Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Изборите в Азербайджан бяха оценени като легитимни и успешни от ключови международни организации

Н. Пр. Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България, в интервю за предаването „Азербайджан – непознат и близък“ на Радио „Фокус“

 

 Водещ: Г-жо Посланик, месец февруари беше политически активен за Азербайджан, тъй като на 9 февруари се проведоха предсрочни парламентарни избори. Какви бяха основните акценти в тези избори?

Наргиз Гурбанова: Отскоро Азербайджан е поел твърдо по пътя на трансформация и реформи в цялата страна. Те обхващат не само структурни сегменти, но сериозно засягат и смяна на човешки ресурси. В изпълнителната власт се назначават млади професионалисти. В отговор на това депутатите от водещата партия в нашия парламент „Нов Азербайджан“ предложиха провеждането на предсрочни парламентарни избори, които да помогнат да се завърши този процес на трансформация. Беше взето решение за провеждане на изборите на 9 февруари. В Азербайджан, знаете, има 125 избирателни райони. Затова в парламента ни, който се нарича Мили Меджлис, има 125 депутати. Както обсъждахме в предишни предавания, преди 102 г. Азербайджан е създаден като парламентарна демокрация. Държавата се нарича Азербайджанска демократична република – АДР. Новият парламент Мили Меджлис е създаден след възстановяването на независимостта през 1991 г., в отговор на очакванията и примера на бащите основатели. Ще споделя някои данни с вас. На изборите бяха регистрирани 1314 кандидати, от тях около 300 или 21% са жени. Те се надпреварваха за 125 места в парламента. В изборите участваха 19 партии със своите кандидати. Общо броят на избирателите с право на глас е над 5 милиона и 200 хиляди души. Избирателната активност на изборите беше 47,81%, а друга особеност е участието на 883 международни наблюдатели, включително от Република България. Местните наблюдатели бяха около 78 хиляди души. Международните наблюдатели представляваха 58 държави и 59 международни организации. 3 организации или компании бяха регистрирани да предоставят услуги, свързани с екзитпол преброяване. В 20% от избирателните секции, т.е. в около 1000 пункта, бяха инсталирани уеб камери и всеки, който се интересува по цял свят, можеше да се впише и да наблюдава изборния ден във всички тези избирателни секции. Друга особеност на тези избори беше, че азербайджанската общност от региона Нагорни Карабах и още 7 окупирани области имаха възможност да предложат свои кандидати. В резултат на това бяха избрани депутати за избирателните райони Ханкенди и Шуша. Така азербайджанската общност имаше възможност да избере свои представители в парламента Мили Меджлис.  Ситуацията се усложнява поради факта, че от 125-те избирателни райони, 10 са под окупация. Както говорихме в предишни предавания, от 10 милиона население в Азербайджан 1 милион са бежанци и вътрешно разселени лица, включително от региона Нагорни Карабах. Всички тези хора, разпръснати в останалата част на Азербайджан имаха възможност да гласуват като Централната избирателна комисия реши да отвори 523 избирателни секции, в които всички тези хора могат да гласува за свой кандидат. Като цяло изборите бяха оценени като легитимни и успешни от ключови международни организации. Очакваме всички необходими процедури да приключат, за да може новият Мили Меджлис да започне своята дейност и с радост ще работя за насърчаването на сътрудничеството между новия парламент в Азербайджан и българския парламент.

Водещ: Всяка година през февруари в Азербайджан се отбелязва едно от най-трагичните събития в историята на страната, свързано със събитията в Ходжалъ. Разкажете ни повече  за тези събития?

Наргиз Гурбанова:  Преди 28 години, в студената зимна нощ на 25-и срещу 26-и февруари 1992 г., град Ходжалъ в района Нагорни Карабах на Азербайджан беше коварно нападнат и окупиран от арменските въоръжени сили, подкрепяни от 366-и моторизиран пехотен полк на въоръжените сили на бившия Съветски съюз, състоящ се единствено от арменци. В Ходжалъ единственото летище в региона Нагорни Карабах беше унищожено, а неговите 613 жители, от които 106 жени, 63 деца и 70 възрастни бяха безпощадно убити,  487 са ранени. 1275 бяха взети за заложници, а съдбата на 150 души все още остава неизвестна. Осем семейства бяха напълно унищожени. 130 деца загубиха един родител, 25 деца са загубили и двамата си родители. Безпомощните жители на града се опитват да избягат и да намерят подслон в Агдам, най-близкото населено място под контрола на Азербайджан, на 16 километра от Ходжалъ. Много жени и деца умират по пътя от хипотермия, само малцина успяват да стигнат до Агдам. По това време градът вече беше под обсадата на арменските въоръжени сили повече от четири месеца, свързан с останалата част на Азербайджан само по въздух. Пътищата, които свързват Ходжалъ с останалия свят, са блокирани и е спряно захранването. Въздушната комуникация също е прекъсната, след като на 28 януари хеликоптер на гражданската авиация Ми-8, който лети по маршрута Ардам – Шоша, е обстрелян, което е последвано от смъртта на трима членове на екипажа и 41 пътници на борда. Ходжалъ се превръща в изолиран град с недостиг на вода, електроенергия, недостиг на храна и медицинска помощ. Атаката срещу Ходжалъ не беше мотивирана от военна необходимост, а беше открит акт на геноцид срещу невинни цивилни само защото те са азербайджанци. В своето цинично признаване на вината тогавашният министър на отбраната на Армения и бивш президент Серж Саркисян, цитиран от британския журналист Том Девал, казва: Преди Ходжалъ азербайджанците смятаха, че арменците са хора, които не могат да вдигнат ръка срещу цивилното население. Ние успяхме да премахнем този стереотип.

В книгата си „И името на кръста“, арменският журналист Дауд Хайриян припомня момента от масовото убийство на 2 март. Той пише: На 2 март арменската група „Гафлан“, която се занимава с изгаряне на трупове, е събрала 100 трупа на азербайджанските турци и ги изгоря на място, разположено на 1 километър на запад от Ходжалъ. В последния камион видях момиче на 10 години, ранено в лицето и главата. Лицето й беше синьо, но тя все още беше жива, въпреки глада, студа и раните. Тя едва дишаше, не мога да забравя очите й, които се борят със смъртта. Изведнъж войник, който се казваше Тигранян, взе това тяло и го хвърли върху други мъртви тела. После те са изгорили мъртвите тела. Струваше ми се, че някой стене в огъня между мъртвите тела. След всичко това не можах да продължа по-нататък. Върнах се и те продължиха битките си в името на Христа.

Сериозните нарушения на човешките права, извършени при превземането на Ходжалъ, бяха потвърдени от независимия доклад на Центъра за човешките права „Мемориал“ и „Human Rights Watch“. В своето решение от 22 април 2010 г. Европейският съд по правата на човека стигна до важно заключение по отношение на престъплението, извършено в Ходжалъ, като квалифицира поведението на извършилите – това нахлуване, като действия с особена тежест, които могат да представляват военни престъпления или престъпления срещу човечеството. Международната кампания „Справедливост за Ходжалъ“, която стартира през 2008 г. от зам.-председателя на фондация „Гайдар Алиев“ Лейла Алиева увеличи осведомеността на хората по света за масовото убийство в Ходжалъ като грубо нарушение на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека. 16 държави, 24 щата на САЩ, както и Организацията за ислямско сътрудничество приеха редица резолюции и декларации за осъждането на масовите убийства на цивилното население в Ходжалъ и признаването на трагедията в Ходжалъ като акт на геноцид и престъпление срещу човечеството. Както международното хуманитарно право, така и международните закони за правата на човека задължават държавите да разследват и преследват обвиненията за сериозни нарушения от страна на военнослужещи, независимо дали по време на военни операции или не. Наред с отговорността на Република Армения като държава за международни неправомерни действия, съгласно обичайните договорни норми на международното наказателно право,  някои дейния, извършени в контекста на въоръжен конфликт, включително тези в Ходжалъ, се разглеждат като международни криминални престъпления и отговорността за тях се поема индивидуално от тези, които са участвали в посочените действия и техните съучастници. Безнаказаността на извършителите на това престъпление срещу човечеството продължава да пречи на напредъка в постигането на мир между Армения и  Азербайджан. Да бъде прекратена безнаказаността е важно не сама за установяване на отговорността на страните на конфликта и конкретните виновниците, но и за осигуряването на траен мир в региона.

Водещ: Във вашата страна има много уникални музеи. Разкажете ни за по-големите от тях с какво са забележителни, какво наследство съхраняват?

Наргиз Гурбанова: Музеите представят материалното и духовно наследство и богатството на азербайджанския народ. Те пазят разкрития за близкото и далечното минало на страната ни. В Азербайджан има над 250 частни и държавни музеи: Историческият музей, Музеят на азербайджанската литература „Низами Гянджеви“, Националният музей на изкуствата, Музеят на открито, Държавният музей на музикалната култура, който е също уникален в нашия регион. Много интерес е и първият в света Музей на килимарството, както и Музеят на миниатюрните книги, включен в Книгата на световните рекорди Гинес. Първите музеи в Азербайджан са създадени в края на 19 век. Музеят на независимостта и етнографският музей са създадени по време на Азербайджанската демократическа република преди повече от 102 години. По  време на съветския период бяха основани Музеят на революцията, Музеят на труда, Музеят на земеделието, както и много регионални музеи в цял Азербайджан. Посещенията на музеи са част от учебната програма в училище и любимо занимание в свободното време на много семейства. Музеите  имат много образователни и други дейности. Интерес представлява Националният музей на килимарството в Азербайджан. През 2020 г. традиционното изкуство на азербайджанското килимарство в Азербайджан е вписано в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Азербайджанските килими са много популярни по цял свят със своето качество и висока художествена стойност. Много шедьоври са изложени по най-известните музеи в целия свят. Създаден през 1967 г. Музеят на килимарството в Азербайджан е първият специализиран музей за килими в света. Инициатор е Латиф Каримов, който е изтъкнат учен и тъкач на килими от региона Нагорни Карабах на Азербайджан, основател на изкуството на азербайджанското килимарство, художник и учител. От 2014 г. Музеят е с нова модерна сграда, изградена в оригинален стил, която прилича на навит килим. Музеят се е превърнал в културен, образователен и обучителен център. В миналото музеят е имал клон в Шуша, региона Нагорни Карабах, но за съжаление заради войната между Армения и Азербайджан и продължаващата арменска окупация на азербайджански територии, още от началото на военните операции Музеят е евакуиран. Много от експонатите му са изложени в Музея на килимите в Баку. За съжаление този конфликт нанася щети не само на хората, както разказах преди малко, но и щети върху културата и културното наследство. Много експонати на азербайджанското културно наследство са все още в окупираните територии. Музеят на килимарството, както казах, разполага с колекция от 14 хиляди уникални експонати. Килимите са групирани в 7 колекции – рошави килими, мокетни килими, килимарски продукти, артистични метални изделия, керамика, стъкло, дърво, текстил, костюми, бродерия и не на последно място накити. В музея има любопитни предмети от Бронзовата ера, Античността, Ранното Средновековие. Повечето  експонати са от периода 17 – 20 век. Нашият Музей на килимарството получи  наградата за най-добро изживяване в сферата на нематериалното културно наследство на ИКОМ – Международния съвет на музеите. Това е много уважавана международна организация, която обединява музеите от цял свят. Номиниран е и за най-престижната награда за музеи – това е Европейски музей на годината. А той също има и сертификат за иновации при връзките с обществеността в сферата на музеите. Нека ви разкажа и за друг наш музей, друга перла сред музеите ни – Музеят на модерното изкуство. Музеят е създаден преди почти 11 години- през 2009 г., по инициатива на първата дама Мехрибан Алиева. Музеят е без фиксирана изложбена зона, без наложени маршрути. Всеки две точки, два предмета в музея са свързани помежду си. Концепцията на музея – зали без ъгли, открити пасажи, наклонени стени под различен ъгъл, позволява да получите многоизмерна перспектива към картините. Така картините не са статични. Създава се усещане за постоянно движение. Сградата се състои от два етажа и има много интересна концепция, така нареченият „арт обект на забравено стълбище“ свързва двата етажа. Авторът на концепцията и дизайнът е известният художник Алтай Садих Заде. Музеят има богата колекция от изтъкнати азербайджански творци, но и световно известни художници като например основоположниците на авангарда Салвадор Дали, Пабло Пикасо и Марк Шегал. Също така представя класики на западния реализъм. Музеят разполага с над 800 произведения на изкуството от азербайджански художници и скулптори от последните 70 г.  Друг музей, който заслужава да бъде посетен, е Бакинският музей на миниатюрните книги. Дори и в днешната дигитална ера книгите остават една от най-популярните материални стоки, но на едно място в Баку хората са издигнали любовта си към четенето на следващо ниво. Всички книги в Музея на миниатюрните книги могат да се четат, но разбира се, може да се наложи да потърсите помощта на лупа или микроскоп, защото са много малки. Тези книги обикновено са с размери до 3 инча. Те са създадени по времето, когато са издавани книги в пълен размер, а са направени за удобство, така че да могат да бъдат поставени в джоба, докато хората са в движение. Музеят на миниатюрните книги в Баку е единственият  частен музей, който е посветен на миниатюрни книги и между другото имаме и книги на български. Музеят е лична колекция на госпожа Зарифа Салахова, голям приятел на България, която  често идва тук. Тя е сестра на Тахир Салахов, виден азербайджански художник. Колекцията е събирана в продължение на повече от 30 г. Най-старата книга е миниатюрно копие на Корана от 17 век, а най-малкото издание е руската книга „Най-чудното нещо“, която може да се чете само с помощта на лупа. Още два музея ще спомена, защото са интересни за темата на днешния разговор. Единият е наскоро открит – на 3 февруари, и това е единственият музей, посветен на историята и културата на планинските евреи. В Азербайджан имаме голяма еврейска общност от 30 хиляди души. Този музей е открит в планинско селце с изцяло еврейско население. Нарича се Красная Слобода или Червеното село. Намира се в североизточния регион Бубарс в Азербайджан. Експонатите са дарени на музея от евреи, които живеят в различни страни. Те включват дрехи, накити, ръкописи, книги, прибори, древни домакински предмети. Създателите на музея са включили и мултимедия. Колекцията включва еврейска религиозна литература, както и книги на джахури, това е традиционен език, който се говори от планинските евреи в Азербайджан. Лексиката на джахури включва иврит, араменски и арабски думи. Музеят ще разполага с най-голямата в света библиотека на този език и е център за изучаване на историята, традициите и културата на планинските евреи. Първите селища на планински евреи в Азербайджан датират от V век преди Христа. Историческите източници ги идентифицират като потомци на изгубеното племе, което напуска Израел при разрушаването на първия храм през 6 век преди Христа. Кавказките планински евреи, както се наричат, живеят в Азербайджан вече около 2000 години, тъй като евреите от Персия и Византийската империя са се преместили на североизток и са се заселили в този район. Еврейската общност процъфтява в Красная Слобода, Червеното село, а името идва от червените керемиди по покривите на къщите. 4 хиляди евреи живеят в селото. Смята се, че това е последният в света оцелял щетъл. Щетъл е малък град, населен от евреи в Централна и Източна Европа преди Холокоста. В Красная Слобода има 3 еврейски синагоги. С новия музей градчето става важна част от туристическите маршрути в Азербайджан, като идеята е да поканим повече туристи в Азербайджан.

