Отец Андрей: Ако човек отвори сърцето си с молитва, с любов и силна вяра може да придобие в себе си Светия дух, т.е. да придобие Бога

Икона, храм, църква

Отец Андрей, енорийски свещеник от Нови пазар, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Отец Андрей, защо празникът Петдесетница се приема като ключово събитие в историята на вочевеството?

Отец Андрей: Както подсказва името му празникът Петдесетница се празнува 50 дни след Пасха, т.е. след Великден. Този празник има своя предобраз в Стария завет, когато 50 дни след като евреите напускат Египет, Мойсей на Синайската планина дава каменните плочи, с написани 10-те Божии заповеди, с което се поставя началото на Свещената история, т.е. става вече припознат от Твореца Бога, който му дава закони, за да може той по- лесно да изпълнява нравствените задължения, които се полагат на всеки един човек. По тази причина у еврейския народ празникът Петдесетница е бил почитан с не по- малка тържественост отколкото Пасха. На 50-тият ден след Пасха апостолите са се били събрали на втория етаж на една къща, т.нар. сионска горница, когато Светият дух, съгласно обещанието на Исус Христос слиза над тях. Тук може би трябва да кажа, че до този момент Божията благодат е стояла върху човечеството някак си външно. Тя не е могла да бъде усвоявана вътрешно и не е могъл човек да живее истински със същия този Бог.

Фокус: Какво имате предвид?

Отец Андрей: Това, че действително старозаветните пророци са говорили посредством Светия дух, но така или иначе тази благодат остава вън от тях, не е ставала единна част от тяхното същество, от тяхната личност. И когато Светият дух на Петдесетница слиза върху апостолите, тогава той преобразява тези хора- една част от тях обикновени, бедни, неуки рибари. След като биват преобразени по този начин, те  стават богоносни проповедници, тогава им се дава и този дар те да говорят на чужди езици, за да може по- лесно Евангелието да стигне до повече народи. Така че слизането на Светия дух  е завършване на изкупителното дело на Бога. Той е минал през това- когато Бог Отец изпраща своя Син, който приема плът, който след това в продължение на 3 години и половина проповядва, който беше разпънат и възкръсна от мъртвите, и който на 40-тия ден след своето Възкресение се възнесе на небето, но заминавайки той каза: За вас е по- добре да си замина, тъй като ако не си замина не мога да ви изпратя Светия дух, който ще ви упъти във всяка една истина. И ето, че 10 дни след тези думи се изпълнява обещанието.  Светият дух слиза над апостолите, преобразява ги и ги прави богоносни проповедници на Словото Божие. Затова този ден е толкова важен. Петдесетница се чества с особена тържественост. Тук има интересна богослужебна особеност. След като мине Светата лигургия, която е сутринта, веднага започва отслужването на едно друго последование, наречено Велика Вечерня, по време на която се четат т.нар. коленопреклонни молитви. По време на тяхното четене целият народ, заедно със свещеника, който ги изчита  коленичи. Това е остатък от времето, когато от Пасха, т.е. от Великден до Петдесетница, в този 50-дневен период, коленопреклонните молтиви, падането на колене, колениченето е било забранено, защото през тези 50 дни човек е трябвало да стои изправен, очи в очи срещу онзи Бог, който възкръсна от мъртвите и който  победи смъртта. И въсщност от Петдесетница ние отново започваме да коленичим и по този повод се изпълняват тези три коленопреклонни молитви. На този ден в храма се носи орехова шума, която се пръсва из целия храм. Тя символизира шума, който са чули апостолите когато Светият дух слиза над тях. От този момент насетне тези отделни личности, апостолите стават едно мистично Тяло Христово. Това, което ние вече наричаме Църква.  Именно затова Петдесетница се счита за рожден ден на нашата Света Църква. От тогава и до сега всеки, който се обърне и потърси Бога може да придобие Светия дух. Светият дух на практика придобива и всеки, който бъде кръстен  в тайнството Миропомазание. Веднага щом човек бъде потопен в купела по време на своето Свето кръщение той бива и помазан с миро. От тогава насетне ако  в миналото Мойсей е получил тези 10 Божии заповеди,написани върху каменни плочи,  т.нар скрижали, то оттук нататък всеки получава Светия дух, Закона за любовта, написан върху неговото собствено сърце. Този печат е неизтриваем, той не може да бъде премахнат по никакъв начин. Човек в своя живот може да се отклонява от истината, може дари да похули Бога, може и да го забрави, но този печат на Светия дух остава в него и зове към повторното покаяние и към повторното обръщане на всеки  човек. И логично, както на всеки един голям църковен празник на следващия ден празнуваме причината за него. Тук отново имаме една обратна перспектива, която е характерна и за православната иконопис, и за православната нравственост, т.е. първо честваме самото събитие, а после честваме причината. Сега на Петдесетница, в понеделник ние празнуваме причината за този празник, а именно третото лица на Светата троица,  Свети дух. Народът нарича празника Петдесетница още Троичен ден, тъй като на него Светият дух слиза и вече неизменно пребивава в онази Църква, която основа и която със своята кръв придоби Господа Исус Христос.

