Огнян Минчев: Ако България направи сериозни отстъпки на руския натиск, Москва ще получи ресурси за влияние върху Балканите

Огнян Минчев в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Преди пристигането на премиера Дмитрий Медведев руските медии акцентираха на „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“, а българското ръководство очакваше практически резултати от посещението. След неговия край каква е равносметката от визитата му? Въпросът е към политолога Огнян Минчев.

Огнян Минчев: Първото нещо, което бихме могли да кажем, е, че е трудно да преценим какви са резултатите от тази визита, тъй като освен срещата, свързана с развитието на туризма, всички останали теми, които са дискутирани, не доведоха до подписване на някакви документи между двете страни. Очевидно е, че е станала размяна на мнения, но не е имало документи, които да се подписват или които да отразят съгласие, споразумение по някой от тези проблеми. „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“ са двата енергийни проекта, които отново са на масата за пореден път през последните 15 години. „Турски поток“ вече като наследник на „Южен поток“, разбира се, от това, което можем да съдим за „Турски поток“, позицията на българското правителство, която се изказа от премиера, че „Турски поток“ всъщност ще бъде единия от източниците за захранване на този хъб „Балкан“, който премиерът планира като начин да превърне България в газоразпределителна страна, център. Очевидно, че руската позиция по този въпрос е доста различна. Милер – шефът на „Газпром“ – каза, че Русия има договори за газовите си доставки за дълго време занапред и тя не е предвидила снабдяване на подобен газов хъб в България. Тоест, за Русия „Турски поток“ през България, ако това ще бъде реализирано като проект, е проект за транзитиране на газ по посока Сърбия – Унгария, а не проект за създаване на  някакъв център за газоразпределение в самата България. Очевидно, че разговорите по тези въпроси са на доста предварително равнище и доста голяма част от съпътстващите проблеми като например ще продължи ли преносът на газ през газопреносната мрежа на Украйна, Румъния и България, какво ще бъде съотношението между „Турски поток“ и тази мрежа и така нататък. Това очевидно са неща, които може да са били обект на дискусия, но не са довели до някакво споразумение, което да бъде огласено. Що се отнася до АЕЦ „Белене“, отново имаме заявление на Медведев, че руската страна има интерес да участва като инвеститор и ще участва в този търг, който е обявен от Българското правителство. Но нищо не е споменато относно условията, при които този проект трябва да се реализира, доколкото е неизвестно на всички ни. Позицията на Българското правителство е, че който и да инвестира в този проект, ще трябва да го направи без гаранции за българската държава. Медведев не уточни дали Русия е съгласна да направи това, при какви условия е съгласна да го направи. И съответно какво ще бъде бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“ при условие на липса на гаранции от българската страна. Тук имаме също най-общи формулировки, които бяха публично изказани. Какви са били формулировките по време на непубличните срещи между двамата премиери, това ние също не можем да преценим. Като цяло оставаме с впечатление за по-скоро официално посещение, което има проучвателен характер или има характер на някакъв тип среща за потвърждаване на развитието на двустранните отношения, без каквито и да е конкретни резултати, каквито не се очакваха и преди самата среща.

Водещ: Решението за продължаване на „Турски поток“ през българска територия зависи от това, дали София ще може да получи твърди гаранции от Европейския съюз. Така формулира руската позиция премиерът Медведев. Има ли изгледи за скорошно сближаване между българската и руската позиция?

