Омбудсманът Диана Ковачева: Държавата дължи на обществото разработването на ясна наказателна политика, обхващаща всички възможни случаи

 

Депутатите приеха промени в Наказателния кодекс, запазвайки съкратеното съдебно следствие на първо четене. Институтът на съкратеното съдебно следствие се запазва, заради съществуващата до момента бързина на процеса, но при жестоки посегателства се дава възможност на съда да прецени при определянето на наказанието. По-рано обаче се приеха и промени, с които отпада прилагането на съкратеното следствие в случаите на убийства и умишленото причиняване на тежки телесни повреди. Без изненада това предизвика разнопосочни изказвания. Оправдаха ли се обаче обществените очаквания за справедлив и бърз съдебен процес? Тези и други теми коментираме с омбудсмана Диана Ковачева в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

 

Водещ: Госпожо Ковачева, сред всички коментари, които вчера чухме, открои ли се най-правилната формула за решаване на въпроса – формула, която депутатите търсят вече в продължение на години?

Диана Ковачева: Аз смятам, че правилното решение тепърва предстои да бъде взето в рамките на обсъждането на второ четене на законопроектите, тъй като първото четене по принцип е само за обсъждане. Така че смятам, че може да се намери правилно решение. Аз мисля, че към момента всички са обединени, без значение, че има различни предложения, около обстоятелството, че от една страна тези диференцирани процедури трябва да се запазят за голяма част от престъпленията, защото те наистина дават бързина на процеса и ни спасяват от бавното правосъдие. Обединение има и около това, че е необходима промяна за една по-малка категория престъпления, каквито са най-тежките, умишлени престъпления, с причиняване на смърт, при които се стига до налагане на наказанието доживотен затвор без право на замяна или доживотен затвор. Аз си мисля, че наистина трябва да бъде направена промяна тук. Коментирах този въпрос още преди да бъдат внесени тези предложения в парламента. Според мен настина най-лесният вариант е да бъде ограничено прилагането за този неголям кръг престъпления, които шокират със своята жестокост, тогава, когато става въпрос за налагане на доживотен затвор без право на замяна или доживотен затвор. Наистина, за тези престъпления посланието да бъде, че не може при самопризнание да се получи намаляване на наказанието и като цяло да се изпрати посланието, че каквото и да направиш, най-тежките наказания няма да ти бъдат наложени. В този смисъл наистина е важно да има промяна. От друга страна обаче, на второ четене трябва да се обсъди внимателно въпроса, и то с участието на експерти, които да кажат какъв е най-добрият вариант, защото всъщност отново сме в случай, при който се прави промяна по конкретен казус. Мисля си, че е време наистина да се започне работа по разработването на наказателна политика на държавата ,в която да се вземе цялостно решение за това каква е политиката в подобни случаи. Доколкото разбирам, министерство на правосъдието работи вече по този въпрос, който отдавна се дължи на обществото от много години. Наказателният кодекс е приет преди много години, в други обществено-икономически отношения и трябва да има ясна позиция по принцип, а не отделна за всеки конкретен случай.

Водещ: Вчера при дебатите без изненада се намеси и финансовата част на въпросите. Именно с участието на експерти ли може тези парадокси, които чухме вчера, да бъдат изчистени?

Диана Ковачева: Смятам, че да. В България има много добри специалисти по наказателно право, наказателен процес. Те следва да се произнесат, защото в края на краищата в една цялостна процедура се променя само част от нея. Това няма как да не разбалансира цялата процедура. Поради тази причина наистина ще трябва да бъдат изслушани гледните точки на експертите. Също така обаче си мисля, че е важно да бъдат чути гражданите. При нас в институцията на омбудсмана постъпи подписка от над 5000 души, които искат да не се пропуска налагането на най-тежките наказания в такива шокиращи тежки случаи и смятам, че чувството за справедливост на хората, също искането им за справедливост, трябва да бъде взето при решението.

Водещ: Очаквате ли решенията при второ четене да оправдаят обществените очаквания? Помним, имаше протести и недоволство именно по тази тема с промените в Наказателния кодекс.

Диана Ковачева: Не мога да прогнозирам какво ще се случи. На масата са сложени различни предложения, макар че те не са толкова различни. Аз мисля, че целеният ефект е наистина да не се изпрати точно това послание – че можеш да избегнеш най-тежкото наказание. Става въпрос за наистина неголям брой престъпления, но това са изключително тежки престъпления. Те плашат с жестокостта, с начина, по който са извършени, и в тези случаи наистина е редно да бъдат налагани тежки наказания, вкл. и с превантивен ефект.

