Отец Андрей: Църквата неизменно приема Кръщението като второ раждане

Отец Андрей, енорийски свещеник, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:За поредна година в Плиска организират двудневни чествания, посветени на успението на Св.Цар Борис I Михаил. Те започват с масово кръщаване на деца., което ще бъде извършено на Голямата Базилика в Плиска.  Отец  Андрей, каква е същността на  тайнството Свето Кръщение? Осъзнаваме ли неговата духовна същност или го приемаме повече като светски ритуал или просто следване на традицията?

Отец Андрей:Една от поръките, които Господ дава на своите ученици малко преди да се възнесе на небето е : идете и научете всички народи като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух. Следователно тази поръка идва от самия наш божествен основател на Църквата и от своето създаване до сега, Църквата неизменно приема Кръщението като второ раждане. В него тя вижда символ на това, че човек скъсва със стария си начин на живот, с привързаността си към този свят и се обрича на Бога. Точно в този смисъл са и част от заклинателните, да ги наречем обръщения,  когато трикратно свещеникът пита човекът, който иска да се кръсти дали се отрича от Сатаната и дали се съчетава с Исус Христос. Кръщението винаги, в цялата църковна история се е възприемало като една обнова на падналото човешко естество, на неговото обновление, на неговото второ раждане. Още апостол Павел вижда предобраз на кръщенето в преминаването на еврейския народ през Червено море, когато той напуска Египет, т.е. страната на робството и отива в обетованата земя, т.е. обещаната земя, Ханаан, Палестина. Така и ние, посредством Кръщението минаваме през нашето Червено море, за да можем да излезем от страната на робството пред нашите страсти, на нашия Аз, който много често е най- големият диктатор, който ни поробва и да отидем по този начин в царството на Бога,  където е истинската свобода и истинската любов.

Фокус:Тогава какъв е вашият отговор на въпроса защо трябва да бъде кръстено детето?

Отец Андрей:Защото Христос нарича себе си не навик, не обичай, не някаква народностна традиция, а нарича себе си Път, Истина и Живот. Посредством Кръщението ние не получаваме здраве, или някакъв земен просперитет, а получаваме живот в Исуса Христа. Смисълът е това, човек да заживее наново. По- истински и по- автентично. Не бива да се измества фокуса от това, че Кръщението е второ раждане, ново обновление. То не е просто обичай, при който се обикаля купелът, да се запалят свещи, да се запита сред шума от смях кръстника дали се отрича от Сатаната, и той насмешливо да отговори  „да“, с което омаловажаваме този акт. Напротив, към Кръщението човек трябва да подходи изключително сериозно. За съжаление, не се е запазила църковната дисциплина от първите векове, когато хората, които са щели да приемат Кръщение са минавали през една доста дълга подготовка, която е продължавала от няколко месеца, дори до година и половина- две. Време, в което те са били запознавани с истините на вярата и всичко онова, което човек трябва да знае и да изповядва и едва тогава е приемал Светото тайнство. Сега сме в дните на Възкресение Христово, но трябва да знаем, че всяко Възкресение на практика ни  възвръща към нашето собствено второ раждане, към нашето Кръщение. Когато човек е потопен в купела, или във водите на река, море, когато е потопен в тези осветени води, старият човек символично бива удавен вътре и тогава става съпричастен на смъртта на Нашия Господ, и когато бъде изваден от тези води, става съпричастен към неговото славно Възкресение. Нашето Кръщение е всъщност живот, влизане, съпричастие на Възкресението на Бога.

Фокус: Отец Андрей, нека кажем кои са елементите на тайнството Кръщение и какво символизират.

