Омбудсманът доц. Диана Ковачева: Голяма част от младежите с увреждания между 15 и 24 години не са заети с работа или обучение

Омбудсманът на Република България доц. Диана Ковачева в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: През 1992 година Генералната асамблея на ООН обявява 3 декември за Международен ден на хората с увреждания. Неговата цел постоянно да мотивира политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпът до общата архитектурна среда на хората с увреждания, достъпът до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информация и процесите на изработване и взимане на политически решения, които имат отношения към тях. Доц. Ковачева, различни са посланията на този ден, но да започнем с това – какви са основните трудности, пред които са изправени хората с увреждания в България, опитвайки се да реализират правата си?

Диана Ковачева: Хората с увреждания в България са изправени пред много трудности. Една част от тях са свързани с преодоляването на физически бариери, достъпността на средата, а друга част е свързана с подкрепата, финансова подкрепа или помощни средства, които те да получават. Според мен, една от трудностите е свързана с обстоятелството, че често ние гледаме на хората с увреждания като проблем, вместо да погледнем към човека, гледаме към увреждането, вместо да търсим вариант да индивидуализираме помощта към конкретния човек. И това наистина понякога прави неефективна помощта. Вие сте абсолютно права, че 3 декември е Световният ден на хората с увреждания. И днес в институцията на омбудсмана каня една категория хора с увреждания – това са млади хора с интелектуални затруднения, и то по един много специфичен въпрос – тяхното право на труд и реализация. Всъщност, днес давам форум на тези млади хора да кажат какви са проблемите, които срещат в собствената си реализация. За повечето от нас правото на труд е естествено, понякога дори досадно задължение, а за тези хора това е възможност за реализация. Защото статистиката показва, че голяма част от младежите с увреждания на възраст между 15 и 24 години не са заети с работа, с учене или с обучение. Всъщност, те са невидими. Те остават трайно изключени от пазара на труда. И днес аз ще им дам възможност те самите да кажат с какво се сблъскват. А с какво се сблъскват те – сблъскват се с неразбиране от страна на обществото, със стереотипи, с много ограничен достъп до добро образование. За съжаление се сблъскват и с подкрепа при трудовата си реализация, с липсата на адаптирано работно място. Сблъскват се също така с обстоятелството, че работодателите не са стимулирани да наемат хора с увреждания, нямат социална чувствителност. Въпреки че законът предвижда задължителни квоти за хора с увреждания, смятам че тази разпоредба е формална и не се спазва в достатъчна степен, включително защото и самите работодатели не са достатъчно мотивирани да наемат такива хора. И затова днес изпращам препоръка до най-големите работодатели, в която им напомням да изпълняват тази разпоредба за наемането на хора с увреждания. И също така към нея прикрепям една Харта на самозастъпниците, която те са изработили. В нея те казват, че искат да бъдат видими, искат да са независими, искат да са самостоятелни и да работят. Правя събитието съвместно със „Светът на Мария“ и Фондация „Лумос“. Надявам се гласът на омбудсмана да бъде глас на тези млади хора днес.

Водещ: Благодаря ви за поканата. Вие сте председател на Съвета за наблюдение, който по силата на Закона за хората с увреждания има за задача да осъществява наблюдение за прилагане на политиките за защита правата на тази уязвима група от обществото у нас. Достатъчно защитени ли са хората с увреждания и какви действия трябва да се предприемат спешно в тази посока?

Диана Ковачева: Този Съвет за наблюдение е създаден във връзка с прилагането на Конвенцията на ООН за хората с увреждания и всъщност има за цел да наблюдава начина, по който тя се прилага. Една от целите на хилядолетието на ООН е никой да не бъде забравен, доста амбициозна. Надявам се в рамките на заседанията на този съвет, в който участват и организации на и за хора с увреждания, ние да поставяме и да решаваме конкретни проблеми. Един от проблемите, който наскоро например беше решен –  хората с увреждания имат много сериозни проблеми във връзка с ТЕЛК-овите решения. Наскоро беше преодоляна една лоша практика, свързана с факта, че когато бъде постановено едно ТЕЛК-ово решение, ако то се обжалва, не подлежи на изпълнение, независимо от факта, че законът казва точно обратното Министерството на труда и социалната политика не го приемаше като основание, за да изплаща финансова помощ на хората с увреждания и да им предоставя помощни средства. След настойчива препоръка на омбудсмана тази практика ще бъде променена по уверения на екипа на Министерство на труда и социалната политика. И от този момент нататък всъщност когато бъде постановено ТЕЛК-ово решение, дори и то да се обжалва, хората ще могат да получават финансовата подкрепа, помощни средства – това са протези, слухови апарати, които са им необходими, без да чакат 3-6 месеца, една година, а понякога и 2 години, колкото трае обжалването на едно ТЕЛК-ово решение. Между другото, обръщам се към хората с увреждания – ако тази практика не се спазва, да се обръщат към омбудсмана и да ме информират.

Водещ: Това е наистина една положителна новина за хората с увреждания в страната. Актуална тема са и фиктивните болнични. Какво е мнението ви по този въпрос?

Диана Ковачева: Темата за болничните наистина е много актуална в момента. Моето мнение е непременно още от първите предложения през месец септември, а именно че не е недопустимо да не се изплаща дори и един ден от болничните и той да бъде за сметка на работещите, защото всъщност те са тези, които плащат осигуровки, осигуряват се за всички рискове и в който и да е от дните от болничния, те имат нужда от подкрепа и от финансова подкрепа. Не е редно в първия ден от болничните, когато човек дава най-много пари за лекарства, за изследвания, ходи по лекари, всъщност да остане без пари и това да остане за негова сметка. Разбира се, трябва да се търсят начини да се подкрепят и самите работодатели, за чиято сметка е първият, вторият и третият ден. Така че трябва да има дискусия. Но за мен решението не е в лишаването на хората от права, за мен решението е по-скоро в по-ефективен контрол не само при издаването на болничните, но също така и контрол върху изпълнението на предписания режим. Смятам, че работодателите могат да са активни и да контролират. Ако един работодател види във Фейсбук, че служителят в болничен е някъде на плажа, мисля че веднага би могъл да оспори болничния и той да бъде прекратен. Или пък ако получи информация за това, че наистина е фалшив, защото не е редно за една част фалшиви болнични да бъдат наказвани всички, които наистина са по-голямата част от хората и действително имат нужда от подкрепа.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА