Огнян Златев, Представителство на ЕК в София: За 10 години членство в ЕС България е достатъчно подготвена за справяне с предизвикателствата на Стария континент

Огнян Златев, ЕК в София

На официална церемония през вчерашния ден беше поставен стартът на българското председателство на Съвета на ЕС. По този повод страната ни беше посетена от председателят на ЕК и нейни членове. На фона на дадения старт и сериозната задача, с която страната ни ще трябва да се справя през следващите шест месеца, го съпътстваха и множество протести и тегнещо сред обществото напрежение. Готова ли е страната ни, ще успеем ли да се справим с обещаните ангажименти и как ще бъдат съвместени те с вътрешнополитическите ни проблеми? Освен глобалните задачи, какви ползи би могла да извлече България за тези шест месеца от ротационното председателство? Тези и още въпроси коментираме с ръководител на представителството на Европейската комисия в София Огнян Златев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: -Г-н Златев, първият ден от официалния старт на българското председателство беше съпроводен с множество протести, на фона на това в обществото все още не е избледняла темата и за жестоките убийства от началото на годината. Всичко това не разклаща ли готовността ни да председателстваме Съвета на ЕС?

Огнян Златев: Усещанията са една субективна тема и ще бъде трудно да коментираме, но искам да подчертая, че живеем в демократично общество, каквито са всички общества на страните-членки на ЕС, в този смисъл правото на всеки един гражданин да изрази своята позиция по все един въпрос, е свещено и неотменимо. Искам да ви върна малко назад, през юли месец миналата година, кога беше голямата среща на Г-20 в Хамбург. Знаете, че там се случиха доста мащабни протести, множество щети на града бяха нанесени и независимо от това срещата си протече, решенията се взеха. Не виждам защо се фокусираме върху това. Същата е ситуацията и с крималните престъпления, които се случиха. Моите съболезнования към близките на жертвите, това са ужасни случаи, но това го разглеждам като криминален случай и нека криминалните служби си свършат работата. Това до колко подобни събития биха разклатили увереността, че сме готови зависи до голяма степен от всички нас- от вас медиите и от нас, като комуникатори. Нека не забравяме, че Председателството е една голяма възможност и отговорност за цялата страна, не само за правителството и политическия елит, но за всички нас.

Водещ: Казвате отговорност. Много се говори обаче за имиджа, който страната ни има пред Европа и пред света. Може ли Председателството да бъде нашият шанс да изчистим категоризациите като  „най-бедна“, „най-корумпирана“ страна?

Огнян Златев: Горещо препоръчвам да се прочете една статия, публикувана във „Huffington post“ точно за това и то беше заявено от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че не може България да се свързва с такива клишета и предрасъдъци. Най-малкото това е обидно за българските граждани и не е така. Не знам дали шестте месеца ще са достатъчни за промяна на възприятията на страната ни отвън, но всичко зависи от нас. Така както ние се представим, така ще ни възприемат. Да „наемаме“ някой друг отвън да се погрижи за имиджа ни, не е устойчиво. Въпросът е как ние сами ще се представим. Идват ми наум куп български поговорки за това колко е важно името което изгражда човек да го запази, колко лесно може да се развали изградения имидж. Не само пред приятели и партньори. Стъпката е много деликатна и трябва да сме достатъчно отговорни и съзнателни във всичко, което правим.

Водещ: Ще успеят ли българските политици да бъдат достатъчно отговорни, надхвърляйки вътрешнополитическите борби и дразги, фокусирайки се именно върху тази важна задача?

Огнян Златев: Вярвам, че българските политически лидери и дейци, независимо от коя част на политическия спектър са, са достатъчно отговорни, за да осъзнаят това, което предстои на страната ни и че действително би били признак на политическа незрялост, ако се впуснем в задълбочаване на партийни различния, а не се съсредоточим пред големите въпроси, пред които сме изправени всички граждани на ЕС. Нека не забравяме, че България е тази, която в момента трябва да търси и постига компромиса между всички страни членки. Смятам, че се съгласите с мен, че едва ли някого във Франция, Швеция и т.н го интересува у нас кой представител на една политическа партия казал по адрес на друга. Това едва ли е най-важното в момента. Има много по-важни задачи. Ето една чудесна възможност България да бъде запомнена с това, че по време на Председателството е успяла да постигне консенсус и разбиране по една или друга реформа и политика.

Водещ: На фона на това обаче остават вътрешнополитическите проблеми, необходимостта от реформи в някои сектори. Ще успеят ли да бъдат съчетани тези две функции- от една страна европредседателството, от друга справяне с вътрешните проблеми, които вече съществуват.

Огнян Златев: Да. Смятам, че са налице достатъчно предпоставки за това, най-вече разполагаме с достатъчно опитни политици. Хората, заминаващи се с досиетата по Председателството също са на висота и съм убеден, че тези два процеса ще вървят паралелно добре.