Водещ: В тази връзка ми се иска да насоча вниманието на слушателите към събитие от вчерашния ден. То беше организирано от ВСС, под ръководството на Съдийската колегия. Именно там се обърна внимание на необходимостта от медиация именно за повишаването ефективността на правосъдието. Към този момент медиаторският подход има ли положителни резултати в някои обществени сфери?

Диана Ковачева: Доказано е, и не само в България, но и в страни, в които опитът с медиацията е по-богат, че медиацията е един бърз и евтин способ за решаване на спорове в определени области обаче. Медиацията не е подходяща за всички случаи, но има области, в които наистина с медиация може да се реши проблемът много по-бързо и по много по-икономичен начин. Освен това медиацията е подход, който може да доведе до разтоварване на съда, така че съдиите да имат време да се фокусират върху по-тежките казуси и да бъдат разтоварени от по-леки случаи. Вчера беше обсъждан въпросът за въвеждането на задължителна медиация в определени случаи. Този въпрос не е нов, още преди три години институцията на омбудсмана разработи препоръка и я изпрати на тогавашния министър на правосъдието, именно с предложения в една област да бъде въведена задължителната медиация – става въпрос за семейноправните спорове. Между другото, обсъждат се възможности за въвеждането на медиация и при потребителски спорове, облигационни, търговски спорове, вчера също бяха обсъждани тези възможности. Има смисъл, според мен, да се обмисли законодателна промяна във връзка с въвеждането на задължителна първа обща среща по семейноправни спорове, защото при тях е възможно да бъде решен спорът по-бързо, бе да се стига до съд. Освен това медиаторът може да помогне за изграждане на влошените обикновено отношения между съпрузите, които влияят върху интересите на децата. Между другото, препоръката, която изпратих вчера за четвърти път до четвърти министър на правосъдието, и се надявам тя да бъде вече взета предвид, имаше за цел да бъде обсъдена възможността за въвеждането на задължителна медиация, без тя да е самоцел. Министерството на правосъдието, когато осъжда този въпрос, трябва да вземе предвид нали наистина има достатъчно центрове за медиация, които да покрият цялата страна. Да не се окаже, че въвеждаме задължителна медиация, а няма достатъчно медиатори. То има достатъчно като брой, но дали те покриват балансирано територията на страната. От друга страна, много е важно да се помисли по въпроса за контрола. Министерството на правосъдието би следвало да се ангажира и да продължи да бъде ангажирано с въпроси, свързани с регистъра на медиаторите, с контрол върху тяхната работа, върху качеството на тяхното обучение и не на последно място – дисциплинарната отговорност. И накрая, но не и по значение – финансовата страна на въпроса. Ако се въведе първа задължителна обща среща, смятам, че тя не бива да бъде за сметка на гражданите, за сметка на страните в процеса. Тя би следвало да бъде подкрепена от държавата и по тази причина, ако обсъжда този въпрос, министерство на правосъдието трябва да вземе предвид и него. Смятам, че държавата е тази, която трябва да поеме тази финансова част, която не е чак толкова голяма.

Водещ: Във връзка с всичко това, което ни казахте -до четирима министри вече сте изпращали препоръки стана ясно. Защо в такъв случай тази тема няма някакво развити? Запозната ли сте ли доводите от другата страна?

Диана Ковачева: Темата не е лесна. Все пак става въпрос за една сериозна промяна и според мен деликатният момент е да се прецени за кои спорове да бъде въведена медиация. Както казах, не всички спорове са подходящи да бъдат решавани с медиации и невинаги е възможно. Освен това, важно е да се спомене, че има един важен въпрос, който е свързан с това в кой момент точно да се въведе медиацията, ако тя е задължителната, така че да не възпрепятства достъпа до правосъдие на страните. Тоест, има трудни и сложни моменти, които трябва да се преценят, но това, че е трудно, не означава, че не трябва да се работи по случая. Още повече, че фактически въвеждането на медиация не е еднократен акт с една промяна в закона. Преди три години, когато обсъждахме този въпрос, участници от всички заинтересовани страни, академичните среди, медиатори и съдии, прокурори коментираха тогава, че всъщност трябва да има стратегия за медиацията, защото на практика няма достатъчно задълбочен анализ и няма стратегическа визия за това как точно да бъде въведена медиацията. Вероятно въпросът за сложността на решаването на този проблем до някаква степен пречи, но пак казвам – медиацията има много полезни страни и една от тези полезни страни е обстоятелството, че тя ще разтовари съда. Вчера коментирахме с представляващия ВСС, че над 740 000 висящи дела има в съдебната система. Това е огромен брой дела. Около 10-20% казаха колеги оптимистично вчера на конференцията. Някакъв процент от тези дела обаче, ако бъде решаван с медиация, тоест по един бърз и лесен начин, преди да се стигне до съд, смятам, че ще разтовари съдебната система. Също така и ще намали разходите на страните в случаите, когато те например нямат възможност да наемат адвокат.

Водещ: Разтоварване до голяма степен от множеството висящи дела и даване на възможност за акцент върху по-сериозните и тежки такива, така ли да разберем накратко този подход?

Диана Ковачева: Точно така. Става въпрос за такива дела, които не са с практическа и правна сложност, те не са тежки и в тези случаи наистина може да се прибегне до използването на медиатор. Между другото, използването на медиатор не пречи делото да влезе в съда и това е практиката във всички държави и в ЕС, в света. Ако в определен брой часове, които се определят за медиация, не се стигне до сближаване на позициите на спорещите страни, в този случай те могат да продължат делото в съда. Тоест, при всички случаи страните по делото не губят нищо, ако опитат да сближат своите позиции преди делото да влезе в съда и да започне да бъде решавано по обичайната процедура. Медиацията не препятства по никакъв начин решаването на спора по съдебен ред.

Водещ: Госпожо Ковачева, иска ми се да чуем мнението ви по една друга тема, която, знаем, предизвика не по-малко сериозни дебати последните дни, а именно: кой трябва да плаща първите три дни болничен? Дали тежестта да е върху работодателя, върху НОИ, дали да се прехвърли върху работника или пък някаква съвсем нова формула. Това от една страна, от друга пък висящият проблем със злоупотребата с болнични. Вие как виждате решението?

Диана Ковачева: Становището на омбудсмана всъщност е, че наистина трябва да се спазят конституционно гарантираните права на работещите, защото омбудсманът, разбира се, защитава гражданите. Темата за фалшивите болнични изобщо не излиза за първи път. Тя за пореден път се поставя на дневния ред на обществото и явно трябва да бъде намерено решение. Става въпрос за случаи, в които болничните са издадени при формално спазване на предвидения законов ред, но реално работниците или служителите не чувстват влошено здравословно състояние. Тоест, става въпрос за една злоупотреба с права. Смятам, че в тази ситуация ощетени са всички. Отнасям се с разбиране и към тревогата на работодателите, защото те са тези, които поемат първите три дни от болничния. Аз призовавам към дискусия, широка дискусия, с участието на всички заинтересовани страни, заемане на всички гледни точки, защото ощетени са всички. Освен това при тази дискусия би следвало да се вземат предвид конституционно предвидените права на работещите в социалната сфера. Ако не бъдат изплащани първите три дни от болничния изобщо, в този случай ще бъдат нарушени правата на работещите по две причини: на първо място, защото това обезщетение на тях им се дължи, а през първите три дни хората обикновено имат най-големи разходи за лечение. В този труден за тях момент те не бива да бъдат оставяни без доходи. Наред с това работещите са също така и лица, които внасят осигурителни вноски за различни социални рискови групи и ако наистина не бъдат плащани първите три дин, в този случай ще се окаже, че те плащат осигуровки, но в същото време не получават обезщетение за загубената си работоспособност. В този случай ще бъдат наказани добросъвестните работници и служители. За мен е важно да се обърне внимание върху контрола. Не само върху ефективния контрол при издаването на болнични листове, но също така и този контрол, който се следва при проверка на спазването на режима, определен от здравните органи за работника и служителя. Смятам, че всички заинтересовани страни трябва активно да използват механизмите в Закона за контрол. В рамките на един широк дебат могат да се намерят възможни решения за справяне с проблема с фалшивите болнични. Искам да напомня, че тези решения не бива да бъдат за сметка на работещите и за сметка на отнемане на установени права, които са предназначени да ги обезпечат в труден за тях момент. Целта ми е именно това да напомня – спазване на конституционните права на гражданите.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА