Н. Пр. Наргиз Гурбанова: За по-малко от година търговският оборот между България и Азербайджан е нараснал от 37 на около 55 милиона долара

Н. Пр. Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България, в интервю за предаването „Азербайджан – непознат и близък“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Посланик Гурбанова, бих искала да започна днешното ни интервю с официалното посещение на министъра на външните работи на Азербайджан господин Елмар Маммадяров в България. Това се случи през октомври по покана на българския външен министър Екатерина Захариева. Министър Маммадяров беше посрещнат от президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и членове на българското правителство. При това посещение се проведе първото заседание на Стратегическия диалог, то бе важно и заради  съвместното председателство на министрите на външните работи на България и Азербайджан – това се случва съгласно съвместна Декларация за стратегическо партньорство между двете страни, подписана още на 4 март 2015 година. Какво беше обсъдено и съгласувано между двете страни по време на това посещение?

Наргиз Гурбанова: Това беше много важна, емблематична визита. Последният път, когато се проведе такова официално посещение, беше преди 10 години. Разбира се, министър Маммадяров беше част от делегацията, която посети България през 2015 година, заедно с президента господин Алиев. Това посещение подчерта важността на партньорството между България и Азербайджан. Министър Маммадяров беше много топло приет от президента Радев, госпожа Караянчева, госпожа Захариева и двама министри – на енергетиката  и транспорта – госпожа Теменужка Петкова и г-н Росен Желязков. Беше подчертано стратегическото партньорство между Азербайджан и България, което се простира и извън енергетиката. Разбира се, когато говорим за това сътрудничество, енергетиката е на първо място, но нашето взаимодействие е много по-всеобхватно – транспорт, регионална сигурност, земеделие, туризъм, много други сектори, разбира се, образование и култура. На най-високо равнище бяха подчертани ценностите на това партньорство от страните, което включва много въпроси от регионална важност. Срещата с госпожа Караянчева подчерта парламентарното измерение на нашето партньорство. Много се радваме, че Групата за приятелство с Азербайджан в българския парламент е сред първите 5 или 6 най-важни групи в парламента – около 20% от депутатите на Народното събрание са членове на тази група за приятелство. Беше подчертана важността на стратегическото местоположение на Азербайджан и България, бяха обменени стратегически идеи как можем да си сътрудничим в развитието на транспортните енергийни коридори между Изтока и Запада. За първи път беше проведена и първата сесия на Стратегическия диалог – това е нов формат, който беше проведен под председателството на госпожа Захариева и господин Маммадяров, също така  в това заседание участваха  членове от съответните министерства, като бяха разгледани ключови въпроси и теми, по които да работим заедно. Като цяло тази визита беше много важна, защото подчерта новите идеи. Междувременно бяха повдигнати важни теми между страните и бяха идентифицирани общи стъпки, които могат да бъдат предприети за насърчаването им.

Водещ: Азербайджан е активен член на много международни организации. От 2019 година ще представлява Движението на необвързаните страни за следващите 3 години. Наскоро в сътрудничество с венецуелското посолство и други партньори организирахте международна конференция на Движението на необвързаните страни в Софийския университет. Там беше и вицепрезидентът на България Илияна Йотова, тя беше и главен говорител. Защо Движението на необвързаните страни е важно за Азербайджан? Какви са приоритетите на председателството на вашата страна?