Водещ: Ясни са вече приоритетите за тези шест месеца. Един от по-сериозните е евроинтеграцията на Западните Балкани. Сериозна задача и ние поехме голям ангажимент към страните от региона. Ще успеем ли да се справим с него и да оправдаем очакванията към нас?

Огнян Златев: Да. Важно е да кажем, че на всички е ясно, че ново разширяване на ЕС до края на мандата на тази ЕК, няма как да се случи. Това беше многократно ясно заявено още в началото на мандата на комисията Юнкер. Това обаче, което сега започва да става все по-видимо и да бъде по-високо в европейския дневен ред, е запазване и засилване на европейската перспектива, бъдеще на нашите приятели съседи от Западните Балкани. Те също имат реалистични очаквания, никой не очаква, че в рамките на Българското председателство ще можем да говорим за конкретни дати за присъединяване. Но въпросът е как да направим така, че гражданите на съседните на нас страни да усещат и да разбират значимостта, важността и полезността от това те също да станат член един ден от европейското семейство, виждайки и убеждавайки се сами от предимствата, които би им дало едно такова членство. В конкретни измерения това означава да дадем възможност за разширяване на търговските и икономически взаимоотношения. За да може тези хора от региона, тези 20 млн. души, да се свързват, работят и търгуват по-лесно. Да не плащат безумни такси за роумнинг. Да не сме малък регион, от който, за да отидеш от една столица в друга, да трябва да минеш през Виена или Мюнхен например.  Този тип неща в 21 век, когато говорим за комуникации и свързаност, са просто неприемливи. Затова ние трябва да продължим да развиваме тази увереност, че нашите братя и сестри на Запад от България ще станат скоро член на ЕС. Това, което зависи от Общността ще им бъде дадено. Ще им бъдат осигурени предприсъединителни фондове, ще им се даде ноу-хау, всякакъв вид техническа помощ. Те обаче сами трябва да извървят своя път, както го направи България по време на кандидатстването си. Трябва да се въведат съответните реформи в различни области, да се въздигне върховенството на закона като най-висок принцип за управлението на страните, да се спазват човешките права и нещата ще се случат. Кога ще бъде това зависи до голяма степен от тях.

Водещ: Освен Западните Балкани кохезионната политика също е един от водещите приоритети. Тя присъства и на високо ниво в дневния ред на ЕК. Какво следва оттук нататък? Остава ли сериозен приоритет и кои са акцентите по тази тема, на които е добре да обърнем по-сериозно внимание?

Огнян Златев: Кохезионната политика можем да я раглеждаме като част от новата финансова рамка на ЕС. Знаете, че по време на Българското председателство ще се проведат началните дискусии между страните членки за това какви са техните виждания за посоката, по която ще се развива рамката, особено имайки предвид напускането на Великобритания през 2019 година. Т.е с какъв бюджет ще разполага Съюзът след 2020 година, ще запазим ли тези нива и приоритетни оси, по които ще се разходват средствата. Това чудесен момент България да се покаже като добър комуникатор и координатор, търсещ консенсус и разбирателство. Знаете, че имаме да компенсираме между 12-15 милиарда евро на годишна база, колкото ще бъде дупката в бюджета след напускането на Великобритания. Онзи ден на конференцията на Европейския бюджет, която се проведе в Брюксел, много ясно и Юнкер и комисарят Йотингер казаха, че на бюджета не трябва да се гледа като на едно счетоводно упражнение и че там не трябва да се гледат само интересите на страните-донори или получателки, а де се гледа общият интерес. Общият интерес е процъфтяването на Общността. Трябва да се постигне по някакъв начин, да бъдем смели в предвидените стъпки. Искаме да сме конкурентноспособни, да се водещи в иновациите, да си осигурим най-добрата защита на нашите граждани, да приобщим страни от региона- всичко това струва и има финансови измерения. За да можем да постигнем всичко това, всяка от страните членки трябва да прецени доколко сегашното положение, което е около 0,1% от БВП предоставено от страните за вноска, доколко това е достатъчно. Може да се говори за евентуално малко увеличаване или пък да се оптимизиран начините за разходване на европейските средства. Знаете, че беше създадена работна група на високо равнище от експерти, начело с Марио Монти, които търсят възможност за намиране на допълнителни средства, с които може да се подкрепи европейския бюджет. Имаме нови финансови инструменти, какъвто е планът „Юнкер“, който доказа своята жизнеспособност и успех. Очевидно в новата бюджетна рамка, която ще се търси след 2020 година ще можем да търсим нова комбинация от различни възможности и инструменти. Т.е класическият начин, по който е функционирал бюджета на ЕС, сега очевидно ще се промени.

Водещ: Споменахте излизането на България от ЕС. България поема председателството в един доста динамичен период за Европа. Очакват ни множество проблеми, произтичащи от различни места. Ще успеем ли да се справим с тях?

