Около 1700 са растителните видове в Странджа планина

Около 1700 са растителните видове в Странджа планина, каза за Радио „Фокус“-Бургас Божана Рибарова, уредник на Етнографския музей. По думите й непрекъснато се появяват нови видове и това влияе на бройката. Според нея по-интересното е, че по време на Кватернер ерата в България е имало заледяване е имало единствено по високите части на Рила и Пирин. В Странджа планина поради това, че се намира в близост до морето, което означава, че е по-топла и е ниска, тя е предоставяла добри условия за растенията през това време и не е претърпяла заледяване. „Поради тази причина тя е запазила растителност, която в момента не може да се види в други краища на страната. Това е причината да имаме реликтни и ендимични растения в Странджа планина. Реликтите са растенията, които са запазени от този период, когато е имало заледяване в другите части на страната. Ендимичните растения са тези, които са запазени на дадена територия“, каза още Рибарова. Друго интересно е, че буковите гори се разполагат по различен начин спрямо дъбовите гори в сравнение с други планини. Буковите са на по-високо място в планината, а дъбовите са по-ниско. „Това е така, защото букът е по-влаголюбив и се получава променено разположение на различните видове гори в Странджа планина“, добави още уредникът. Основните видове дъбове са източен горун, цер и благун.

Рядко срещаните растения в Странджа планина са зелениката, която е символ на планината, странджанска боровинка, червена пираканта, пухесто горянче и много други.

Мария РУСЕВА