Осман Ак, председател на турско-българския бизнес съвет към Съвета за външноикономически отношения на Република Турция: Това, че България е членка на ЕС допринася за усещането за сигурност и законност за бизнеса

Пловдив

Осман Ак, председател на турско-българския бизнес съвет към Съвета за външно-икономически отношения на Република Турция в интервю на Радио „Фокус” за възможностите за търговия и инвестиции в България.

Фокус: Какво привлича турските инвеститори в България?
Осман Ак: Няколко са причините, които привличат турските инвеститори в България. Първата от тях е ниският размер на данъците в България. Това, че България е страна членка на ЕС допринася за усещането за сигурност и законност в тази страна. Това спомага много и за външната търговия на фирмите тук, тъй като процедурите са много опростени. Физическата близост между България и Турция е едно от големите предимства за турските инвеститори в страната ви. Общата история, общите традиции, които споделят двете страни, сходствата в езика ни и във вкусовите ни предпочитания дори, са все фактори, които допринасят за това България да е предпочитана като инвестиционна дестинация.
Фокус: Какви конкретни интереси има турският бизнес към страната ни? Има ли определени локации у нас, в това число и индустриалните зони, управлявани от държавната „Национална компания индустриални зони“, които са по-привлекателни за турските инвеститори?
Осман Ак: Всяка индустриална зона в България сама по себе си предоставя определени предимства и недостатъци. Аз лично обиколих някои от тях. Божурище е много хубава индустриална зона. Фактът, че е близо до София има предимството на летището и магистралата, но по отношение на работната ръка има определени трудности. Зоната във Видим също предлага локационни предимства като близост до моста и до европейските страни. Там намирането на работна ръка е по-лесно, отколкото в София. Проблемът там обаче е сухоземната връзка на град Видин с вътрешността на България. Проблемът на Русе е, че там мостът е много тесен и комуникацията с Европа посредством този мост е малко по-трудна. Освен това индустриалните зони във Видин и Русе като мащаб са малки и не предполагат по-нататъшно развитие. Ако ще се развиват индустриалните зони на Варна и Бургас, за да расте търговията с Турция, би трябвало да се отвори гранично-пропускателния пункт на Малко Търново за трафик на тирове по него. Мисля, че е важно и това, че не трябва да се образуват  индустриални зони близо до градските центрове. Ние в Турция имаме доста горчив опит в тази посока, тъй като предвид урбанизацията на градовете, в период от 3 до 5 години индустриалните зони започват за пречат като образуват трафик вътре в градовете.
Фокус: Кажете ни, какви компании от Турция се насочват към България? В кои индустрии работят те?
Осман Ак: Това са предимно компании в сектора за производство на автомобилни части, понеже този сектор е един от водещите в Европа и ще остави отпечатъка си в бъдещето. Също така и фирми в сектора на електрониката, металообработващи машини, текстил и хранително-вкусовата промишленост.
Фокус: Наскоро „Национална компания индустриални зони“, която е 100% държавна собственост обяви съвместните си планове с Областна администрация Кърджали за изграждането на нова индустриална зона. От компанията посочиха, че има конкретно заявен инвестиционен интерес от страна на турски компании. Привлекателна ли ще е тази индустриална зона у нас за турския бизнес?
Осман Ак: Кърджалийската индустриална зона ще представлява интерес за турските инвеститори, но не и за мен, тъй като моята инвестиция е в Ботевград. Затова съм се съсредоточил там. Ние възнамеряваме да увеличим инвестициите си,  но като инвестиционна локация търсим място, близко до центъра ни в Ботевград.
Фокус: Какво мислите за района на Пловдив като индустриална зона? Привлекателен ли е той за турските инвеститори?
Осман Ак: Като локация Пловдив предлага много предимства за турските инвеститори, но тук има доста сериозен проблем с намирането на работна ръка, трудно се намират работници. Стига се и до това, че фирмите, в опитите си да намерят служители, прибягват до това да ги взимат от другите фирми. Особено когато има високо-технологични производства, изискващи големи знания, тогава ситуацията е наистина неприятна. Компаниите отделят няколко година, за да изградят този кадър, а после го губят.
Цветана ТОНЧЕВА