Фокус:Днес е Черешова задушница

Отец Андрей: Това е втората задущница през календарната богослужебна година. Първата  е преди Месопустни Заговезни. Народът я нарича Черешова задушница, тъй като по това време зреят черешите. Тази Задушница е установена, затова защото Светият дух е този, който спасява както живите, така и починалите. Светият дух е този, който оживотворя всичко, дори и душите, които са в Ада, дори и те са докоснати от неговата любов. Отделен е въпросът вече дали тези души нямат сили и  възможността да го погледнат поради това, че не са го сторили още тук на този свят. Но така или иначе, това е причината Задушница да бъде установена и преди празника Петдесетница. На всяка една Задушница ние си спомняме за отвека  починалите наши близки и сродници. Във всяка една Задушница, разбира се е неуместно да се поздравяваме с думите „Честит празник!“, както можем да чуем някъде,  обаче, въпреки не празник в този смисъл на думата, в която подразбираме ние, всяка една Задушница си остава тържество на човешката любов, защото в нея тъгата, скръбта по нашите починали и близки е примесена с радостното очакване за тяхното възкресение, примесена е с надеждата за това, че с нашите молитви ние чожем да облекчим тяхното състояние, можем да ги измолим за нашия Бог и да направим така, че те да наследят небесното Божие царство. Цялото наше отношение към починалите близки, особено в тези дни трябва да бъде съвсем естествено цялостно. Ако имаме възможност и там където има свещеник, и където било в пътек вечерта или в събота сутринта там където се извършва обща панихида за нашите покойници, е хубаво преди да отидем на гробището, ние да минем през църква и да участваме в тази обща панихида, къдато да подадем на свещеника листчета с написани имената на покойниците, които искаме да споменем. После било то в самия храм или на гроба, да подадем нашите подавки. Това е милостиня, която се подава ,за да може да бъде нахранен някой човек, това е милостиня, която се подава отново в памет и за спасение душите на тези, които са ни напуснали. Не е добре, не само на Задушница, но по какъвто и да е повод да се оставя на гроба храна. В крайна сметка тя се приготвя, за да се даде на жив човек, който може да каже „Бог да прости!“. На гроба е хубаво да се прелее с вино. То сивмолизира Христовата кръв, така че посредством нея, когато Господ я проля на Голгота, Той спаси и изкупи цялото човечество, включително и тези, които вече бяха починали. Поради тази причина носим на гроба вино и символично преливаме с него, за да подскажем, че благодарение на тази велика саможертва, която Господ направи за нас, имаме възможност да се спасим и да живеем в Неговата любов и Неговата милост. Подава се питка, или хляб, който символизира Тялото Христово.  Подава се и жито. Житото сивмолизирана нашата вяра и надежда в  това, че ще възкръснем от мъртвите. Така както възкръсна и Нашият Бог Спасител. Както земеделецът наесен хвърля житните семена в земята и те като че ли умират, но после порастват и дават своя прекрансен плод,  така и ние образно казано, посяваме телата на нашите починали близки в земята, където те обаче няма да останат вечно, а ще възкръснат  от мъртвите, когато дойде Второто пришествие. Виното, житото и хляба са задължителни при всеки един помен, при всяко едно погребение. Петдесетница, накратко означава едно- че човек ако отвори сърцето си, с молитва, с любов и силна вяра може  да придобие в себе си  Светия дух, т.е. да придобие Бога в себе си. Ако се замислим над тези думи, ще видим тяхното величие. Това да придобиеш Онзи, който е сътворил Земята и Небето  в себе си, надали има по- голяма чест и по- голяма радост за един човек. Иначе този празник означава едно и също и за хората живели преди хилядолетия, и за нас, които живеем сега, и за тези след нас. Така че този празник, както тогава е помазал невидимо апостолите, както ги е преобразил, както ги е направил нови човеци, така и сега ние имаме възможност да станем нови човеци и по този начин  да избегнем нашите непрекъснати лутания, непрестанни съмнения, непрестанно търсене, непрестанно бягане в копнеж, в стремеж да намерим нещо ново, което да възпълни нашите сърца и да не го откриваме никъде, защото в крайна сметка единствено Светият дух, третото лица на Светата Троица е този, който ако слезе в човека той възпълва неговото желание, неговото сърце и неговата душа и тогава човек намира онзи истински смисъл на живота, който малко или много търси всеки един от нас. И днес Петдесетница отново и отново актуализира и ни казва нещо много важно- че ние човеците сме създадени по образа на Бога и по думите на апостол Павел: вие сте храм на Бога и Светият дух живее вътре във вас. Дай Боже, наистина в този ден да осмислим важността на онова, което е станало и непрестанно става, тъй като Светият дух живее неизменно в Църквата, в която се спасяваме всички ние и да потърсим тази безплатна небесна помощ, която ни се дава.

Ивелина ИВАНОВА