Огнян Златев, ЕК в България: Задълбочаващите се предизвикателства налагат все по-голямо идейно обединение в Европа

 

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изнесе четвъртата си и последна реч за състоянието на Съюза пред евродепутатите. В речта бяха извадени постиженията и очертани контурите на приоритетите на Комисията и Съюза за следващия период преди изборите за Европейски парламент през следващата година. За всичко това разговаряме с ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Златев, вчерашната реч на председателя като че ли напомняше тази от миналата година най-вече с настроението си за по-обединен, по-силен Европейски съюз. Ще акцентираме конкретно на някои от призивите, но според вас, кои бяха най-важните акценти и изводи след вчерашния ден?

Огнян Златев: Може би най-важните акценти в речта, които аз бих посочил, са от една страна призивът за единство, за това, че трябва да сме единни пред лицето на всички тези предизвикателства. Вие казахте, че донякъде може би духът на речта е следвал миналогодишната, и то няма как да не е така, защото през последните години виждаме, че сме изправени горе-долу пред едни и същи предизвикателства, които по различни причини се задълбочават. Именно заради това всъщност беше и призивът на Жан-Клод Юнкер, че ние само обединени можем да се справим с тях. Особено когато забелязваме в момента в някои от държавите членки засилващи се антиевропейски или евроскептични настроения.

Водещ: Как обаче се промени Европа за времето, през което Юнкер беше начело? Кои бяха най-големите постижения на Общността като цяло, и съответно имаше ли неща, които можеха и могат да бъдат отчетени като по-скоро несвършени?

Огнян Златев: Когато тази Европейска комисия започна своя мандат, едно от първите послания, които изведе председателят Жан-Клод Юнкер беше, че Комисията ще се фокусира върху по-малко на брой приоритети, и те ще бъдат свързани с големите, с важните неща. Неслучайно Комисия работи по своите 10 приоритета, които бяха изложени от самото начало. Можем днес да кажем, че 9 месеца преди края на мандата на Комисията законодателната работа по всички тези 10 приоритета от страна на Европейската комисия е изпълнена и тя си е свършила работата. Тя е свършила ангажиментите, които е поела. Като голямо постижение, изключително голямо постижение мога да кажа, че в момента в Европейския съюз имаме най-ниското равнище на безработица – 239 милиона европейски граждани са заети в някакъв вид трудова дейност, което е исторически прецедент. Никога досега в историята на Европейския съюз това не се е случвало. Имаме изключителни постижения, свързани с икономическия растеж. Тук искам специално да подчертая Плана „Юнкер“. Когато той беше стартиран, целта беше да се постигнат 315 милиарда евро привлечени инвестиции. Към днешна дата тази стойност е 335 милиарда, и се очаква до края на мандата на Комисията да достигне 400 милиарда. Тоест, виждате как тази нова инициатива, иновативна бих я нарекъл, всъщност успя да събуди икономиките на държавите членки, да създаде нови работни места. Имаме изключителни постижения във външната политика, като Европейският съюз се налага като глобален лидер. Благодарение на усилията на Европейския съюз в рамките на мандата на Комисията „Юнкер“ беше подписано т.нар. „Парижко споразумение“ за борбата с климатичните промени, беше постигната сделката с Иран. Страшно много са постиженията, които Европейският съюз направи през време на мандата на Комисията „Юнкер“. Разбира се, нека не забравяме, че има все пак още 8-9 месеца до края на нейния мандат и всичко, което е заложено, ще бъде изпълнено. Така че аз очаквам още повече позитивни новини в рамките на оставащите месеци на мандата.

Водещ: Факт са постиженията, факт са обаче и някои сътресения през този мандат – визирам Брекзит. На много от произтичащите въпросителни тепърва ще търсят отговори. Но на фона на всичко това доколко чути ще бъдат призивите за обединение, за единство в Европейския съюз?