Огнян Златев: Аз бих ги квалифицирал не като проблеми, а като предизвикателства. Не заради друго, а защото ако тярбва да тръгваме напред с ясното съзнание, че ни очакват само някакви лоши и неприятни неща, до никъде няма да стигнем, Трябва да сме смели, да си поставяме високи цели, за да можем да се справим с  тях по-добре. Геополитическите развия са изключително динамични, както и Вие казахте, но смятам, че след 10 години членство в ЕС България е достатъчно добре подготвена, има своите кадри, администрация, съзнанието на гражданите за това, че нашият успех и по-добро бъдеще се крие в това да сме заедно. Не да се делим и организираме в по-малки групи. Спокойно може да се каже, че ако не бяхме членове на ЕС, с нито една от тези множество кризи, които ни сполетяха в последните 4 – 5 години, нямаше да можем да се справим. Страната ни преминава успешно през тях. Имаме добри икономически и финансови показатели, външният дълг на България е един от най-ниските в цялата Общност – третият от долу нагоре. Има всички предпоставки страната ни икономически да се развива много добре. Предстои ни и влизане в Еврозоната. Изпълняваме критериите за това – безработицата е ниска и е по-ниска от средната за ЕС, която пък е на историческото най-ниско ниво от последните 10 години, което също е страхотно постижение. Всичко това трябва да ни дава увереност, че страната ни ще се справи и ще върви успешно напред.

Водещ: Споменахте множеството добри показатели, фактори за едно успешно председателство. Като че ли обаче няма как да избягаме от сравнението с другите две страни, в която Тройка се намираме. Как стои страната ни до тях?

Огнян Златев: Страната ни стои много добре. Има големи очаквания за това, че ще успеем да се справим с тези започнали, но недовършени досиета. Започнати от предишното Естонско председателство и сега ще трябва да се довършват. Така или иначе 2018-та година е последната цяла година от дейността на тази ЕК. От нас и тези след нас ще зависи до голяма степен да се справим с приключването на по-голямата част от тези досиета, които остават. На колегите от Румъния, които ще дойдат след Австрия, ще се падне този исторически шанс да сложат точката на членството в ЕС на Великобритания. Убеден съм, че заявките са справяне с конкретни задачи в рамките на председателството ни, ще бъдат постигнати.

Водещ: Изговорихме предизвикателствата, които ни очакват и сериозните задачи, с които ще се справяме. Какви обаче могат да бъдат позитивите, които трябва да извлечем?

Огнян Златев: Предимствата се крият в това, че всеки ден в различни европейски медии се говори за България, това е добър факт и създава по-голяма видимост на страната ни, като едно интересно и непознато място, интересно със своята култура и история, природа и добро място за развитие на бизнес. Много разговори сме провеждали с граждани и те питат „Добре, сега това Председателство на мен как ще ми се отрази, конкретно на моето домакинство?“. И аз се опитвам да обясни, че ползите няма да бъдат усетени веднага, но в перспектива това е страхотна възможност за страната ни стане по-видима и по-позната. От друга страна това е добра школовка за българската администрация и дипломация, което също е ценен опит, който не може да се купи.

Водещ: Тази светлина, под която страната ни ще попадне, може да изиграе и не дотам добра роля за нас в един момент. Вие казахте, комуникатор, балансьор- това ли е ролята, която страната ни трябва да поеме?

Огнян Златев: Комуникатор, балансьор, търсещ консенсус и компромис. Официалната формулировка е „honest broker“, което означава честен посредник. Ние не търсим това решение, което ще е най-добро за България, а това, което ще е най-добро за всички граждани на ЕС.

Водещ: Ако можем да обобщим- встъпваме в председателството с положителна нагласа, всичко, което сме намислили ще успеем да го реализираме?

Огнян Златев: Да и ще предадем щафетата на нашите австрийски приятели и смятам, че тъй като сме все още непознати за голяма част от европейската общественост, моите очаквания са те ще остана удовлетворени от добре свършената работа и от летвата, която ще вдигнем нагоре.

Водещ: Ако ми позволите един последен въпрос, извън темата за Председателството. Истанбулската конвенция- много дискутирана тема, предизвикала множество бурни реакции. Как трябва да постъпим в тази ситуация- ратификация или не?

Огнян Златев: България е единствената държава от страните-членки на Съвета на Европа, която все още не я е ратифицирала. Това трябва да говори нещо. Моето мнение е, че при всички положения България трябва да се присъедини към всички останали страни и че трябва да я ратифицираме. Живеем в 21 век и този вид престъпления и посегателство върху достойнството на по-слабия пол не трябва да бъдат допускани.

Водещ: Много обаче се измести фокуса, изпаднахме в обяснения на понятия за „трети пол“, притеснения от еднополови бракове. Всъщност текстът на конвенцията е достъп за всеки, желаещ да се запознае с него, и там няма подобни тези.

Огнян Златев: Такива неща там няма, точно така. Всичко е въпрос на превод и на интерпретация. За съжаление май се оказахме загубени там.

Виктория МЕСРОБОВИЧ