Огнян Златев, Представителство на Европейската комисия: Предложението бюджетът за кохезионна политика на България да нарасне с около 8% доказва европейския принцип за солидарност

 

 

 Европейската комисия представи предложенията си за регионалното развитие и политиката на сближаване в Европейския съюз след 2020 г. Добрата новина беше предложението бюджетът за кохезионна политика на България да нарасне с около 8% спрямо сегашния период. Сходно увеличение ще получат и Румъния, Гърция, Италия и Испания. Как точно ще бъдат разпределени средствата за новия период и кога ще се усети промяната у нас? Отговорите на тези и други въпроси търсим от ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

 

Водещ: Г-н Златев, първо, имайки предвид бюджета от над 300 милиарда евро за кохезионна политика до 2027 г., колко добра новина за България е това увеличение с около 8%?

Огнян Златев: Смятам, че новината е изключително добра, защото тя показва за пореден път, че европейските институции стоят именно зад принципите, върху които е изграден Европейският съюз, единият от които е именно принципът на солидарността, т.е. тези държави членки, които са по-силни икономически, да помагат на тези, които не са толкова добре икономически, да могат да ги настигнат. Това е смисълът на кохезионната политика. Но тук може би не е зле да кажем в самото начало на нашия разговор, че за момента сме в полето на предложенията, тъй като и предложението за общ бюджет на Многогодишната финансова рамка, и вчера конкретното предложение за бъдещата кохезионна политика, това са все още предложения на Европейската комисия. Тепърва предстои да видим как държавите членки ще приемат тези предложения и дали ще ги одобрят в цялата пълна степен, която Европейската комисия е предложила. Така че предлагам оптимизмът да е умерен, дотолкова, доколкото – да, от една страна държави като България действително ще получат увеличение на средствата в кохезионната политика, но от друга страна нека да видим как ще протече този процес на преговори.

Водещ: Да, все още няма нищо окончателно. Но какви са очакванията? Ще бъдат ли запазени и през новия период критериите за разпределение на средства в Общността именно с тази цел, с цел наваксване на изоставането?

Огнян Златев: Да, това именно е един от основните критерии – брутният вътрешен продукт на съответната държава членка. Т.е. тези държави членки, на които брутният вътрешен продукт е под 90% от средния такъв за Европейския съюз, те имат право да получават такова финансиране. Но допълнително към това Европейската комисия разглежда и още няколко критерии, които са свързани например с равнище на младежката безработица. Друг критерий, който е подходящ и релевантен за България – това е доколко България е подложена на миграционен натиск и трябва също да отделя средства от собствения си бюджет, за да се грижи именно и за това нещо. Освен това какво е равнището да кажем на образование, на развитие на технологиите и иновациите в съответните региони – това също се взема предвид. Знаете, че според класацията, имаме три вида региони на територията на Европейския съюз – едните, които са със забавено развитие, други, които са в развитие, и трети, които вървят напред. За съжаление, в България ние попадаме в слаборазвитите региони и може би единствено с региона на София, той се доближава до втората категория, която е регион в развитие.

Водещ: Освен нас кой попада в тази категория и ще има ли промяна при подхода към тези региони? Можем ли да обобщим как точно ще се случват нещата в този нов период?

Огнян Златев: От една страна самите процедури за кандидатстване ще бъдат опростени. Това беше заявено вчера и при представянето на предложението от комисаря, който отговаря по регионалната политика, г-ж Крецу. Това е много важно нещо за всички нас, и общини, и държавна администрация, пък и малки и средни предприятия, които ще имат възможност да кандидатстват, след като бъде одобрен новият бюджет. Иначе останалите държави, вие споменахте в началото, които също така ще се възползват от увеличението на средствата по кохезионната политика, са Гърция и Испания например. Аз силно се надявам и изразявам увереност, че благодарение на много добрия опит, който вече България чрез своите институции успя да събере в последните два такива финансови периода, ние ще можем да се справим много добре и да усвоим в пълна степен всички тези средства, които България ще получи.

Водещ: Връщам ви отново на новите критерии, които споменахте. Има ли гаранции обаче, че те ще бъдат еднакво измерени във всички държави-членки на ЕС? Няма ли да се стигне до едно усложняване на самата процедура или напротив?

Огнян Златев: Не. По никакъв начин това не е приемливо, не е във философията, не е в мисленето да има различни критерии за оценка на всеки един етап от процеса на финансиране, и когато се кандидатства, и когато се оценява как тези средства са били усвоени. Именно това, което казвам – че се спазва принципът на солидарност във всяка една степен на този процес, всяка една стъпка от този процес. Критериите са еднакви за абсолютно всички. Казахме – брутен вътрешен продукт на глава от населението, младежка безработица, равнище на образованието, дори климатични особености, прием и интеграция на мигрантите. Това са все критерии, които важат за абсолютно всички.