Огнян Златев: Това зависи от активността на европейските лидери, от активността на всички нас, които работим за европейските институции да стигнем до максимален брой европейски граждани, в домовете и сърцата им. Неслучайно отново в рамките на мандата на Комисията „Юнкер“ бяха с нова сила възобновени тези инициативи на срещи с гражданите във всякакъв формат, в който всички комисари участваха и можеха да разговарят лице в лице с гражданите на Европейския съюз, и да чуят от тях самите проблемите, които вълнуват европейските граждани. По същия начин самите европейски граждани да научат от хората, които са начело на европейските институции как даден проблем, който се поставя, може да бъде адресиран. Нека не забравяме, че в последните години може би се наблюдавало някакво раздалечаване на институциите и гражданите, и всъщност точно с тези инициативи целта е тази- това раздалечаване да бъде спряно, този процес да бъде спрян, и напротив, институциите да слязат близо до гражданите. Самите граждани да усетят своята сила, че всъщност, институциите съществуват и функционират благодарение на тяхната воля. И само така всъщност и с резултатите, които постигаме, ние ще можем да убедим гражданите, така че догодина когото май месец отидем всички да гласуваме, подкрепата за Европа и за европейските ценности да бъде още по-голяма, отколкото е била до сега.

Водещ: Вчерашният ден беше белязан и от едно друго решение – стартирането на наказателна процедура срещу Унгария, което може да лиши страната от правото на глас. Освен по линията Лондон, проблем като че ли има и с някои страните от Вишеградската четворка. Индикация за какво обаче са тези действия на Европейския парламент и как ще се отразят те на цялата Общност?

Огнян Златев: Европейският съюз е изграден на демократични принципи. Един от тях е принципът на правовата държава. В момента, в който някои от тези демократични принципи, или в конкретния случай – принципът на правовата държава е нарушен, тогава държавите членки са приели, че ще има възможност да се активира т.нар. „член 7“ от Договора за Европейския съюз. След като всяка една от държавите членки е станала доброволно и по своя воля, никой не я е накарал насила да стане член на Европейския съюз, тя е приела именно тези демократични принципи. Сега, нека не забравяме, че това, което вчера беше гласувано в Европейския парламент, е предложение към Съвета на Европейския съюз, тоест, към държавите членки, и държавите членки са тези, които трябва да решат дали всъщност процедурата да бъде задействана или не. Tова решение трябва да бъде взето с пълно единодушие. Факт е, че от някъде може би година и половина европейските институции, включително Европейската комисия е отправяла предупреждения към Унгария затова, че в определени части на законодателството се наблюдават действия, които противоречат било на европейското право, било на принципа на правовата държава. Имам предвид например приетия закон за неправителствените организации или закона за висшето образование в частта му за академичната автономия, така че след като се е стигнало дотук, значи имало е защо да бъде стигнато. И както виждате, вчерашното решение в Европейския парламент беше гласувано с гласовете на близо 2/3 от депутатите от Европейския парламент. А Европейският парламент е единствената европейска институция, която е пряко избрана от гражданите.

Водещ: Да, предстои да видим и реакциите на държавите членки. Иска ми се обаче отново да ви върна на вчерашната реч. Много любопитни акценти намериха място там, сред които и темата за миграцията, защитата на границите на Съюза. Чухме някои предложения, касаещи реформата, едно от тях за увеличени средства, отделяни за модернизация на охрана на границите ни, касаещи следващия период. Постижимо ли е това? Как ще се отрази, как ще бъде прието като идея?