Отец Андрей: На първо място това е самият човек, който трябва да бъде прероден. Друг елемент е водата. От дълбоки, стари времена тя символизира материята като цяло.  Посредством свещеника, Бог освещава водите, за да могат те да възвърнат своята първоначална чистота и в тях да бъде потопен човекът, който ще се новороди. Преди това се извършва т.нар. оглашение, в което молим Бога името на този човек да бъде записано в особените списъци на хората, които ще бъдат подготвени и ще бъдат покръстени след известно време. Има трикратно отричане от Сатаната, неговото заплюване, обявяването на война на Дявола, след това обърнат на изток човек потвърждава своето желание за това той да принадлежи единствено и само на Господ. После настъпва и самото Кръщение. Във водата се излива елей- олио, тъй като олиото символизира Божията милост. И е препратка към това, че милостта на Бога вече присъства в тази паднала материя и я въздига и тази въздигната материя очаква човек вътре в себе си. След това човекът се помазва с елей, за да бъдат осветени неговите мисли и чувства, помазва се по ушите, за да може да чува само хубавите неща в този свят, помазват се ръцете, за да могат те да вършат добри дела, помазват се нозете му, за да воже да върви и да стъпва по пътя на истината. Човекът бива потапян три пъти в купела в името на Отца, Сина и Светия дух. След като бъде изваден от купела върху него се прочита особена молитва и върху него веднага се извършва второто тайнство, което се извършва върху всеки православен човек, т.нар. миропомазване. Мирото представлява особена смес от зехтин, розова вода, много билки и др., която има право да вари всяка автокефална църква, каквато е и нашата. Човек се миропомазва с думите : печат на дара на Светия дух. Наред с това, че ти си станал съпричастен на Господ, Светият дух вече влиза и запечатва твоето сърце, мисли и действия, така че посредством Светия дух ти да живееш този нов живот, който предстои пред теб. След това се прочита откъс от Посланието на Свети апостол Павел, както и откъс от Евангелието на Матей, протичат се молитви и се пристъпва към подстригването. То винаги е било белег на това, че човек доброволно подчинява себе си, посредством този акт на Бога. След като човек бива кръстен се облича по възможност в светли, бели дрехи, което символизира чистота и новото начало, което започва в неговия живот. В миналото кръщавките са се извършвали преимуществено на празници като Богоявление, Великден и на Петдесетница. Когато кръщенетата са се извършвали през нощта на Велика събота хората са се обличали в тези бели дрехи и са ги носили цяла седмица. Поради това и седмицата наричаме Светла, т.е. седмицата, в която новопокръстените ходят в тези светли дрехи. След осем дена дрехата се съблича, прибира се и когато дойде време човек да напусне този свят, да почине, той се покрива с тази бяла дреха,  за да напомни символично за това, че е православен човек и че отива в царството на същия този Бог, на когото се е обещал преди години и с нея бива изпратен от този свят. Далечен отглас от този обичай сега е погребалният саван, който полагаме ние върху нашите починали близки, но всъщност това трябва да бъде тяхната кръщелна одежда.

Фокус: Как трябва да продължи пътят на новопокръстения, така щото с Кръщението му да не приключва въвеждането му в християнството?

Отец Андрей: Ако човек иска Кръщението да даде своите богати плодове в неговото сърце, той не трябва да бъде християнин само на хартия или само на думи, а преди всичко да участва в цъкровно-богослужебния живот. Когато Господ се възнесе на небето, той не ни остави комитет, някаква човешка организация, не направи партия, а ни остави своята Църква, в която се спасяваме всички ние. Посредством Кръщението ставаме именно един от живите камъни, които съграждат Църквата. Човек трябва да живее в Църквата. В неговото сърце трябва да се направи всичко възможно, за да намерят място вярата, любовта, надеждата, милосърдието, състраданието, т.е. плодовете на Светия дух. Първостепенна роля в това отношение трябва да изиграят неговите родители, както и неговият кръстник. Той не става кръстник, просто защото трябва да бъде записано някакво име, а защото този човек трябва да има своето духовно попечение във Вярата. Ако искаме Кръщението да бъде не само действено, ако искаме то да бъде и действително, човек трябва да положи усилия, а те не са малко. Не да живеем като празнични християни и да посещаваме Църквата като стар роднина, когото навестяваме от време на време, за да видим дали още е на този свят. Църквата не ни е оставила наследство, било то архитектурно, материално и всякакво, тъй като наследство остава този, който е вече покойник, а Църквата е жива, тя е живот и човек трябва да живее в него тук и сега.

Фокус:В Светлата седмица какво е вашето пожелание към всички наши читатели?

Отец Андрей: Пожелавам Възкръсналият Господ Исус Христос да намери място в сърцето на човека, а заедно с него да намерят място всички онези добродетели, без които животът ни ще бъде немислим и невъзможен. Нека на първо място това да бъде любовта- към всеки и към всичко, тя е най- автентичното Божие чадо тук, в този свят. Нека не се лишаваме доброволно от този велик дар, който ни е подарил Бог. Нека имат здраве, душевно и телесно, нека в тези пасхални дни, празници да споделят радостта от общуването, от контакта с близките си, с любимите  хора, нека простят на всички, които са ги оскърбили, сами да поискат прошка и по този нанчин да станем малко по- свели, по – човечни и по- истински.

Ивелина ИВАНОВА