Митрополит Йоан: Поводът за преиздаване на книгата „Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис“ е свързан с три годишнини

Информационна агенция "Фокус"

 

Интервю с Негово високо преосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод ХХ-то издание на Седмицата на православната книга под надслов „1125 години от Преславския събор“.

Водещ: По време на тази седмица ще бъде представена книгата „Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис“. Защо Варненската метрополия реши да бъде издадена точно тази книга и какво е значението й днес за българите?

Митрополит Йоан: Поводът за преиздаването на тази книга е свързан с три годишнини. Едната годишнина е 80 години от смъртта на Варненски и Преславски митрополит Симеон, 100 години от написването на този книга, както и 145 години от интронизация на митрополит Симеон, която чествахме миналата година. Книгата е един много силен труд на митрополит Симеон, на която той прави превод от гръцки език на изключително високо ниво. Той е един от добрите елинисти, да не кажа един от най-добрите на ХХ век. И тези три годишнини дадоха повод още миналата година да направим организация по издаването, за да излезе тази година. Тя е фототипно издание, като целта беше да запазим езика на митрополит Симеон такъв, какъвто е, а от друга страна, да се направи един малък филологически предговор от доц. д-р Светослав Риболов от Богословския факултет към Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и наш малък предговор, който пък да насочи всички читатели отново да се припомни това важно събитие, свързано с покръстването на България, и Цариградския патриарх свети Фотий, който е изключителна личност за своето време.

Водещ: Да припомним на нашите слушатели и още нещо за митрополит Симеон, който при неговата смърт през 1937 г. е наричан „последния български възрожденец“.

Митрополит Йоан: Той е многопластова личност, енциклопедична. Той се проявява много повече като добър историк и преводач и в своите трудове, които не са малко, и в свои писма, канонически тетрадки и други произведения, някой от които не са издашани, които свидетелстват, че той е един човек, който безспорно полага основите на образованието и образователната система в България. Той има активно действие в много пластове, но той в началото не е разпознат от варненци. Минават шест-седем години след неговото встъпване в митрополитската длъжност, докато той изгражда изключително важния за Варна храм, митрополитския катедрален храм-паметник, в периода от 1879 до 1885-1886 г.. Един изключителен човек, който 65 години е митрополит.

Водещ: Какви са посланията на  книгата „Посланието на Цариградския патриарх Фотий“ и към днешните българи?

Митрополит Йоан: Интересното е това, че чрез тези послания цар Борис I вече няма съмнение, не само, да избере пътя, верния, към светото православие и да направи този велик акт на светото кръщение на българския народ, ориентиран към византийската традиция и православната ни църква. Разбира се, поглеждайки назад във времето, свети Фотий е много просветена личност и той много коментира и въпроса за църквата и държавата. Но това е едно изключително позитивно въздействие на княза и неговият отговор. Oтговорите му са много важни за утвърждаване на нашата вяра и за приемането й. Така че има удивителна връзка и смятам, че този труд е важно да бъде прочетен от всеки човек.

Водещ: Варненската митрополия ще представи и още една книга на големия съвременен богослов и духовник митрополита на Черна гора Амфилохий – „По въпроса за основите на православното възпитание“. Кои са реално основите на възпитанието, според духовника и въобще?

Митрополит Йоан: Той много детайлно разглежда този въпрос. Книгата е философията на православното възпитание и включва отделни негови студии, издадени по различно време и сега събрани в тази книга. Това е изключително ценен труд, който показва, че бумът в образователната система, който е бил по времето и на комунизма, а и по времето на демокрацията, в много отношения е свързан с полагане на образователни основи, но далече от бога, далече от богочовека Христос. Всъщност богочовекът Христос е основата, върху която той гради целия свой възглед и цялото свое разбиране за православното възпитание. Именно христологичният възглед за това, всяко действие, което има да извършим по отношение на възпитанието и на обучението на нашите млади хора, трябва да бъде свързано с вярата, с разбирането на онова, което е добродетел или не, с методика, която да подсказва на човека неговата дълбока нравствена ориентираност, която обществено може да получи единствено и само църквата, тъй като църквата борави с тая терминология. Много интересен труд. Той е полезен за всички учители, той е полезен за всички родители, той е полезен за всички хора, които се занимават с педагогика, полезен е и за всички, които учат и се учат. И аз мисля, че тоя труд показва една практика, едно действително разбиране на един голям сръбски богослов, какъвто е митрополит Амфилохий, за това, че всъщност нашето образование трябва да се гради на здрави духовни основи, за да има успех в развитието и живота на човека по-нататък.

Водещ: Ваше Високопреосвещенство, кои други издателства ще бъдат представени тази седмица?