Не на последно място е Музеят на патериците. Той е единствен по рода си в света и има уникална история. Това са патерици оставени от посетителите на района на Нафталан. В този красив район има балнеолечение с бял нефт, което лекува  различни болести, наричан нафталанов нефт. Посетителите, които идват в Нафталан за лечение след процедурите захвърлят патериците. Ръководството на балнеологичния център така решава да създаде Музей на патериците. След успешно лечение патериците са ненужни.  Музеят е интересен с колекцията си и дава надежда на посетителите. Мисля че запалих интереса на нашите български приятели към многообразието на музеите в Азербайджан. Нека да използвам възможността и да напомня на вашата аудитория, че от юли пряката въздушна линия между Баку и София ще бъде възобновена. Тя се осъществява от „Бута Еъруейс“ – нискотарифен азербайджански превозвач. С билет от 100 евро можете да летите до Азербайджан и обратно и то само за 3 часа. Полетите ще се извършват всеки понеделник и много ще се радваме да посрещнем българските ни приятели в Азербайджан, които да пътуват и да посетят нашите музеи.

Водещ: За трета поредна година вече участвате в проекта „Посланик за един ден“. Той е посветен на Международния ден на жената  – 8 март. Как оценявате този проект и какви дейности планирате да предприемете в тазгодишното издание?

Наргиз Гурбанова: Това е третото издание на Посланик за един ден с партньорството на Посолството на Азербайджан. Ние участваме от самото начало на инициативата, а тя е една от най-разпознаваемите и широко подкрепяна в България. Включва национално състезание с писане на есе за момичета от 14 до 18 години. Целта е млади момичета от цяла България да бъдат привлечени към дипломацията. Дава им възможността да видят какво е да си посланик. Така се чува и техният глас по въпроси, които засягат всички ни. Инициатор е британският посланик в България госпожа Ема Хопкинс. Поздравявам Нейно Превъзходителство за ангажираността, защото това наистина е успешно начинание с видим ефект върху цялото поколение млади българки в страната. За трета поредна година сме партньори в тази великолепна инициатива. Тя се провежда под патронажа на госпожа Илияна Йотова, вицепрезидентът на България. Младите посланици в нашето посолство имаха възможността да се включат в работата на посолството и да се запознаят с Азербайджан. Миналата година заедно с едно училище проведохме открит урок по роботика за деца, водена от Гергана Георгиева, нашият млад посланик от Видин. Тази година също имаме различни проекти. Сигурна съм, че нашият посланик госпожица Хаджер Шефкед от Кърджали ще представи своята визия. Преди няколко дни посланиците за един ден, заедно с Нейно Превъзходителство госпожа Ема Хопкинс пътуваха до Виена, за да научат повече за многостранната дипломация. Взеха участие в дискусия за жените в офиса на ООН, посетиха седалището на ОССЕ, научиха повече за Организацията, срещнаха се с дипломати от целия свят. Тази година посланикът за един ден в нашето посолство е 17-годишната Хаджер Шефкед от Кърджали. Тя организира открит урок за празника Новрус, който се чества  вече 3 хилядолетия. Това е празник на пролетта в Азербайджан. Ще бъде организиран празник за учениците от 35-то училище „Добри Войников“ в София. Хаджер разглежда приликите и разликите между Баба Марта и Новрус, традициите в двата празника. Друго събитие беше срещата със студенти в Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет. Заедно с директора на Центъра София Шигаева-Митреска бяха обсъдени доброволческите програми в Азербайджан и България. Очаквам с нетърпение продължението на тази невероятна инициатива.

Росица АНГЕЛОВА