филма бяха излъчени няколко видеоклипа – „Победата на стихиите“ беше един от тях, както и видеото „Добре дошли в Азербайджан“, което подчертава красотата на древния и модерен град Баку. Около 500 доброволци и професионалисти участваха в създаването на цялото артистично шоу. Следваше представление, наречено „Легенда на ветровете“. Както знаете, Баку е известен като град на ветровете. Главните герои в тази история са момче и момиче, заедно с родителите си разказват историята на ветровете – един от символите на Баку. След това беше представена композиция под заглавието „Раждането на града“, „Духът на града отваря очи“, беше представена и вокално-хореографска композиция „Празникът на града“. Друг акцент в програмата беше шоуто „Стихиите“. То включва „Книгата на живота“, „Огънят“, „Цветето хара бюл бюл“, което е вид орхидея, тя расте в региона Карабах в Азербайджан. Хлябът, маслиновата клонка – всички тези символи представят традициите, енергията на поколенията, фолклора на Азербайджан. Книгата на живота например разказва за мъдростта на нашите предци, силата на духа им, която ни помага да изберем правия път. Огънят е силата на духа на моя народ. Има препратка към известния зороастрийски храм Атешкан. Цветето хара бюл бюл е символ на неподправена красота, което обожаваме в Азербайджан. Прилича на славей – две листенца приличат на криле, а в центъра прилича на птица с човка. Оттам идва името на цветето. Има и много легенди, свързани с това елегантно цвете. Комат хляб, направен от майката, дава сили за живот, и силата на духа и вярата водят героя по пътя на победата. А за победата атлетите имат нужда от сила и издръжливост, енергия, кураж и точност. Азербайджанските атлети показват всички тези качества. Последната композиция, която подчерта силата, любовта към родината, приятелството, човечността и маслинената клонка – символ на победата, но и на мира, това беше изключително културно изживяване. Желая на всички атлети успех, и най-вече на българските атлети. Имате впечатляващ отбор млади спортисти, които се състезават за медали в Азербайджан. Така че пожелавам на всички атлети невероятни моменти и победи.

Водещ: От ваши предишни интервюта си спомням, че в Азербайджан се празнуват няколко годишнини? Една от тях е на Шах Исмаил Хатаи. Каква е ролята на тази личност в историята на Азербайджан?

Наргиз Гурбанова: Шах Исмаил Хатаи е един от любимите ми поети. Той е известен не само като велик поет, който е писал на нашия азебрайджански език, но и като основател на династията на сефевидите. Тя се превръща в една от най-влиятелните империи в нашия регион. Шах Исмаил обявява азербайджанския език за официален език. Пише красиви лирични, поетични творби под псевдонима Хатаи. Той казва: нашите предци ни оставят три обета – езика, честта и родината. Грижете се за тях както за зеницата на окото си. Шах Исмаил Хатаи е роден през 1487 година в Ердебил, в семейството на Шейх Айдар, който е начело на известна секта. Дядо му по майчина линия Узун Хасан е ръководител на държавата Ах гойн Гулар, след смъртта на дядо му започва битка за власт между неговите наследници. След убийството на баща му от Ширван шаховете  – това е друга силна азербайджанска династия, Шах Исмаил е хвърлен в затвора заедно с майка си и братята си. По-късно е освободен и започва битка за власт. Той е бил много млад, когато тръгва за Ердебил, за да поведе войските със себе си, той е само на 12 години. След като побеждава съперника си и се обявява Шах в Тебриз е само на 14 години. Така се ражда Азербайджанската държава на сефавидите. Шах Исмаил успешно продължава военните походи, значително разширява границите на Азербайджан. Но с набирането на сила отношенията с Османската империя се влошават, напрежението расте и ескалира. При кръвопролитната битка при Чалдоран през август 1514 година войските на Шах Исмаил за съжаление са сразени. Той е ядосан и стоварва меча си върху дулото на оръдието и то се отчупва след тежкия удар. Когато чува за това, османският султан Селим заповядва да му донесат този меч. Самият той се опитва с меча да отреже дулото на оръдието, но то не помръдва. Султанът казва: това не е същият меч. Шах Исмаил обаче отвръща – мечът е същият, но ръката, която го държи, е друга. След поражението Шах Исмаил спира военните походи и се посвещава на културата. Както казах, по време на неговото царуване азербайджанският език става национален официален език. Борбата за обединението на азербайджанските територии приключва с династията на сефавидите. Тогава тюркските азербайджански племена са обединени в една държава. Шах Исмаил умира внезапно през 1524 година на 37-годишна възраст в Ердебил. През тези 37 години той разширява територията на Азербайджан и играе много важна роля при развитието на местната литература. Той казва, че шепа пръст от родната земя е по-ценна от злато. Една кратка дума на нашия език е по-скъпа от всички накити. Правя всичко, за да пребъде нашият вечен език и родна земя. Така пише той в едно свое стихотворение. Пише много лирични дидактически творби на азербайджански език. Те включват 10 поеми и книга с наставления. Всъщност това е първата книга, написана на азербайджански на тази тема. Това са 10 писма към възлюбената в стила такхия. Неговата книга се казва „Насихат наме“, адресирана към младото поколение. То е повлияно от Насими. Всъщност преди известно време разказах за Насими, тази година отбелязваме 650 години от неговото раждане. Поезията на Шах Исмаил е важна и защото той представя много материали за историята, вярванията на различни групи.

Росица АНГЕЛОВА