Огнян Златев: За мен и от наша гледна точка това са абсолютно постижими предложения. Едното от тях е свързано със засилването на капацитета на Европейската агенция за брегова охрана и охрана на сухопътните граници, за назначаване за постоянно на 10 хиляди служители до 2020 година, които да могат във всеки един момент много бързо да реагират където има проблем и да могат да се намесят. Освен това, предложението е за даване на повече пълномощия на тази агенция, тоест, тя да може да решава по-бързо случаи с мигранти, с граждани на други държави, които пресичат нелегално границите на Европейския съюз под предлог, че търсят убежище, а всъщност, нямайки право на убежище, защото те не идват от страни с конфликт, не са преследвани заради своите убеждения, да речем чисто икономически мигранти или поради някаква друга причина търсят начин да влязат на територията на Европейския съюз. Тоест, тази европейска гранична агенция да има повече правомощия и да може много по-бързо да решава техните случаи, и когато е необходимо те да бъдат връщани по-бързо в държавите, от които са дошли, а не да преминаваме в някакви дълги, мъчителни и продължителни процедури, изчакване, неясно кой взима решения и т.н. Така че това за мен е много важно предложение и аз се надявам то да бъде възприето. Но така или иначе, всички предложения, които бяха направени, вие самата казахте, имаше предложения, свързани с икономиката, с опазването на границите – всичко това е свързано с наличието съответно и на финансов ресурс. Нека не забравяме, че на 2 май Комисията направи своето предложение за бъдещия бюджет на Европейския съюз след 2020 година. Ние силно се надяваме, че до края на мандата на тази Комисия ще можем да видим поне съгласие измежду държавите-членки върху основните, принципните положения на това предложение за бюджет, защото някак си ние можем да си говорим за стратегии, за визии за бъдещото, но ако то не е материално и финансово обезпечено, сама се досещате, че то няма да е устойчиво. Неслучайно и в интерес на България е предложението на Европейската комисия за новия бюджет да бъде прието максимално близо до варианта, в който беше предложен, защото в това предложение България щеше, се предлага да получи увеличение на фондовете, които получава от Европейския съюз с близо 8%, което България е една от малкото държави, която би се облагодетелствала от това предложение.

Водещ: На фона на всичко това, очевидната воля за реформи, за промяна, за обединение, която наблюдавахме през този мандат, как България подпомогна промяната и формирането на облика на Съюза и на цяла Европа?

Огнян Златев: Това стана чрез изключително успешното Българско председателство на Европейския съюз. Нека не забравяме, че по време на Българското председателство бяха приети и взети много важни решения, свързани с бъдещото развитие на Европейския съюз, и благодарение на добрата подготовка и уменията и на българското правителство, на българската дипломация бяха постигнати решения. Достатъчно е да споменем само, че след 15-годишно прекъсване отново се заговори за европейските перспектива на Западните Балкани – нещо, което има изключително стратегическо значение, и то е свързано отново със сигурността на целия регион и целия Европейски съюз.

Водещ: Има все още време, няколко месеца работа на ЕК до завършването на мандата, казахте. Но кое е наследството, което сегашният председател ще остави на Комисията и на Европа?

Огнян Златев: Аз мисля, че е много рано да водим този разговор. Нека да минат европейските избори, нека да мине година и срещата на върха в Сибиу, която ще бъде първата такава среща във формат 27 държави членки след излизането на Великобритания, и тогава можем да говорим за наследство. Имаме до тогава да свършим още много работа.

Водещ: Ще има ли обаче нови предизвикателства пред Общността?

Огнян Златев: Безспорно. Виждате, че живеем в един изключително динамичен свят, промени и предизвикателства се случват непрекъснато. Така че сигурно ще има още много предизвикателства. Но точно затова отново да кажа това, с което започнах, че ние можем да се справим с всяко едно предизвикателство, стига да сме единни и да действаме заедно.

Водещ: Какъв трябва да бъде лидерът, който ще заеме поста след Юнкер, така че да се сложи край на спекулациите за разпад на Общността и да се постигне действително това идейно обединение сред членовете?

Огнян Златев: Лидерът трябва да бъде силен, трябва да има визия, трябва да може да увлича след себе си хора със сходни идеи, така че да водят Европейския съюз напред, и да се радва на подкрепата на колкото се може повече и граждани, и политически формации. Виждаме, че процедурата за номиниране на нови кандидати вече започна. Някои от партии вече съобщиха своите първи кандидати. Процесите ще се ускорят тази есен и ще видим какво ще се случи догодина пролетта.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА