Отец Бисер: Вярата определя нашата съдба- и тук, и във вечността

Отец Бисер от храм „Св. Успение Богородично“ в Търговище, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В навечерието сме на Архангелова задушница, отец Бисер израз на какво се явява това богослужебно последование?

Отес Бисер: Душеспасителните грижи на Църквата ни не се ограничават само в рамките на нашия временен свят, те се простират и в невидимото, назад във времето обхващайки всички наши преджедепочинали братя и сестри, защото за нас смъртта не означава и край на живота. И както е казал Исус Христос: Бог не е Бог на мъртвия, а Бог на живите. У Него всички са живи. Един от най- ярките примери на тази наша вяра това са тези специални, да ги кажем богослужебни последования, наречени и задушници, именно за душите на нашите починали. В Църквата са отделени три големи задушници- срещу Местни Заговезни, срещу Петдесетница и ето вече сме в навечерието на т.нар. Архангелова задушница. Тя се отбелязва в съботния ден срещу Архангеловден.Както и започнахме, тази наша вяра е и заради убеждението, че починалите също имат нужда от нашите грижи, от грижата на Църквата и в тези последования ние намираме един двуяк смисъл- вътрешен и външен. Външният израз на тази наша вяра е в тези вещества, които се употребяват по време на последованието. Това са обикновено вино, хляб, пшеница, но те имат своята символика. Виното символизира кръвта Христова, която е пролята за нашето спасение, хлябът е символ на тялото Божие, а пшеницата е символ на Възкресението. Както е казано и в Евангелието ако пшениченото зърно не бъде заровено в земята и не умре, то няма да даде своя плод. Но има един друг, по- дълбок смисъл в тези църковни обреди- това е вътрешният смисъл. Той се основава на нашето убеждение, че окончателната съдба на човека, съобразно живота и делата му на земята ще бъде определена в  края на света- Страшния Христов съд. Дотогава ние имаме възможност да променим тази съдба, затова Църквата се моли в тези последования за своите преждепочинали чеда, вярвайки, че чрез тези молитви и най- вече с делата на милосърдие, които ги придружават, присъдата върху починалите може да бъде по- добра и дори те да получат оправдание при Страшния Христов съд. Именно за това е тази наша грижа и когато на утрешния ден вероятно хиляди вярващи ще се стекат към гробовете на своите близки, те трябва да знаят, че вярата определя нашата съдба- и тук, и във вечността. Наистина те ще принесат своите приноси, но нека това да бъде придружено и с молитва, и  с добри дела, с които ние ще оправдаем себе си, а ще помогнем и на нашите близки, които са си отишли от този свят.

Фокус: Знаем ли какво трябва да направим за да почетем покойниците, и доколко имаме знание за нашите задължения към тях?

Отец Бисер:Знанието изисква известна просветеност на вярващия човек. Не трябва да се съсредоточаваме, както казах, само във външната страна на ритуала. Трябва да знаем, че всичко останало без молитва, без вяра и добри дела губи своя смисъл и на първо място да се погрижим за това- да се помолим за тях, да отидем в храма, да участваме в тази църковна служба, наречена Задушница. Тя всъщност е една особена Света литургия за починалите, да напишем имената на своите починали да бъдат споменати в тази служба и раздавайки своите приноси- хляба, житото, виното да го споделим с останалите хора, така че да се помолят заедно с нас за близките си. Останалото вече Бог ще помисли и ще приеме.

Ивелина ИВАНОВА