Огнян Минчев: По-скоро не става дума за сближаване между българската и руската позиция, а за сближаване между позициите на ЕС и на Русия, на „Газпром“ като Държавна руска компания. Тъй като Третият енергиен пакет на ЕС предвижда разделение на газопреносната мрежа и съдържанието на транзитирания газ като собственост. В този смисъл, ако Русия изгради „Турски поток“ през територията на България, тя ще трябва да се съгласи по тези тръби да бъдат транзитирани количества газ от друг източник. Това обикновено „Газпром“ отказва да прави и собствеността върху газопровода, както и разрешението той да бъде използван от други продавачи и купувачи на обеми газ беше и причината да бъде спрян т.нар. „Южен поток“. Въпреки че по времето на кабинета „Орешарски“ Народното събрание прие един много спорен закон за т.нар. „Морски газопровод“. Този закон беше опит да бъде заобиколен Третия енергиен пакет на ЕС. А какъв ще бъде статутът на „Турски поток“ през територията на България, остава да видим. Той трябва да бъде договорен. Третият енергиен пакет на ЕС е действие, Третият енергиен пакет не е бил отменян от ЕС, нито пък са отменяни принципите, по които работи „Газпром“ – това са принципи, свързани с монополния статут на съоръженията, които „Газпром“ строи с цел да транзитира своя собствен газ, а не нечий друг. От тази гледна точка бъдещето на „Турски поток“ като договореност между ЕС и България, в частност като страна на ЕС, и Русия остава отворено.

Водещ: А уместна ли е схемата с търговското финансиране през фирми изпълнителки и доставчици за продължението на „Турски поток“?

Огнян Минчев: Не съм експерт по чисто икономическата и финансово-инвестиционната страна на нещата и не съм в състояние да отговоря компетентно на вашия въпрос. Това, което по-скоро ми се струва, че ако „Турски поток“ бъде строен от руска фирма изпълнител, от значение ще бъде кой ще бъде инвеститорът, кой ще бъде собственик на тръбите и така нататък. Очевидно въпроси, които предстои да бъдат договаряни.

Водещ: С приемането на руските оферти за строителството на „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“ на българска територия какво получава България, или по-точно какво би получила България?

Огнян Минчев: България би получила това, което договори. Ако България участва в строителството на „Турски поток“ и инвестира 3 милиарда, които говорихме, че за които се твърди, че евентуално ще бъде цената на прокарването на тръбите от турската до сръбската граница, би трябвало да имаме ясна картина за това, по какъв начин транзитните такси ще доведат до изплащане на тази инвестиция и съответно до печалба на българската държава за транзитирането на газ и за колко време това може да се случи. Не бих искал да влизам в дебрите на АЕЦ „Белене“. Това е проект, който е дискутиран през последните 15 години толкова много, че едва ли е останал аспект от неговото евентуално осъществяване, висящо под въпрос разбира се, който да не е бил интензивно дискутиран в българското публично пространство. Но така или иначе ползите, които България би инкастрирала от тези проекти, на този етап не са дефинирани като конкретна икономическа финансова полза. Що се отнася до непреките ползи или загуби – по този въпрос се води сериозен дебат. Тъй като от една страна се счита, че там откъдето преминават газопроводи или изобщо тръбопроводи, и там, където има ядрени електроцентрали, това само по себе си повишава сигурността на съответната страна. Аз лично бих поставил под въпрос подобна пряка връзка, защото и Украйна има ядрени електроцентрали и огромна система от тръбопроводи, което не предотврати руската агресия към тази страна. Това е само пример, който привеждам. От друга страна, трябва да имаме предвид, че осъществяването на тези руски енергийни проекти предвид цялостната руска стратегия за енергийна монополизация на доставките, особено към страна като България, която и без това е под твърде тежък монопол на руски доставки в сферата на своята енергетика, това ще има безспорно определени стратегически последствия за повишаване на зависимостта, за пряката зависимост на България от Русия в такъв стратегически отрасъл, какъвто е енергетиката. Което е в условията на непрекъснато нарастващото напрежение между Русия и Европа, Русия и Атлантическия свят вследствие на агресията към Крим и Украйна като цяло, вследствие на инвазивната политика на дестабилизация на Русия спрямо Източна Европа. Тази зависимост – нарастваща и дългосрочна, все по-силна зависимост на България от Русия в сферата на енергетиката – превръща България в заложник на отношенията между Русия и останалата част на света, Русия и Запада в частност. Това е огромен риск, който България поема, тъй като тя принадлежи на ЕС и е член на Северноатлантическия съюз. И раздвоението на България между тези две страни, които се намират в процес на нарастващо напрежение, за съжаление, не е никак добре за българския национален интерес както в едносрочен, така и в дългосрочен план.

