Оригинални снимки, спомени и писма,  свързани с унгарското присъствие в Шумен показва Архивът в града  

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Оригинални снимки, спомени и писма,  свързани с унгарското присъствие в Шумен показва Архивът в града, предаде репортер на Радио „Фокус“- Шумен. Сред тях е снимката на първия български оркестър, създаден от унгарския имигрант Михай Шафран в Шумен през 1851 г. Това е и първата снимка, правена на територията на България. На фотоса се виждат цели и полуфигури в цивилно облекло,  сред които и тази на Добри Войников.  Показани са нотите на Михай Шафран, снимка на Шафран с шуменци, между които и бащата на акад. Кирил Попов, Атанас Попстоянов, от 1860 година, писмо от Димитър Даскалкин до приятеля му Петър Златев Груев за театралните представления в Шумен и отзвука от тях. Режисьор на постановките е Георг Силаги, 1874 година. Статия на Георги Джумалиев „Корените на българо-унгарската дружба“, от 1976 година, писмо от Елена Хаджиолова – внучка на Георг Силаги до Георги Джумалиев, в което разказва за дядо си, 1958 година, спомени на Димитрица Билдирева за пребиваването на маджарите в Шумен и поставяне на паметна плоча  на къщата на х. Димитраки Хаджипанев, в която е бил настанен Лайош Кошут , записани от Веселин Хлебаров. Има снимки с археолога Геза Фехер,  чийто основни проучвания с в района около Шумен – Мадара, Плиска и Преслав.„След провалената революция в Унгария голяма част от участниците в нея напускат страната си. Една от спирките им е Шумен. Присъствието им променя бита и вътрешните нагласи на шуменци. Чужденците носят със себи си увереност и самочувствие, което предават и на местните хора. Когато унгарците напускат Шумен „махалата се изпразни, ама остане да се гордее с тяхното престояване и все ни се струваше, че не сме се разделили завинаги“, разказа днес Илина Папазова  гл. експерт в Държавния архив. Сред показаните документи е Учредителен протокол и списък с членовете на  Българското хигиеническо дружество, чията движеща сила е  учителят Колман Ронже. „Той организира дружеството през 1886 година и много активно е прокламират идеите си за здрав дух- здраво тяло сред шуменци. Когато Ронже напуска Шумен, дружеството запада и прекратява дейността си“, обясни Илина Папазова. Представен е и Учредителен протокол на Българо- унгарското дружество, от 1933 година. „Такова дружество е имало и в София. Основната му дейност е да направи къщата музей на Лайош Кошут. Това никак не е била лесно. Търсени са средства, търсено е съдействие, тъй като собствениците на имота не са искали да се разделят с него, имало е доста перипетии“, каза Папазова. Сред интересните документи са  и тези, свързани с пребиваването в Шумен на Имре и Михай Сабо – баща и син. Имре Сабо е бил учител в Сарашкото училище, а през 1943 година става и негов директор. Изложбата и обявения Ден на отворените врати д  във във връзка с Деня на архивите в България.

Ивелина ИВАНОВА