Огнян Златев, ЕК в България: Комисията „Юнкер“ постигна един от най-високите проценти успеваемост на обещани и изпълнени законодателни инициативи

 

Страните-членки на Европейския съюз (ЕС) избраха свои представители в следващия Европейски парламент (ЕП). След важния вот обаче остава въпросът кой ще застане начело на Европейската комисия и накъде ще поеме Общността през следващия мандат. За бъдещите предизвикателства и приоритети разговаряме с ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Златев, тези избори отчетоха изключително висока избирателна активност. Усеща ли се Брюксел много по-приближен до проблемите на отделните страни членки и индикация за какво беше тази активност?

Огнян Златев: Индикация за няколко неща. Първо за пореден път беше разбита мантрата, която витае в публичното пространство в последните няколко години, че има националистическа и евроскептична вълна. Имаме най-добър резултат като брой гласоподаватели, които са участвали на европейските избори, за последните 20 години – от 1999 година няма толкова висок резултат, близо 51 % от всички европейски граждани, които имат право на глас. Другото, за което е индикация, пак в същия ред на мисли, че европейските граждани, независимо от това колко са гласовити някои политически сили, които предвиждат края на ЕС, неговото разпадане и какво ли не още, се вижда, че европейските граждани са достатъчно съзнателни, достатъчно разсъдливи и в края на краищата избират своето бъдеще в ЕС.

Водещ: Видяхме разпределението на местата в ЕП. Казвате, че няма евроскептични и националистически движения. Да разбираме ли, че данните не говорят за започването на някакви нови тенденции?

Огнян Златев: Има такива, нека не се заблуждаваме. Има такива националистически и евроспектични движения и настроения, но тяхната роля и тяхното влияние е силно преувеличено. Очевидно е, че това, което все повече започва да вълнува хората и това може би е една от причините, заради която можем да обясним и този висок процент избирателна активност. Избирателите са все по-загрижени например за своята сигурност, сигурността на своите близки и виждат отговора на това именно в една общност, която споделя ценности и техните принципи.

Водещ: Възможни ли са обаче тепърва изненади при групирането, съставянето на мнозинство. Чухме и думите на Тимерманс, който казва, че мнозинство може да се случи и без ЕНП.

Огнян Златев: Всичко е възможно. Както знаете, на политиците това им е работата – да правят различни такива изявления. Предстои да видим какво ще се случи. Нека не забравяме, че процедурите за избор на ръководните органи на европейските институции тепърва предстоят. Всичко ще бъде резултат от преговори. Те ще бъдат дълги или не толкова дълги, това предстои да видим. Знаете, че първата среща на лидерите ще бъде сега на 20-21. Така че за момента можем да чуем всякакви изявления, но те ще бъдат спекулации. В края на краищата нека да видим какво ще се случи, когато се съберат лидерите.

Водещ: Именно тези процедури за избор на ръководните позиции, така наречената процедура за избор на „водещ кандидат“ стана повод за известно напрежение между Германия и Франция. Има ли механизми, по които тези процедури може да не се спазят в чистия им вид?

Огнян Златев: Съвсем ясно е разписано в договорите на ЕС, които всяка една от държавите членки е подписала, как например се избира председател на ЕК, как се избира председател на Съвета и Парламента. Така че това, което ЕК предложи и ЕП подкрепи, а именно да спазим тази иновация, която беше на предишните европейски избори за водещите кандидати на основните политически семейства – това е просто вариация на принципа, но принципът е много ясен. Новият председател на ЕК трябва да бъде избран от ЕП по предложение на държавите членки.

Водещ: Какви са очакванията? Колко дълго ще се проточи тази процедура? Ще имаме ли име преди крайния срок – месец октомври, преди изтичането на мандата на тази комисия?

Огнян Златев: Както казах, това зависи от готовността за постигане на общо становище между държавите членки, между ръководителите на държавите членки, които очакваме да се съберат на 20-21 в Брюксел. Ние в момента заедно с всички мои останали колеги в ЕК работим с този хоризонт, а именно, че мандатът на тази Комисия приключва на 31 октомври. Малкото неща, които са останали от планираните в началото законодателни инициативи и други дейности на тази Комисия ние ще ги приключим и ще подготвяме нещата, които ще бъдат предадени като документация за следващия екип, който ще дойде.

Водещ: Сменям малко посоката на нашия разговор и се връщаме към проведените европейски избори. Чухме коментарите на кандидатите за председатели на ЕК. Те разбира се, бяха разнопосочни, но често чувахме думата „реформа“. Ясна ли е правилната посока, по която трябва да се случи тази реформа в Общността?

Огнян Златев:  Още преди две години, когато председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер представи така наречената „Бяла книга за бъдещето на Европа“, още тогава той съвсем ясно формулира назряващото желание сред европейските граждани, че вече повече от 60 години след създаването на ЕС очевидно имаме нужда от преосмисляне, от избистряне на нови приоритети и решения как и накъде да продължим напред. Ето защо се проведоха много такива дискусии с участието на европейски политици и между самите граждани и смятам, че европейските избори дадоха резултата и посоката, в която ще вървим. Ние ще вървим напред заедно, защото заедно бихме могли да се справим с всички тези предизвикателства. Очевидно имаме нужда от промяна. Неслучайно затова и сегашният състав на ЕП ще бъде по-пъстър, ще имаме повече представени партийни семейства. Това е факт, че ще има нужда от реформа. Оттук нататък вече в зависимост от това как ЕП бъде композиран, кой ще бъде неговият председател, кои ще бъдат ръководителите на съответните парламентарни комисии, от това ще зависи и в каква посока ще бъдат тези реформи.

Водещ: Кои ще бъдат тези основни приоритети, съответно и основни предизвикателства пред институциите и всички представители в тях?

Огнян Златев: Едва ли ще изненадам някога, ако кажа, че едно от предизвикателствата със сигурно ще бъдат всички въпроси, свързани със сигурността. Знаете, че особено в последните години станахме свидетели на това, че в ЕС сме подложени на най-различни външни предизвикателства, натиск, включително опити за нарушение на нормалното функциониране на нашия съюз. Това от една страна. Като тази сигурност има най-различни аспекти: икономическа, чисто физическа, опазване на границите, справяне с всякакви опити за намеса в нашиете вътрешни работи от една страна. От друга страна все повече излиза на преден план въпросът за последствията от промените в климата. Всички сме свидетели на това как се засилват тези граждански движения, особено в западната и северната част на континента на нашия съюз. Това също ще е един от приоритетите, по които ще се работи. Разбира се най-важният или един от най-важните приоритети, който винаги е стоял на вниманието на европейските политици и институции, е това как да направят живота на европейските граждани още по-добър. Бизнесът да бъде още по-проспериращ, икономиката да е още по-стабилна, за да произвежда достатъчно блага, за да може ние да живеем един нормален и добър живот.

Водещ: Престои работа в едни малко по-различни условия, визирайки Брекзит. Как Брекзит повлия на тези евроскептични настроения, с които започнахме? Станаха ли те по-силни или напротив – заглъхнаха?

Огнян Златев: Смятам, че Брекзит имаше катализиращ ефект в обратната посока в смисъл, че това може би е една от причините, поради които видяхме и толкова силна мобилизация на европейските гласоподаватели и затова толкова много хора отидоха до урните. Иначе сам по себе си Брекзит може би е имал някакво влияние вътре в самата Великобритания, но на територията на останалите държави-членки на ЕС смятам, че той по-скоро мобилизира европейските гласоподаватели да излязат и с гласа си да подкрепят общото ни европейско бъдеще.

Водещ: Акцентирахте на част от темите, които предстои да бъдат обсъждани, които ще бъдат важни и ще ангажират институциите. Казвате, че е важно и все пак кой ще оглави тези институции. Видяхме дебатите и на кандидатите за поста на председател на ЕК, и на кандидат-евродепутатите. Доближиха ли се всички те до темите, които ще бъдат важни? Ще има ли в крайна сметка риторика, която ще се окаже печеливша?

Огнян Златев: Смятам, че да, защото и това, което чухме в дебатите, които бяха на европейско равнище и дори в националните всеки един от кандидатите показа какво мисли по основните теми, по темите, свързани със сигурността, с икономическия растеж и благосъстоянието, с климатичните промени, външните заплахи, на които сме подложени. Смятам, че всички тези неща бяха ясно чути и точно поради тази причина имаме резултатите, които имаме, тъй като гласоподавателите са избрали една или друга платформа. Най-важното в тези избори е това, че проевропейският дух надделя и то надделя с доста осезаем резултат.

Водещ: Какво наследство оставя Юнкер? Каква Европа ще остави на своите наследници и съответно колко трудна или лесна ще бъде задачата им впоследствие, поемайки ръководството?

Огнян Златев: Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер не обича да говори за наследството си, защото нека да не забравяме, че все още има четири месеца до края на тази Комисия. Ако говорим за постижения- едно от нещата, с които беше посочено още в началото на мандата беше, че тази Комисия ще се съсредоточи върху по-малко на брой законодателни инициативи, които обаче имат значение и влияние върху живота и благосъстоянието на максимален брой европейски граждани. Така че в този ред на мисли можем да кажем, че Комисията „Юнкер“ има един от най-високите проценти на успеваемост по отношение на обещани и изпълнени законодателни инициативи. Това от една страна. От друга страна в момента имаме изключителна добра икономическа среда в целия ЕС. Ние имаме исторически ниски нива на безработицата, успяхме да се преборим изключително успешно с последиците от най-тежката икономическа криза, която ни се стовари тук в Европа. Имаме инициативата Плана „Юнкер“, с която се създадоха милиони нови работни места. Успяхме да овладеем миграционната криза, за която никой не беше подготвен и никой не очакваше. Също така сред постиженията мога да подчертая и начина, по който успяхме да се справим с кризата на еврото в Гърция. Спомняте си как всички предричаха, че Еврозоната ще се разпадна, Гърция ще фалира и така нататък. Но това не се случи. Още едно постижение, за което никой не говори- тази Комисия „Юнкер“ финализира процеса на падането на таксите за роуминг. Тези хубави неща – с тях бързо се свиква и човек бързо ги забравя, но никой не си дава сметка какъв труд стои зад това постижение. Така че ето това са постиженията, с които ще бъдат запомнени действията на тази Комисия. А това, което ще остане разбира се, това не е в рамките на правомощията на Комисията, а по-скоро са държавите членки, които трябва да изяснят какво ще правят, какво ще се случи оттук насетне например с разширяването на ЕС. Знаете, че ЕК особено по време на Българското председателство публикува и своята стратегия за разширяването, имам предвид Западните Балкани. Това е едно нещо, което следим с много голям интерес и се надявам и следващата Комисия да продължи да работи по него. Също така имаме работа по реформа на така наречения Дъблински регламент. Тази ЕК направи няколко предложения за реформа на Дъблинския регламент, но държавите-членки на ЕС не могат все още да се споразумеят около единно становище. Тоест ще е интересно. Това мога да кажа само.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА