Отец Бисер: Рождество Христово поставя началото на нашето Спасение

Отец Бисер от храм „Св. Успение на Пресвета Богородица“- Търговище, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Отец Бисер, честито Рождество Христово! Какво днес за нас е този празник, какво е посланието на това събитие, което се е случило някога и как Рождественският празник засяга всеки един от нас?

Отец Бисер: В нашето общество в последно време има една тревожна тенденция да отъждествяваме празниците само с почивни дни, богати трапези,  скъпи подаръци и по този начин те стават едни празни дни, не вникваме в същинския смисъл на празника. Това не е просто почивен ден, а един особен ден, с едно важно събитие в него. Раждането по плът на нашия Господ Исус Христос не е само поредния календарен ден, една календарна традиция, а една дивно събитие, с много съдбовни последствия за цялото творение, не само за човешкия род. Казано е, че всички твари очакват това събитие- Спасението на човеците. В този смисъл Рождество Христово не брои само дните на календара, не поставя началото на едно летоброение, а то поставя началото на нашето Спасение. Наистина трябва човек с разум и познание да подхожда към този наш важен празник, в него да не броим само колко е броят на гозбите, сложени на трапезата, а тук човек трябва да се подготви, затова е и този предварителен пост, предхождащ Рождество Христово, в който ние всъщност трябва да преброим греховете си, да изчистим душите си, изповядвайки своите немощи пред Господ и да приемем в сърцето си Младия Бог, родения Божий Син. Както казва един църковен писател в древността: каква полза ако Христос се роди и хиляди пъти ако поне веднъж не се роди в твоето сърце. С раждането на Христос ни се разкрива една велика тайна, тайната на Боговъплъщението, тайна дивна се само за човеците, но и за самите небесни сили, за ангелите. С него Бог става човек, за да могат човеците да се превърнат в синове на Бога. Рождество Христово е израз именно на това единение- между Бога и човеците.Това единение между небето и земното е така ясно изразено в тези събития. В нашето богословие се говори за два вида Богопознание. Едното е естествено, в него ние по естествен път, чрез нашия разум, чрез разглеждането на творението стигаме до познанието, че всичко това има свой творец, свой Създател. Така са постъпили например тримата мъдреци,  за които се говори в Евангелието за Рождество, когато са постигнали по свой научен път знанаето, че предстои такова голямо събитие и следвайки Витлеемската зведа те достигат до яслите, където стои свръхестественият, Божият Син и така те се допират до другото Богопознание, свръхестественото, в което Бог сам открива себе си по начин таен,начин недостижим за човешкия разум. И тук те, тези мъдреци- представители на човешката наука, на човешката мъдрост виждат и разбират вече и с душите си, със сърцата си тази велика тайна раждането на Божия син за Спасението за всички нас. Това е много радостен празник, в него ние не можем да пренебрегнем и обикновената човешка радост, с гостите, с трапезата най- вече в семейния кръг, защото това е преди всичко семеен празник, но трябва да знаем, че Рождество Христово освен едно радостно събитие, е съд над нашата немощ, една присъда, че сами по себе си, със своите човешки сили ние не можем да стигнем до съвършенство, до Спасение и затова е било нужно сам Бог да изпрати единородния си Син, за да се извърши тази предвечна Божия тайна, израз на Божията любов,та Христос да приеме човешка плът, да стане Богочовек и да поведе всички нас обратно към пътя на нашия Небесен Отец. Това за мен е смисълът, центърът на този празник, на това радостно събитие.

Фокус:Как да се зарадваме на празника, как да го почетем достойно, по християнски?

Отец Бисер: Като не се ограничим единствено с празничната трапеза, а вникваме в смисъла и разбираме значението на този голям празник. Няма някаква универсална рецепта, това е въпрос на чувства, на самоопределение, на вяра. При всички случаи няма достойни за такова голямо събитие. Бог не ни приема поради това, че сме достойни, той ни приема, защото ни обича. Това е причината да дойде и Божият син- любовта, голямата безгранична любов на Бог към нас, неговото творение. Той приема и недостойните, тези, които са дошли в последния час. Въпросът е дали ние ще приемем Бога в себе си. Както и цитирах този древен писател, ако той не се роди в нашите сърца на този празник, значи празникът е преминал просто външно, просто ритуално, загубено време. Но Спасението не е само човешко дело, а то е дело и на Бога. Така че, което ние не можем, което на нас не ни достига, и във вярата, и в познанието, и в желанията, Бог добавя, той е щедър- придава на всеки, който поиска.

Фокус:Имайки възможността да посрещнем и да празнуваме Рождество, всъщност ние имаме възможност за среща с Бога.

Отец Бисер:Точно това е. Една реална, истинска среща с Бог. До тогава, до раждането на Христос, Бог е присъствал по много таен начин, той се е явявал само на избрани хора и то много рядко, той е присъствал чрез видения, пророчества, чудеса, но никога толкова реално- в плът, видимо, да можеш да го докоснеш, да чуеш думите му, да последваш примера му. Наистина това е реалната среща с нашия Бог- раждането на Божия Син.Не можем да разделим вярата и любовта. Вяра без любов не е истинска вяра, а също така една любов без вяра е пропиляна любов, без плод. Това е то. То е неописуемо. Не можем да го изразим и да го затворим в някаква формула. Да си припомним и една ангелска песен на този ден: Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение. За нас това е важно, да изпълним благоволение,т.е. добра воля, да имаме воля да правим добро между себе си и по този начин да зарадваме небето и Бога и това да осмисли нашия път, и предстоящата година, живота като цяло. Човек трябва да се огледа, да си намери мястото в Божия план. В съвременното общество има едно тъжно мнение- в пространството, в интернет, в групите, в медиите, че съвременният човек е някак си повърхностен, гледа външните страни на ритуала, но това не е вярно. Бог намира начин да стигне до всеки от нас. В нашия храм, в нашата енория расте броят на хората, които съзнато търсят своята вяра  и я осъществяват.Увеличава се броят  на тези хора, младите също посещават храма. Понякога не са нужни много думи, трябва присъствие, трябва участие, сърце и любов. Има голяма надежда, не се отчайвайте- Бог няма да ни остави. Както казах, това не е само наше дело, а дело и на Бог, а това, което Бог е казал, той е изпълнил.

Фокус:Какво бихте пожелали на нашите слушатели и читатели?

Отец Бисер: Нищо по- добро от онова, което се казва: Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение.

Ивелина ИВАНОВА