Водещ: Задавам въпроса с уговорката, че нищо не е окончателно. Но прогнозите какви са, къде ще бъдат фокусирани инвестициите от кохезионната политика и кога най-рано след евентуално тяхно стартиране всъщност и ще се усетим ефекта?

Огнян Златев: Следвайки принципа т.нар. принцип на споделено управление – това е принципът, по който се управляват тези средства, всяко едно национално правителство определя и в координация с Комисията решава кои да бъдат областите за интервенция, в които да се финансира. За България очевидно това ще бъдат инвестиции в пътна и ЖП инфраструктура, която е жизненоважна за икономическото развитие на страната и за свързването на регионите. Освен това много важно – средства, които да отидат за изграждане и модернизиране на пътните и енергийни връзки между България и съседните държави. Инвестиции в модерните технологии, цифровизация, инвестиции в умения, образование сред младите хора. Това е начинът, по който всъщност България ще може да вдигне още повече темпа на развитие на своята икономика и по този начин да се осигурят и по-добри заплати на работещите в страната.

Водещ: Казахте да подходим с умерен оптимизъм. Предстои обаче и нещо друго много важно за Съюза – Брекзит. Ще има ли промени, т.е промените в съфинансирането, които все още са неясни, колко сериозен ефект биха могли да окажат върху страната ни?

Огнян Златев: Цялата философия на новия бюджет е изградена именно върху това положение, че ние в момента ще разполагаме с 27 държави членки, вместо досегашните 28, и че една от големите нетни вносителки в бюджета няма да бъде сред нас. Ето защо така е направено това предложение, което в максимална степен се опитва да отговори на балансирания подход, т.е. от една страна да има увеличение на вноската, която всяка една държава-членка на ЕС ще е готова да предостави на бюджета, но от друга страна да се запазят ключовите политики, които са всъщност носещите колони на Европейския съюз – това е именно кохезионната политика, Общата селскостопанска политика. И също така да се инвестира правилно и да се отделят средства за тези сектори и политики, в които в най-голяма степен може да се усети т.нар. „европейска добавена стойност“, които ще ни направят по-конкурентоспособни, които ще засилят икономиката на Европейския съюз и в края на краищата ще допринесат за подобряване благоденствието на гражданите.

Водещ: Иска ми се да насоча вниманието ви и към една друга тема. Тя е постоянна с актуалността си, но отново изплува в медийното пространство, особено сред посещенията на премиера Борисов в Хърватия – именно „Шенген“. Можем ли да прогнозираме реалистични срокове, в които страната ни може да стане част от това пространство, вече финализирайки окончателно процеса?

Огнян Златев: Знаете, че още през 2010-2011 г. Европейската комисия изрази много ясно своята позиция, че България и Румъния са изпълнили абсолютно всички технически критерии за членство в „Шенген“ и всъщност от тогава всички изказвания и целият изобщо този процес е политически, т.е. решенето за влизане в „Шенген“ е политическо, то е извън обсега на действие на Европейската комисия. Напоследък председателят на Европейската комисия нееднократно също така заяви, че той би искал да види България и Румъния да влязат в Шенгенското пространство преди края на мандата на тази Комисия. Надявам се и това, което виждаме всички, с действията, които предприема българското правителство, да убеди правителствата и ръководителите най-вече на тези държави членки, които все още имат някакви резерви. Миналата седмица беше на посещение в България комисарят по вътрешните работи и миграцията Димитрис Аврамопулос. Той също изрази своята надежда, че България е на последните метри преди членството в „Шенген“ и всички се надяваме това да се случи съвсем скоро. Но пак казвам – въпросът е политически, а не е свързан с изпълнението на някакви критерии, които България много отдавна вече е изпълнила.

Водещ: Не липсват обаче и изключително скептични мнения в Европа не просто за членство в „Шенген“, а за цялостното бъдеще. Действително има ли необходимост от говоренето за някакви реформи, преструктуриране? Как ще изглежда бъдещето на „Шенген“?

Огнян Златев: Така е, но нека не забравяме, че това винаги се случва във времена на промени, във времена преди избори. Нека не забравяме, че след по-малко от една година предстоят изборите за нов Европейски парламент и всъщност това е част от разговора, по-големия разговор в каква бъдеща Европа всички ние бихме искали да живеем. И затова предполагам, че до самото провеждане на европейските избори следващата година ще има да слушаме доста политически изказвания в най-различни посоки, свързани с това дали и как да продължи да се развива например системата на Дъблинските споразумения за миграцията или пък Шенгенското споразумение.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА