Отец Андрей: Прошката е взаимен процес, в основата на който стои Бог, но и нашето човешко усилие, което трябва да положим

Отец Андрей, енорийски свещеник от Нови пазар, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Днес Православната църква отбелязва Неделя на Прошката.Отец Андрей, защо трябва да се поиска прошка?

Отец Андрей:Човек е сътворен по образа на Бога, и тъй като Бог е любов, то ние сме призвани да общуваме помежду си като си подаряваме същата тази обич. За съжаление, след като човек стана пленник на злото, тази негова задача, тази негова основна житейска потребност  стана мъчно изпълнима. Виждаме как понякога образът на Бога в нас е толкова дълбоко скрит, че е мъчно забележим.Ето защо Църквата е отредила да има особени дни в календарната година, особено когато е пост, и това е онова благоприятно време, когато човек трябва да намери себе си, когато трябва да чуе повика на съвестта, което е Божието око вътре в нас и да разберем, че този грях, който носим вътре в себе си води само до разделение, до ненужен индивидуализъм и до отчуждение. Когато поискаме прошка, ние същевременно и получаваме утеха, разчупваме ледовете, които са между нас и всички останали човеци и приближаваме останалите хора до нас. В Неделя на всеопрощението, Сиропустна неделя, в Църквата по време на светата литургия се изчита откъс от Евангелието, в който се казва: ако вие не простите греховете на човеците и на вас няма да се прости. Бог поставя като първо и необходимо условие да получим от него прошка прощението, което идва от самите нас. Можем да припомним и случая с уловената в прелюбодеяние жена, която евреите са били готови да убият с камъни, съгласно законодателството на Мойсей. Когато Господ им казва: който от вас не е извършил ни един грях, нека първи хвърли камък върху нея и когато се надига след малко, Той вижда, че никой не е останал. Обръща се към жената и я запита: теб някой осъди ли те, тя каза не, тогава и аз не те осъждам. Прошката на Бог зависи от нашата собствена такава. Не, че Бог не е всесилен и не е в състояние да направи онова, което пожелае, но все пак от своята любов към нас той ни подтиква точно към тази прошка, която ни приближава един до друг. Това  е ден, в който искрено и от все сърце трябва да се отречем от нашето себелюбие, от нашия егоизъм, който поставя в центъра нас самите, а не Бога, и по този начин, когато нещата си дойдат на мястото, тогава ние ще сме направили първия пробив в крепостта на греха, който стои във всеки едни от нас и ще започнем поста така, както подобава. Като целта на поста е нашето очистване, нашето възраждане, нашата духовна основа, а просто лишаване от определени питиета, храни и т.н.

Фокус: Какво се случва когато прощаваме, от какво се освобождаваме. И за кого е по-важен този акт, за искащия, или за даващия прошка?

Отец Андрей:Важно е за всички участници в този акт. Всеки един от нас когато даде прошка, усеща как огромната тежест на греха се стоварва от него, . Вижда, че е силен, че Бог е с него. В същото време, когато някой получи прошка, той усеща полъха на любовта в своето сърце и това го кара да погледне с по- други очи на човека, който му е дал тази прошка. Това е взаимен процес, в основата на който стои Бог, но и нашето човешко усилие, което ние трябва да приложим и употребим. Не само да кажем думите: простено, прости! и да смята, че по някакъв магичен начин ще се даде и ще се отвърне на тази прошка, а трябва наистина човек от дъното на сърцето си да усети отчуждението, което е настъпило между нас човеците и да знае, че прошката е първата стъпка, която е началото към неговото преодоляване.

Фокус: Трудно ли се дава прошка?

Отец Андрей: Няма какво да се лъжем- не е лесно. Азът на човека е станал такъв тиранин в него, такъв диктатор, че много мъчно ще му позволи да направи това действие. Азът винаги ще казва: какво толкова пък е станало, наскърбил си човекът, кой не го прави, направил си нещо лошо- нормално, човешко е. Т.е. Азът винаги ще гледа как да ни погали, как да ни приласкае, как да ни отдалечи от нашият създател Бога посредством такива опияняващи, дори бих казал наркотични думи. Но когато ние, със своята воля, подпомогнати от нашата съвест успеем да се отречем от своето его, не от Азът, който ни прави уникални личности, но когато ние се отречем от егоистичния Аз, от нашето себелюбие, тогава ще можем да го постигнем. Но никак не е лесно това.

Фокус: По- лесно ли искаме прошка, по- лесно ли се справяме в това действие?

Отец Андрей: Трудно ми е да кажа, всеки ще отговори сам за себе си. Мъчно е едното, и второто. Може би като че ли човек в сърцето си е по- лесно да прости, отколкото да го изрече с думи, мислейки, че това ще се отчете като негова слабост, като изпадане в по- долна позиция. Азът е способен да извършва страшни метаморфози и да променя мисълта ни и нещата в нас, така че той да стои винаги в центъра, а не Бога. За него Богът е конкурент, който Азът се стреми винаги да премахне и по този начин той да остане център и съсредоточие на нашето съществуване. Вижте този ден не напразно се нарича Всеопрощение. Ние трябва да прости и да помолим за прошка- както познати, така и непознати. Някой ще каже- на непознатия аз не съм сторил нищо лошо, но не знае дали някога, по някакъв повод с нашите действие и постъпки ние не сме направили така, че да причиним някаква щета на този човек. Така, че не е безсмислено това да се иска прошка от колкото се може повече хора, но на първо място от тези, с които живеем и с които се виждаме всеки ден, защото колкото и да ги обичаме, те като че ли са най- подложени на нашите капризи, на нашите суетни желания и постъпки и най си патят от нас. Неслучайно и тази неделя е останала като нещо мило в семейството, което е събрано заедно, и всеки от всеки иска прошка.

Фокус: Вие как приемате празника Неделя Сиропустна?

Отец Андрей:Аз не бих го нарекъл точно празник, защото ние стъпваме в пост, който най- малко може да се нарече празник. Той е по скоро един дълъг път към Пасха, дълъг път към Царството Божие, към Възкресението на нашия Спасител. Това по скоро е началото на един път и искам да пожелая на всички да го извървят достойно. Казано по иначе, повече хора да се помъчат да спазят поста в неговата дълбочина, в неговата истина. Не да го приемат, като диета, като насилие върху себе си, а като възможност да се освободят от диктаторската воля на греха на плътта и на материята. Това е смисъла на поста. На този ден пожелавам да дадете и да получите прошка, защото едното и второ е дар Божи. И по този начин поставили началото на покаянието, да се отворят онези двери, през които ние ще влезем и ще преминем, за да изминем пътя на поста.

Ивелина ИВАНОВА