Водещ: Защо Германия си позволява „Северен поток 1 и 2“, там не се говори за такава зависимост, а при нас тя е на лице и ние не можем да си позволим според вас „Турски поток“?

Огнян Минчев: Не съм сигурен до каква степен Германия може да удостовери, че удовлетворява разпоредбите на Третия енергиен пакет на ЕС. Това е интересен разговор, по който би трябвало да се изкажат юристи. Разбира се, както „Северен поток 1“, така и „Северен поток 2“ са тръбопроводи, по които ще бъдат изнасяни големи количества руски газ. В този смисъл нараства зависимостта и на Германия от руски газ, но нека да не забравяме, че с тези газопроводи все пак относителният дял на руския газ в германската икономика няма да надвиши 25-30%, докато в България говорим за 100% зависимост. И същевременно Германия е достатъчно голяма и достатъчно мощна страна, мощна икономика и от стратегически план, макар някои свои продължаващи ограничения от последните 7 десетилетия. Германия също така е много по-мощен партньор на Западната общност, отколкото България. Нещата, въпреки формалните прилики, в съдържателните аспекти на проблема са доста различни.

Водещ: Може ли да съвмести България руските енергийни проекти с членството си в Евроатлантическата общност?

Огнян Минчев: Хипотетично да, но всичко е въпрос на конкретна ситуация и на способност за договаряне.

Водещ: А могат ли да намерят равновесната си точка българо-руските отношения и къде?

Огнян Минчев: Отговорът е същия какъвто и на предходния въпрос. Българо-руските отношения не са лесни по редица причини. А през последните 30 години България е един дискриминиран търговски партньор на Русия, българските производители и техните стоки биват облагани с много високи мита, които не се налагат на други бивши страни членки на бившия Източен блок. Търговският баланс на българо-руската търговия е в много голяма полза на Русия и вреда на България. Също така стратегическата принадлежност на България към Европейската и Атлантическата общност поставя определени ограничения и не толкова ограничения, колкото червени линии на защита на българския национален интерес, които не бива да бъдат пресичани в интерес на самата България, а не в интерес на нейните партньори, които биха могли да искат от нея едно или друго.

Водещ: Кои са тези червени линии?

Огнян Минчев: Това е дълъг разговор, който не можем да засегнем в едно интервю.

Водещ: А какво място заема България в руската стратегическа позиция на Балканите?

Огнян Минчев: Понастоящем важно място поради простата причина, че основният партньор, стратегически партньор на Русия на Балканите е Сърбия, както и Република Сръбска в Босна и Херцеговина. А Русия има за основа стратегическа цел дългосрочната дестабилизация на Източна Европа, тъй като през тази дестабилизация Русия може да се върне като влиятелен играч, велика сила в международните отношения. Това е най-лесният начин да бъда използвана уязвимостта на източноевропейските страни както институционална, така и обществена, икономическа и т.н., за да бъдат те дестабилизирани в полза на Русия. Балканите са важна част от  Източна Европа и Русия положи големи усилия да осуети членството на Черна гора в НАТО и преговорите за членството на Черна гора в ЕС. Русия положи много усилия да съхрани режима на Груевски, който поддържаше Македония в едно състояние на безвремие и на безотносителност към основните стратегически разделения на съвременния свят. Всичко това в полза на създаването на аморфна буферна зона около Сърбия и практически подкрепата за Сърбия като основен стратегически партньор на Русия в региона. Западът успя да осуети руската стратегия както в Македония, така и в Черна гора. В момента, ако България направи сериозни отстъпки на руския натиск, тя ще се превърне в териториален коридор, чрез който затварянето на кръга около Сърбия от страна на Атлантическата общност ще бъде разкъсано. И Русия ще получи много по-сериозни ресурси за влияние не само върху България и Сърбия, но и върху Балканите като цяло.

Цоня Събчева