Наргиз Гурбанова: Преди 6 десетилетия, по време на идеологическо разделение, Движението на необвързаните страни беше създадено като алтернативен глас. Това се случи на конференцията в Бандунг през 1955 година, преди 60 години в Белград беше създадено и учредено това движение с 25 държави членки. В момента то представлява 120 държави. Моята държава – Азербайджан, се присъедини преди 7 години. През последните десетилетия движението е ключов партньор при укрепване на мира и сигурността по света. Това е основна политическа платформа, която представлява 120 държави в международни форуми, като например ООН. То работи по много важни теми като регионална сигурност, социално-икономическо развити. След края на Студената война движението е механизъм за политическа координация между държавите, като принципите, приети в Бандунг, са все така валидни и днес. Предизвикателствата за мира и сигурността са много важни, изискват още повече усилия за решаване на конфликти, като например: зачитането на международното право, международните отношения, суверенитетът на държавите и неприкосновеността на държавните граници – това е много важно за нашето движение. Азербайджан се присъедини през 2011 година с цел да допринесе за ролята на организацията при постигане на по-справедлив, равноправен световен ред, въз основа на законността. През април в Баку беше проведена 18-та средносрочна среща на Движението на необвързаните държави под надслов „Насърчаване на мира и сигурността за устойчиво развитие“. Следващият юни ще се проведе среща на високо равнище, на която ние ще приемем председателството от Венецуела. Ние ще сме председатели за периода 2019-2022 година. Това е символично, защото ще отбележим 65-та годишнина от Бандунг и 60-та годишнина от създаването на движението. Нашите приоритети са затвърждаване на принципите от Бандунг и насърчаване на обединението в нашето движение, повишаване на неговата ефективност, като искаме то да бъде платформа за даване на глас на безгласните, насърчаване на мирното съжителство, демократичния ред и равноправието между развиващи се и развити държави, които да имат едно и също ниво на ангажираност с икономически възможности. През следващите три години ние ще се опитаме да отбележим напредък в това отношение.

Водещ: В началото на месец ноември, в дните между 6-ти и 8-ми, в София се проведе петата среща на Междуправителствената Българо-азербайджанска комисия за икономическо сътрудничество, както и бизнес форум. Кои въпроси бяха повдигнати и обсъдени по време на тази среща и как оценявате търговския потенциал на двете страни, резултатите от двустранните срещи?

Наргиз Гурбанова: От края на октомври – началото на ноември периодът беше много интензивен в нашите двустранни отношения. След посещението на министър Маммадяров беше проведена петата среща на Междуправителствената комисия. Имахме доста голяма делегация от Азербайджан. 45 души дойдоха, от които 16 правителствени служители, начело със съпредседателя, министъра на земеделието господин Инам Керимов. Участие взеха  и 30 представители на бизнес общността. Една от темите, които обсъдихме, беше енергийното взаимодействие между България и Азербайджан. Моята страна е надежден, конкурентен партньор при диверсификацията на енергийния микс в България и в Европейския съюз. Това беше отново подчертано. Втората тема беше транспортът, тъй като както казах, геополитическите, географските предпоставки са налице за нашето тясно сътрудничество. Туризмът също беше много централна тема, защото отскоро има пряка въздушна линия между Азербайджан и България. Виждаме, че броят на българските туристи, които посещават Азербайджан, се е повишил с 60%. Това е много впечатляващо. Бизнес представителите от Азербайджан бяха много топло посрещнати от своите български колеги, а бизнес форумът, който беше проведен паралелно с икономическата мисия, събра 100 представители от бизнес общността в България, както и регионални представители от много сфери: земеделие, фармацевтична индустрия и други. След бизнес форума компаниите, които дойдоха от Азербайджан, взеха участие в търговска мисия в България. Това бяха изложенията Интерфуд&Дринк, Булпек, Салон на виното, Месомания. Бяха установени много важни контакти, които през следващите години ще доведат до конкретни резултати. Също така, паралелно с това, бяха подписани три важни документа. Първият беше меморандум за разбирателство между земеделския институт на БАН на България и Азербайджан. Аз самата посетих Българската академия на науките преди няколко месеца, бях много впечатлена от работата, която се извършва там, особено от директора господин Николов и неговия екип. Ние стигнахме до идеята, че този контакт между нашите два института е много важен и ще има много ползотворни ефекти върху двете страни. В град Сумгаит, това е третият най-голям град в страната, имаме много голям химико-промишлен парк. Двете институции имат интерес да работят заедно и подписаха меморандум за разбирателство. На трето място беше подписано споразумение между нашите университети по туризъм. В България това е международното бизнес училище. Това са практически документи, които очертават бъдещата работа на институциите. Нека да подчертая, че миналата година нашият търговски оборот беше 37 милиона долара, а за първите 9 месеца на тази година търговският оборот между България и Азербайджан е около 55 милиона долара. Виждаме много ясно повишаване на тези цифри, което се дължи на желанието на двете страни да работят по въпроси от взаимен интерес. Много се радвам на такива резултати. Това означава, че трябва да вършим още повече работа в подкрепа на правителствата, бизнес общността, земеделието.

