Отец Андрей: В образа на Исус от Назарет да виждаме Спасителя и обещания Месия, за мен е най- големият пример, който трябва да последваме в образите на апостолите Петър и Павел

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Отец Андрей, енорийски свещеник от Нови пазар, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Отец Андрей, защо  първоапостолите Петър и Павел се приемат за стълбове на Христовата църква и какъв пример могат да ни бъдат днес?

Отец Андрей:Действително, в съзнанието на повечето хора са неотделими образите на апостолите Петър и Павел. Не напразно и Църквата ги почита в един и същи ден- 29 юни. В едно от песнопенията, които се пеят в църквите в този ден, се казва, че макар и разделени по тела, те са единени по дух. С това Църквата иска да подскаже и да напомни за тяхното огромно значение за  това новото християнско и тогава все още непознато в света учение, да бъде разпространено по всички краища на тогавашната човешка вселена. Пред нас се изправят образите на двама коренно различни човеци. Първо като темперамент, апостол Петър такъв какъвто го изобразява правдиво Новият завет, виждаме като човек твърдо често импулсивен, експанзивен дори, буен. Не напразно той е този, който защитава своя любим учител в Гетсминаската градина, когато отрязва ухото на един от слугите на първосвещениците , дошли да извършат ареста на Исус Христос. В същото време ще видим неговата декларация, която без съмнение е напълно искрен, когато казва: дори всички да се отрекат от тебе, аз няма да го сторя и само няколко часа по- късно ще видим, че той  го извършва. Неговият темперамент е твърде интересен, на моменти целеустремен, на моменти твърде колеблив, но въпреки това той остава един от любимите ученици на Спасителя, защото въпреки тази негова колебливост, той никога не е избягвал от това да вижда в Исус от Назарет обещания Спасител, обещания Син на Бога. Името Петър в превод на български означава камък. Исус му казва :Ти си Петър, и на този камък, т.е. на всеки един човек, който изповяда мен като Син Божи, така, както го направи ти, аз ще съградя моята бъдеща църква.  Ние виждаме апостол Петър действително като един камък, като една основа, като здрав и солиден фундамент, върху, който Христос съгражда своята църква. Т.е. той я съгражда върху онова човешко сърце, което е непоколебимо в своята вяра за това, че Исус от Назарет не е обикновен лечител, проповедник, учител на доброто,а той преди всичко  е Спасител на човешкия род. Така, че довчерашния Симон става Петър и с това име ще остане завинаги в паметта и историята на целия човешки род. Апостол Павел като ли е човек, който никога през своя живот не се е колебал в своите намерения. Виждаме го отраснал като римски гражданин, фарисей, учил е , познаващ много добре Мойсеевия закон и първоначално с огромно усърдие приема поръчението да преследва, да арестува и да изправя пред еврейския духовен съд, последователите на новото учение. Виждаме го в Дамаск, където отива, натоварен с особени, специални  пълномощия и там става неговото чудно обръщане , когато Бог сам го привиква при себе си, като той вижда силна светлина от небето , която го заслепява, чува думите, които му казва Бог: Савле, Савле, що ме гониш, мъчно е за тебе да риташ срещу ръжен, след което той отива в дома на един християнин, където се покръства и от върл, последователен фарисей  и убеден противник на новото учение, той става негов пламенен апологет. Но нито за миг, поне това, което познаваме от неговата биография, отразена в книгата „Деяния апостолски“,  и от преданието, ние не виждаме у него колебание, не виждаме съмнение в неговото житейско и  апостолско дело. Неговото име е било Савел, но той като римски гражданин най- вероятно поради тази причина приема името Павел, като самата дума означава „малък“ и вече по- късно самият апостол ще интерпретира своето име Павел, като смирено се нарича най- малък измежду всички апостоли, дотолкова доколкото той не е в числото на непосредствените Господни ученици, не е в числото и на по- широкия апостолски кръг, т.нар. 70-те апостоли, а напротив, той като че ли е специален. Специално към него се е обърнал Бог, за да го призове. Апостол Павел от този момент нататък става един неуморен проповедник, който с апокалиптична бързина основава много църкви. Включително и нашата страна е осветена от неговите стъпки и от стъпките на неговите непосредствени ученици. Действително апостол Павел е човекът,  който продължава това дело и, за който можем да кажем, че действително ако не беше апостол Павел, надали християнството щеше да получи това широко разпространение, което получава. От една страна апостол Петър виждаме като върховен измежду 12-те апостоли, човек, заемащ  много специално място след като Бог се възнася на небето, тогава апостол Петър като че е предстоятел, един вид първи измежду всички апостоли и апостол Павел, който  привнесен отвън , пък основава всички църкви по- известни, които познаваме и досега. Именно поради тази причина Църквата ги нарича първовърховни и ги представя обикновено нарисувани заедно на иконата, държащи посред тях макета на малка църква, което идва да покаже, че те са първостроителите на онази основа, която е самият Господ.

Фокус: Какви трябва да бъдем, за да сме подражатели на апостолите Петър и Павел?

Отец Андрей: В образа на Исус Христос трябва да виждаме не лечителя, не човекът от когото болни, слепи, сакати, парализирани, немощни са очаквали помощ. Не трябва да търсим само това, а преди всичко в образа на Господ трябва да видим Нашия Спасител, Нашия Изкупител, Нашия Избавител. По такъв начин са го виждали апостолите, така трябва да го  виждаме и  ние. Следвайки техния пример, в Исус от Назарет трябва да виждаме Сина Божи. За мен това е най- големият пример, който трябва да последваме . Всичко друго е въпрос на лична мотивация, въпрос на лични качества. Всеки, според своите сили, прави нещо за тази Църква. Може би ние няма да достигнем висотите, достигнали тези двама апостоли, но въпреки всичко най- голямото усилие, което трябва да положим е , не да виждаме в образа на Исус от Назарет поредния „духовен“  учител, а да виждаме Спасителя и обещания Месия. За мен, това е най- големият пример, който трябва да последваме в  образите на апостолите Петър и Павел.

Фокус: Смяната на имената на двата апостоли, за която стана дума, това вече белег на принадлежност към духовния живот ли е ?

Отец Андрей: Няма никакво съмнение в това, че Свещената история още в Стария Завет ни показва смяна на имената тогава, когато пред човека стои  важно жизнено дело. Така, че не е случаен фактът, че Христос променя името на Симон като го нарича Петър и името, което най- вероятно Савел, т.е. Павел е имал преди своето обръщане, но в последствие той го интерпретира в изцяло духовен смисъл, че е най- малкият измежду апостолите, но въпреки всичко, той се е потрудил най- много от всички тях. Действително смяната на името  е  маркер, знак и белег за това, че пред човека започва едно ново житейско поприще.

Ивелина ИВАНОВА