Огнян Златев, Представителство на ЕК: Безпрецедентното желание на страна от ЕС да го напусне, поставя Съюза в нова предизвикателна ситуация

 

Интервю с Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в България за вечерния блок „Това е България“. Как завърши политическият сезон за ЕС? Каква е равносметката на ЕК след българското председателство – кои теми остават отворени и кои с продължение?

Водещ: Господин Златев, започваме с продължение на последния въпрос от организираната от „Фокус“ и Представителството на Европейската комисия /ЕК/ в България радиоигра „Европейски тест за отличници шест“. Въпросът е „Изпълнява ли се представената от председателя Жан-Клод Юнкер Пътна карта за основните стъпки към по-обединен, по-силен и по-демократичен Европейски съюз /ЕС/ след Брекзит, какъв е „пътят към Сибиу“?

Огнян Златев: „Пътят към Сибиу“ е сложен, поради сложността на елементите, които има по него, но все пак той е ясен и всеки в ЕС, особено хората, които са начело на ЕС, знаят своите функции, задължения, затова да успеем да завършим навреме и в срок поставените задачи. Нека не забравяме, че това което предстои да се случи, е нещо безпрецедентно в историята на ЕС, т.е. държава-членка да желае да напусне. Всички сме изправени в една нова ситуация. Но независимо от това, пътят и планът, по който се движим е ясен, с много ясни параметри, аз съм оптимист в неговото постигане.

Водещ: Предложението за връщането на бежанците или реформата на Дъблинския регламент на този етап изглеждат трудно решима точка в спора за политиката на ЕС в областта на убежището? Необходим ли е нов подход към нея, към миграционната политика?

Огнян Златев:  Определено е необходим нов подход и неслучайно ЕК в последните 3 г. излезе с доста предложения, свързани с реформата на Дъблинския регламент. За съжаление не във всички държави-членки тези предложения срещат необходимото разбиране или пък някои държави-членки искат съвсем конкретно да се променят някои от тези предложения. Именно поради това задачата на няколко поредни председателства, включително и на Българското председателство от миналото и в момента на Австрийското, е толкова сложна, що се отнася до реформата на Дъблинския регламент.

Водещ: В какви насоки ще продължи разговора за развитието на тази система, на Дъблинските споразумения за миграцията?

Огнян Златев: Всички искаме да се чувстваме спокойни, защитени, да знаем че нашите граници се пазят добре, че не сме изправени пред опасността в един момент голяма маса от мигранти, било те хора, които бягат от военни конфликти, или пък такива, които търсят убежище на територията на ЕС по икономически или някакви други причини, да окажат натиск на границите ни. За да може да се случи това, са необходими няколко елемента. От една страна, да разполагаме с достатъчно ресурси, да можем да обменяме информация. И тази информация действително да се обменя, тъй като за съжаление някои от държавите-членки не са много склонни да споделят такъв тип информация в аванс – да се знае кога например такива придвижвания се случват или предстоят да се случат. При всички положения трябва да има съвместни дейности, свързани с охраната на границите на ЕС – било сухопътни, било те морски или въздушни. Всичко това, изисква допълнителни ресурси, допълнително обучение. Тези ресурси са финансови, човешки и т.н. Но трябва да се знае, че никой не може да се справи сам с това. И че това не е задача само на държавите-членки, които са само по границата на ЕС, а това е обща задача на всички държави-членки на ЕС. Т.е. независимо от това дали сме тук, както е България, по границата или сме някъде далеч на север, или по средата на Европа, на ЕС, ние всички трябва да осъзнаем, че както е важно за България границите на ЕС да са добре защитени, така е важно това и за страните от Централна Европа. И ако те смятат, че границата на ЕС е далеч от тях и това трудно би ги достигнало, ако се случи някоя конфликтна ситуация, това не е точно така.

Водещ: Новина от деня – след Бавария и Саксония поиска въвеждане на контрол по границите си. Говорим за две провинции на Германия. Какви са тенденциите за развитието на Шенгенското споразумение и за България в него?

Огнян Златев: Това е въпрос, по който ЕК много отдавна се е произнесла, поне що се отнася до членството на България и Румъния. От гледна точка на ЕК двете държави абсолютно отговарят на всички критерии и тяхното членство трябва да се случи. И фактът, че това не се случва, е поради някакви политически съображения на някои от държавите-членки. Знаете че такъв тип мерки се въвеждат временно, поради извънредни обстоятелства, които се случват. Така или иначе ние не искаме и никой от ЕС не иска ние да загубим това наше основно достижение, а именно правото на свободно придвижване. И в този смисъл този тип ограничения, които се налагат, трябва много внимателно да се прилагат, защото на никого не е приятно да си спомни за онези времена, които вече са позабравени, когато ни бяха необходими визи, паспортни проверки непрекъснато по границите и т.н.

Водещ: Трябва ли България да прави постъпки за влизане в Еврозоната, да мине през банков съюз, „чакалня“, при положение че самата Еврозона е в процес на ферментация, т.е. и там предстоят промени и реформи?

Огнян Златев:  Смятам, че от една страна, е хубаво за България, за българските граждани, икономика и бизнес, страната ни да стане член на Еврозоната. Не само поради факта, че България е поела това и като задължение, подписвайки договора за присъединяване към ЕС, а и чисто като проява на здрав разум и следвайки глобалните процеси. За българската икономика е добре да бъде част от една мощна европейска икономика, не само поради факта, че България е член на ЕС, и че България в един момент също така става и член на общия валутен механизъм. За мен ползите от това нещо не подлежат на никакво съмнение. Оттам насетне е въпрос на спазване на съответните критерии, които са за влизане в Еврозоната и в Банковия съюз.

Водещ: Господин Златев, знам че имате интерес към регулациите в трудовото законодателство на ЕС. Как ще продължи процесът на изравняване на икономическите и социалните показатели между старите страни-членки и страните от Централна и Източна Европа? Днес бе публикувана статистика на работните заплати. Средната работна заплата в Люксембург е близо 2000 евро – 1998 евро, ако трябва да сме точни, а България с 256 евро. Между другото, страните от Централна и Източна Европа са малко по-добре от България. В Естония 494 евро, в Словакия – 472 евро. Но ето Литва – 396, Румъния – 392 евро. Как ще стане така наречената конвергенция между доходите?

Огнян Златев: Това ще стане с ускорено развитие на икономиките в съответните държави-членки. Това е и една от причините, поради които България продължава да получава и ще получава и в новия програмен период, средства от ЕС, тъй като те са нещата, които спомагат за увеличаване ръста на икономиката. Нека не забравяме, че основната част от икономиката на ЕС се гради на частната инициатива, на свободния пазар, а не на някакви държавни дотации или държавни субсидии. И в този смисъл не може да очаквате, че утре правителството излиза с декрет от 1 септември всички заплати да се увеличат, просто защото за да може това да се случи, икономиката да произвежда повече брутен вътрешен продукт. Аз не съм икономист, но може би вашият въпрос е по-скоро по-релевантен към хора, които се заминават с икономическа прогностика и статистика, които биха могли да кажат при сегашното развитие на икономиката на България с тези темпове, с които се развиваме, след колко години бихме стигнали средното ниво на европейските възнаграждения. Но при всички положения да се случи това е свързано, с растеж на икономиката. А той се свърза с по-добри възможности за привличане на инвестиции от страната и чужбина, за създаване на още по-добри условия и по-добра бизнес среда. С наличие на добре квалифицирана работна ръка, която да може да извършва тези нови професии, които тепърва ще се появяват, да се разчита на нов тип производства, въвеждане на иновации. Всичко това, които са белезите на една модерна икономика.

Водещ: Как България може да се възползва от създадената през Европредседателството инерция на добро отношение?

Огнян Златев: България винаги се е ползвала с добро отношение от страна на европейските институции, ЕС и своите партньори. Нека не забравяме, че и по време на заседанията на европейските съвети през всичките тези 11 години от членството на България, гласът на България има същата тежест както гласа на Германия или на Франция. Приключилото българско председателство беше една чудесна възможност България за по-продължително време да бъде в центъра на вниманието, в светлината на прожекторите. И би било чудесно, ако ние успеем да задържим това внимание върху себе си именно с активна работа в няколко направления. Нека не забравяме, че и сега по време на Австрийското председателство и в следващото Румънско след него председателство предстоят да се решат няколко изключително важни проблема, тоест активността на България по време на дискусиите, които ще се случат и за новата политика по отношение на миграцията, и за новия бюджет на ЕС след 2020 г., и за съдбата на ЕС след Брекзит. Активното участие на България във всички тези дискусии би било един добър знак и България да продължи да задържа вниманието върху себе си.

Цоня СЪБЧЕВА