Водещ: Туристическият сектор е сред приоритетните въпроси, обсъждани по време на срещата на междуправителствената комисия и един от трите документа, подписани по време на това събитие, който е свързан именно със засилване на сътрудничеството в областта на туризма. Може ли да ни разкажете за туристическия потенциал, който има Азербайджан?

Наргиз Гурбанова: Нека да цитирам някои цифри. В Азербайджан туризмът представлява 5% от нашия Брутен вътрешен продукт. Миналата година имахме повече от 2,5 милиона туристи. Има 2-3 важни причини за това. Първо, ние опростихме визовия режим. Имаме съвсем нова система – т.нар. АСАМ. Всъщност самата система АСАМ не е нова, но визовият елемент на АСАМ е нов. Всеки български гражданин, който иска да пътува до Азербайджан, може да получи виза онлайн в рамките на три часа. Между три часа и три дни, в зависимост от таксата, която заплати, като получава специален лист с баркод и при пристигането си в Баку може да получи самата виза. Виждате, че това води до много драстично повишаване на чуждите граждани, които искат да посетят Азербайджан. Втората причина е свързана с транспорта и инфраструктурата. Въздушните линии са много важни за Азербайджан. Нашият национален превозвач AZAL е най-големият в Кавказкия регион. Има много голяма въздушна флота. Само за първите 9 месеца на годината нашето най-голямо летище „Гейдар Алиев“ в Баку посрещна 3,5 милиона пътници. Също така тази година получи петзвездната награда „Скайтракс“, която е връчена само на пет държави по целия свят. Това е „Оскар“ във въздушния транспорт. В момента на това летище има 30 авиокомпании и се обслужват 40 дестинации. С България ние имаме директни линии чрез нискотарифната „Бута еъруейз“, които са веднъж седмично всеки вторник. Благодарение на това, ние подобрихме нашето класиране на Световния икономически форум в сферата на туризма и конкурентоспособността като миналата година ние бяхме на 71 място от 190 държави. Новата туристическа марка, която беше представена наскоро в Лондон на Световния туристически форум също има доста голямо влияние. Третата причина е богатото историческо, културно и природно наследство в Азербайджан. Ние имаме красива, ендемична природа, забележителна архитектура, култура, балнеология, кухня. Например при нас можете да отидете на санаториум с нефтени продукти в Нафталан. Също така трябва да спомена Солените пещери в Дъздак, вулканите в Гобустан, спортът, медицината, лугата. Ние имаме 9 от 11-те климатични зони по света. Така предлагаме много добри летни и зимни дестинации. Трябва да спомена нашите курорти в Шахдаг, Туфандаг, хотелите са първокласни както в столицата, така и извън нея. Имаме много от известните световни марки като например „Four Seasons“, „Hayat“, „JW Marriott“, „Hilton“, „Radisson“. Ние поощряваме и екологичния туризъм – посещения в природни паркове, резервати. Нашият сезон за плуване започва през май. Азербайджан също така е много важен домакин на световни форуми. Например Евровизия 2012 г., 2015 г. бяха проведени първите Европейски игри. Също така джаз фестивалът в Баку, годишният Международен музикален фестивал в Габала, Световната олимпиада по шах, Формула 1, която е провеждана в продължение на 3 г., догодина пак ще се проведе в Азербайджан, Световната купа по художествена гимнастика миналата година беше проведена в България, а догодина ще бъде в Баку. Ние получихме и знамето от Международната федерация по художествена гимнастика в София. Трябва да спомена и Четвъртите игри на „Ислямска солидарност“, Европейското първенство по волейбол за жени, четвъртфиналите на УЕФА за 2020 г. Искам да подчертая и важността на Азербайджан като много важна религиозна духовна дестинация. Вие знаете, че ние сме мюсюлманска държава, обаче също така сме светска държава. Всички религии са с равни права, равно уважение и всъщност немного хора са наясно с факта, че в Азербайджан се намират някои от най-древните мюсюлмански храмове по света. Например  Шемаха е джамия от VIII век, Биби Хейбат е от XIII век. През 2004 г.  беше построена джамията „Гейдар“, която е най-голямата в Кавказ. Трябва да спомена и гр. Киш, който е близо до древното селище Шеки, той е побратимен с Габрово и там се намира най-древната църква в Кавказ. Тя е от времето на Кавказка Албания, създадена от Апостол Елисей през I век. По това време съществува така наречената Кавказка Албания, която обхваща Азербайджан и части от съседни държави. Съществува от IV век пр. н. е.  до VIII век сл. н. е. Християнството е въведено през I век, а през IV век крал Урнайр го прави държавна религия. Тогава са построени много параклиси, манастири, които съществуват и в днешен Азербайджан. Албанската църква, трябва да подчертая, че няма нищо общо с днешната държава Албания, но тази църква е апостолическа и автокефална. Като се върнем на темата за Киш, трябва да кажа, че Албанската църква е много красива, с червени покриви, а вътре стените са покрити с древен гипс. Според поверието, когато някой посети тази църква и си пожелае нещо, може да се опита да залепи монета на стената. Ако тя се задържи, то желанието ще се сбъдне. Заедно с историческите обекти, има и много модерни такива, като например „Огнените кули“ в Баку, които се смята, че са с най-красиво осветление по света. Културният център „Гейдар Алиев“ е построен от архитекта Заха Хадид през 2014 г., получава награда за най-добър дизайн в Обединеното кралство. Също така Търговският център в Баку е важен. Два пъти годишно там се организира панаир за стоки от повече от 400 магазина в Баку с много известни марки, които са с доста намаления и без данъци. Заедно с това има концерти, изложби и други. В Баку също така се организират много фестивали, като например Фестивал на меда, на уличната храна, Фестивалът на ябълките в Губа, Фестивалът на мармалада в Габала, Виненият фестивал в Ганжа, Фестивалът на орехите в Загатала. По време на реколтата на нарове, в началото на ноември, се организира и фестивал, на който се представят 250 сорта нар. Ние произвеждаме 40 хиляди тона нар годишно. Преди много години между VI и  XVI век Азербайджан се ръководи от династията на Ширваншаховете. Това е най-дълго управляващата династия в мюсюлманския свят. Те са живели в Баку, в Ичери Шехер, вътрешният град на Баку, който е в списъка на ЮНЕСКО. Там в момента има изложба наречена „Наследството на Ширваншаховете в световните музеи“. Представени са много накити, оръжия, картини, които са тяхно наследство от колекции по целия свят:  Азербайджанския исторически музей, музея „Виктория Албърт“, истанбулския военен музей, „Топ Капъ“, „Ермитаж“ в Санкт Петербург и много други. Изложението ще бъде открито  до 23 януари 2019 г,  заповядайте.

Водещ: Имаме вече традиция в нашите предавания да ни разказвате за културата на Азербайджан. В предишни предавания говорихме за създаването на азербайджанската опера и нейното развитие. Разказахте ни за поемата Лейли и Межнун, която има своя принос в световното литературно наследство. Как бихте описали азербайджанската литература?

Наргиз Гурбанова: Литературата в Азербайджан се основава на азербайджанския фолклор. Епическите жанрове като приказки, легенди, пословици и поговорки, разбира се по цял свят са източник на мъдрост, но в Азербайджан „Огуз наме“ – това е сборник с пословици, поговорки на племената „Огуз“ е много важен за нашия фолклор. Епосът, Книгата на дядо Гургут е един от древните, културни паметници в тюркския свят с много ключови моменти за нашата философия. Сформирането на ислямската религия през VII век и разпространението й в Близкия Изток, Арабския полуостров и след това Азербайджан, оказва влияние върху азербайджанската литература. Идването на Халифата в Азербайджан донася и арабския език, който става  лингва франка в този период. Много философи, писатели, поети пишат точно на арабски език. Между VIII и XII век азербайджанската философия и поезия процъфтява. По това време един от известните учени и писатели е Хатид Табризи, който е от гр. Табриз. Той е един от изтъкнатите лектори в Академия Низамия в Багдад. Дворцовата поезия се развива през XI и XII, като през XII век трябва да споменем важни поети като Катран Табризи, Хагани, Ширвани, Абула, Гянджеви  и други. Първата персийска драма е написана точно от Катран Табризи.  През XII век град Генджа е център за литература и култура като там се раждат съкровища като Низами Гянджеви, роден през XII век. Той е известен в аналите на литературата с „Хемса“, което представлява пет поеми и все така оказват влияние и днес. Това е много важно събитие в ориенталския Ренесанс. Хуманистичните принципи, социално-политическите мислители, демократизацията са много важни по това време. С навлизането и появата на Насими, който е създател на жанра философски газел. Миналата година ЮНЕСКО отбеляза 600-годишнината от раждането му. Насими също така се чества и по време на Фестивала на поезията, изкуствата и духовността в Баку. Като неговото послание се разпространява в глобален план. Друг много важен поет в Азербайждан е Мохамед Физоли, който е известен като поетът на душата в ориентализма. Много често в западните страни го описват и цитират, когато описват ориентализма. Шах Исмаил Хатай, Мизра Джаванша, Гази Бурхадин са известни не само като поети, но и като поети държавници. Те имат множество творби и са управлявали държавата, играли са много важна роля в политически план. Хатай е писал в различни жанрове – лирика, поезия. Трябва да спомена и поетесите, защото тази година е много важна за нас. Отбелязваме 100-годишнината от универсалното право на глас в Азербайджан, т.е. жените получават право на глас преди 100 г. Една от известните поетеси през XII е Мехсети Гянджеви. Тя е много почитана в Азербайджан. Играе много важна роля в азербайджанската литература, в мюсюлманския Ренесанс. Тя е една перла в източната литература, известна е като поетеса, обичаща свободата. Писала е във формата „рубаи“, това е четиристишие. Често в нейните поеми са представени романтичните мечти на жените. Преди 5 г. беше отбелязана 900-та годишнина от раждането й. Преди 2 г. беше открит паметник на тази поетеса във Франция. Ще цитирам превод на поетесата от Оля Ал Ахмед:

Небето се облече във мъглата сива.

Тъгата с вино ще полея диво,

и никой като мен не ще се весели,

а небесата мрака ми изпращат.

Защо ли? Радостта в мен се всели!

 И още едно:

От моята мъка спасение е красотата.

Като злато пожълтях в света си нов.

Аз често пия вино, това ми е съдбата,

но се напивам от твоите ласки и любов!

 

Още една поетеса от XIX век  – Хуршидбану Натаван. Тя е много ярка личност. Била е наследница на управляващото семейство в Карабах. Известна е като дъщерята на хана. Поема властта на 13-годишна възраст след смъртта на баща си, но успява да се реализира и като поетеса. Живее в гр. Шуша, като нейните поеми са белязани от любов, хуманност, приятелство. Освен с поезия, тя се занимава и със скици и бродерия. Нейните скици са първите в европейски стил в Азербайджан. В музея на Александър Дюма в Париж има и подаръци, дадени от Натаван на френския писател. Тя успява да го победи на игра на шах по време на посещението му в Шуша през 1858 г. Списъкът продължава, мога да говоря безкрайно за азербайджански поетеси и поети. Каня българските приятели да посетят Музея на азербайджанската литература в Баку. Това е емблематична сграда, която представя богатото наследство на моята страна.

Росица АНГЕЛОВА