Митрополит Йоан: На ХХ-то издание на Седмицата на православната книга ми се щеше малко по в наш мащаб да погледнем въпроса, свързан с изданията на отделни книги. Това са богословските факултети в София, във Велико Търново. Това са издателство „Омофор“, има издателство, на „Двери“ има, но най-вече Синодалното ни издателство и издателствата на отделните митрополии. Т.е. тук специално ще представим издателствата на Ловчанската митрополия и техните книги, издателства на Неврокопска митрополия. И Софийска митрополия участва с едно издание, което е съвместен проект на Фондация „Доверие“ и Софийска епархия. То пък е свързано с философия на православното пастирство от един автор – митрополит Йоан Шаховски и Санфранциски много интересен поглед върху пастирското богословие. Въобще това е един много важен момент в нашето служение, в живота на пастира. Доц. Тонева ще представи своята книга – „Секуларизираната религиозност“. Това е един нов труд, който е твърде интересен и отрязва съвременната ситуация въобще на религиозността и религиозното чувство в човека и нашата съвременност. Имаме представяне също така на малки издания, детски книги, някои от които Ловчанската митрополия издаде. Всички те, ще могат да си ги представят пред хората.

Водещ: Тазгодишното издание е посветено на 1125 години от Преславския събор – едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска държава. Но какво е значението на този събор днес?

Митрополит Йоан: Нямаше как това събитие да бъде пропуснато. То трябва да бъде отбелязано, защото е сериозна годишнина, по две причини. Първо, още в утрешния ден доц. Тодоров от Шуменския университет ще си представи доклада за този събор. Двете важни събития са-  Велики Преслав става столица на България и цар Симеон става Цар български и владетел на българите. Това са неща, които в исторически план си тежат. А в църковен план, богослужението вече ще се извършва на славянски език, както и да се вземе едно ясно решение за изграждане на български клир, т.е. светата църква да си подготви своята вътрешна организация и подготовка на действия с просветен, духовен и чисто човешки потенциал, който трябва да има. Затова на този събор взетите решения са важни и Велики Преслав е мястото, където след Плиска насочва исторически всичко онова, което се случва. Не може да не споменем и делото на епископ Константин Преславски, който предложихме за канонизация, защото той е ученик на свети Методий и той живее в тоя кръг на Светите седмочисленици и има много сериозно творчество. И в този аспект това е една сериозна духовна приемственост, духовна основа, която съществува във Варненска и Преславска епархия. Затова и очакваме и Негово светейшество патриарха  да бъде сред нас, като на 16-и септември ще има Света Божествена литургия в Митрополитската ни катедрала във Варна, а след това и на Дворцовата базилика. Трябва да вметнем, че Дворцовата базилика е една уникална църква, която беше намерена през 2006 г., но е от Симеоново време, и тя позволява там да извършим благодарствен молебен начело с Негово светейшество, тъй като би следвало в този богослужебен чин в Благодарствения молебен да се върнем към онова време, там, където е пространствената близост и на Тронната зала на цар Симеон, в близост и Златната базилика, и Административната сграда в Двореца.

Водещ: Ще използвам заглавието на една от книгите, които ще бъдат представени тази седмица – „Мисията на църквата. По стъпките на Христос“ от албанския архиепископ Анастасий, който съгражда Албанската църква от нула, за да ви попитам каква е мисията на църквата днес.

Митрополит Йоан: Той набляга много именно на това, на мисионерския дух в Светата църква, евангелизацията сред народа и сред народите. И понеже този човек има голям опит в тая посока – знаете, че той е бил мисионер и в Африка, той е един изключителен духовник, който много години е и професор по история на църквите, на съвременните православни църкви. Една много интересна личност и една много интересна книга. И въпреки че някои считат, че албанският епископ е ойкуменист и в тази посока някак изпадат в други крайности, аз не приемам това тяхно схващане. Това си е за тях. Това е повод да не си прочетат книгата, но книгата е повод да бъде прочетена, сериозен повод е и самият автор. Самият автор е уникален човек и личност, един много вдъхновен църковник и църковен писател. И искрено пожелавам на хората, които ще прочетат тая книга, да не се притесняват. Те ще усетят духа на книгата. Това е един много хубав изказ и много неща са изказани за това, че Христос е сред нас и че ние трябва да чувстваме неговото присъствие и да можем да го преподадем на човеците като усет. Това е много сериозна задача за мисията на църквата, на мисионерския характер, който ние трябва да носим като духовници, на мисионерство, на мисия сред народа, т.е. словото и просветителната функция. Но много важно е примерът, който един духовник, който е и мисионер в съвременното източно православие, в съвременните ни църкви, да напише подобен труд и ние да го прочетем на български език.

Водещ: Ние призоваваме нашите слушатели от ефира на Радио „Фокус“ да присъстват на тази седмица, която ще започне от 18.00 часа, до 13-и в зала „Пленарна“ на Община Варна, защото тази седмица е посветена не толкова на специалистите, колкото е насочена към обикновените миряни.

Митрополит Йоан: Тази година си поставих за цел малко по-голяма скромност и приоритет на нашите издания в Българската църква –митрополии, Синод, отделните епархии, защото това е важно. Много пъти сме канили и други гости от различни православни църкви, хора с опит, да разкажат, да събеседват, тази седмица идеята е да дадем предимство на православната книга. Затова мисля, че програмата е балансирана. Аз мисля, че това е добро.

Елеонора ЧОЛАКОВА