Отец Андрей: Рождество Христово ни среща с Бог, който е вътре в нас

църква „Рождество Христово“ в с. Арбанаси

Отец Андрей, енорийски свещеник от Нови пазар, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Коледа е празник, който ни среща с доброто в нас. Отец Андрей, така ли е? С какво ни среща Рождество Христово?

Отец Андрей: Празникът Рождество Христово ни среща преди всички с Бог, който е вътре в нас. Бог е извор на всяко благо, на всяко добро, на всяка любов. Но, трябва да знаем, че доброто си има своя носител. Няма имагинерно, безличностно добро, както няма и такова зло. И доброто, и злото винаги имат своите носители. На Рождество Христово, взирайки се в себе си, ние ще открием образа Божий, който носи всеки човек. В началото на Библията, в разказа за Сътворението на света, и за човека в частност, е казано – и сътвори Господ Бог човека, сътвори го по негов образ и подобие. Образът е нещо, което е зададено изконно във всеки един човек. Той го получава в мига на своето зачатие и това е личността, който той носи, с всичките и качества. Подобието е нещо, към което ние трябва да се стремим, да се уподобяваме на Бога. И може би точно по време на такива празници, и най- вече празникът на раждането на Божия Син ние трябва да си дадем сметка, че Бог снизходи и дойде при нас, човеците. Той, невместимият, т.е. който не се помества никъде, когото не може да побере цялата вселена, той се вмести в едно човешко тяло като нашето и стана не животно или някакво растение, той не стана ангел, а именно човек. Това е голямата отговорност, и голямата задача, която стои пред нас- да открием тайнството на това, което е станало и заедно с него любовта, доброто и всички онези добродетели, които правят живота ни по- истински и по- автентичен.

Фокус: В навечерието на Коледа отварят врати многобройни работилници и ателиета, в които децата се срещат с традицията. Какво трябва да знаят те за Рождество Христово?

Отец Андрей: Всички тези инициативи, според мен, са много добри. Трябва всячески на човек да му бъде напомняно за тези празници, но е важно да не се губи смисълът на този ден. Много е важно от рождения ден на Бога, да не изгоним самият рожденик. Когато се събират деца, по-големи хора с цел да се обяснява, да се популяризира този празник, или просто да се съберат хората, да бъдат заедно и да усетят човешката топлина до себе си- не трябва да се забравя, както казах и в началото, че доброто е нещо хубаво, но то има своя носител и своя извор, който е в този Бог, в който се въплъти. Не бива, казано по друг начин, Коледа да измести Рождество Христово. Коледа стои като един мил, човешки семеен празник, докато Рождество Христово носи в себе си нещо много по-дълбоко и много по-истинско, което докосва едни несъзнавани духовни пластове в човека и му дават възможност да намери себе си и мястото си в този свят. След като Бог  е станал човек, след като не се е погнусил, както пише апостол Павел да се умали и да стане едни от нас, то значи ние сме достойни за неговата обич, но тя трябва да бъде взаимна и ние трябва да намери път към Него, за да можем да отвърнем на същата тази любов, която той ни дава. Така че, хубави са всички тези инициативи, но трябва да се говори преди всичко за това кой се родил и защо го е направил, а не просто, че празнуваме някакви Коледни празници.

Фокус:Това ли е начинът да намерим баланса между историческото събитие, евангелския текст и чисто човешкото преживяване на този празник с трескавото пазаруване, с богатите и обилни трапези?

Отец Андрей: В навечерието на Рождество Христово, на Коледа човек става по- щедър, по-готов да отвори кесията си и това не е нещо непременно лошо. Няма нищо по- хубаво от това човек да загуби малко време, за да избере хубав подарък на своите близки, за да ги зарадва, да направи добро, дори на непознат. Тези празници предразполагат към това. Но наред с комерсиалното, с почивните дни, които всеки ще прекара, както намери за добре, е хубаво винаги образът на Бог да стои в центъра на това, което трябва да преживеем. Иначе се губи самият смисъл и всичко става твърде човешко, без да го има Бог.

Фокус: Защо точно на Коледа и в дните на тези празници имаме потребност да бъдем добри?

Отец Андрей: Според мен, човек е така устроен, че в края на годината прави равносметка за всичко, което е сторил през изминалата вече година. Тогава някак си всичко се занулява, за да започне отново. И какво по-хубаво от това, една година да бъде завършена по такъв начин- с милост, с радост, с много любов, с много топли истински преживявания. Отделен е въпросът, че придобива известен кампаниен характер. Човек трябва да стреми през цялата година да върши, това, което прави покрай Рождественските празници. А защо точно на този празник сме щедри, добротворци, благодетели-  свързано е с подаръците, които неизменно се подаряват  в този период, първо покрай образа на Свети Николай, който се приема като първообраз Дядо Коледа, светец, който е бил щедър и милостив, покрай подаръците, които  източните мъдреци поднасят на новородилия се Божи Младенец във Витлеемската пещера. Би могло да се каже, че ние имаме евангелска санкция за това да си поднасяме подаръци в знак на обич, на преклонение. Неизбежно е да се свърже с Рождество Христово. Като че ли, нито един друг от годишните празници, не е натоварен до такава степен с топлина и такъв повик към семейството.

Фокус: Коледа е най- топлият празник, а най- хубавата дума е „заедно“-  така отговориха в наша анкета децата на Шумен.

Отец Андрей: Думата „заедно“ ми се струва най- вярната и най- точната за Рождество Христово. А децата са все още неизкушени по отношение на нашата „бакалска“ житейска мъдрост, която носим ние, възрастните. В тяхната детска простота, децата действително назовават нещата такива каквито трябва да са. Смятам, че Бог живее в тях в по- голяма мяра, отколкото в нас, вече възрастните.

Фокус: Отец Андрей, какво време е Рождество Христово?

Отец Андрей: Рождество Христово е вторият по значимост православен празник и стоящ на първо място по отношение на това да се съберат хора, отдалечени един от друг, да си подарят обич, да се радват за това, че са наистина заедно в тези дни. Това е ден на семейството, ден на светостта, ден на любовата на Бог към нас. На всички пожелавам да бъдем човеци, стремящи се да се уподобим на Бог, да бъдем човеци, които търсят светостта, доброто и любовта в живота. Всичко друго е суета, гонене на вятъра, на празно. Ако през тези Рождественските празници поне малко успеем да се докоснем до Витлеемската магия, значи празникът не е минал напразно.

Ивелина ИВАНОВА