Отец Веселин: Много хора са били изцелени с лековитата вода, бликаща в Голямобуковския манастир „Св. Петка“

 

Отец Веселин, игумен на Голямобуковския манастир „Св. Петка“ в интервю за предаването „Магията на Странджа“ на Радио „Фокус“

 

  

Водещ: Предаването „Магията на Странджа“ продължава. Днес ще ви разходим из единствения действащ манастир в Странджа, голямобуховския манастир „Света Петка“, наричан още живоприемния източник. Наш гост в следващите минути е отец Веселин. Отче, според преданията манастирът наистина има много дълга и богата история. Смята се, че е построен още през 12 век върху основите на старо древно светилище. Нека да разкажем за нашите слушатели каква е била съдбата на обителта през годините.

Отец Веселин:  Храмът се ползва с едно особено Божие присъствие. През 12-и век там се установява Свети Григорий Синаит, който е двигателят или носителят на едно ново учение в православието – исихазма. Исихия значи тишина и всички тези хора, които са искали да се подвизават в името на Бога и да стигнат до Бог, трябвало да бъдат в безмълвие, второ да бъдат на тихо място. От тази гледна точка той е предпочел Парория, тази погранична планина и затова два пъти пристига в България. Първия път минава през Созопол, втория път през Иниада. Когато засичаме времето, когато е пътувал до мястото на манастира, се оказва, че точно в този район можем 99,9 % да твърдим, че това е мястото, където са се подвизавали свети Григорий Синаит, свети Теодосий Търновски, двама-трима вселенски патриарси, Ромуел Видински, пак от нашите светци, които ние не познаваме за голямо съжаление. Когато обаче идва турското робство, те тогава се разселват и бягат.

Водещ: Нека да разкажем и за историята на монаха Гай, който всъщност вдига на крака манастира, така да се каже, които много предприемчиво заменя земи, за да може да се погрижи за него. Какво се случва тогава?

Отец Веселин: През 1870 г. на един човек от село Голямо Буково се присънва една жена в черно. Жена в черно, когато се присъни, това е света Петка, а когато се присъни жена в светла одежда, това е света Богородица. Тя веднъж му казва да отидетна еди-кое си място, Големият змиярник, така се казвала местността, разровете, ще изкарате лековита вода. Първия път не повярвал, втория път също така, през второто съновидение отново пак не го е взел на сериозно, но третия път е бил обринат целия с някакви рани по тялото, най-вероятно някаква алергия е получил и тогава пак му се явява света Петка и му казва: „докато не отидете да изровите и да се измиеш от водата, която ще бликне оттам, няма да можеш да се излекуваш“. Значи, със зор, както казваме ние, тогава той взима приятели от селото, отиват, разкопават това място и на него намират артефакти, кандилничка, кръстче, такива неща, които им дават достатъчно основание тогава да отидат при валията, която се намира в село Факия, и да поискат разрешение да въздигнат него най-малкото, което е, една църквица, каквато и в момента съществува.  Построяват я, колоните вътре в самата църква са взети от Дебелт. Тогава знаете древния град Деултум, който е бил разрушен. Много от материалите, с които е изграждан бившия Деултум, са били разхвърляни, селяните с волски каруци преместили, криво-ляво направили са храма. Хората тогава на онова време са били един път и по-вярващи, един път и по-жертвени. Та почнали да даряват за самия манастир. Къде гори, къде земи, къде животни. Намира се един по-практичен монах Гай, който основава едно стопанство. Не е било едно време да имаш достатъчно съвестна работна ръка. Ратаи и т.н. И той събира едно голямо стадо. Когато идват,  1912-1920 г., когато се разселват, вече турците заминават за Турция, когато се подписва споразумението, той пък почва да раздава част от добитъка и да придобива земи и гори от турците, които са тръгвали към Турция. Лошото е, че не ги е узаконил, нямало е достатъчно време да ги узакони, да може да вземе нотариални актове. Тогава всичко е било на хайдушко доверие, както казваме ние. Много добра работа е свършил архимандрит Рафаил. Той тогава затваря цикъла – мандра е имало, имало е пак казвам, достатъчно работници, така манастирът някъде докъм може би 1945-1946 година е процъфтявал. Оттук нататък, когато става гранична зона, запада. Дядо Рафаил почива преь 1962 г. През 1979-1980 г.  аз и, Бог да го прости, отец Димо бяхме поканени на една среща в манастира с тогавашните кметове на село Голямо Буково, на Богданово и на Кирово. Седнахме под орехите, сега където има хубава, дълга голяма маса, която е за гости, и си казахме пет приказки, че е хубаво да се възстанови манастирът. Тогава, по наша молба закарахме отец Евтимий на манастира. Лошото е, че след промените в 1990 г. той не можа да оправдае доверието, когато все пак я нямаше тази икономическа криза, държавните предприятия работеха тогава, имаше възможност да се възстанови манастирът в пълния му вид и най-вече да се възстанови метохът. Не можахме да го направим това нещо.

Водещ: Отче Веселин, наистина именно лековитата вода от аязмото тя привлича по-голямата част от миряните. Можете ли да ни кажете в наши дни има ли хора, които са се върнали при вас изцелени, след като са се измили с нея или са отпили?

Отец Веселин: Водата, която казахме, че е лековита, лекува ревматични заболявания, полезна е за очите и за стомасите, но най-вече действа на нервната система. Тук водата е варовита, но независимо от всичко, при по-редовна консумация мисля, че не е толкова фатална за нашите организми, защото много малко хора от Странджа страдат от камъни в бъбреците например. Старата практика беше срещу празника да се нощува в църквата на манастира. Загубена е вече традицията, няма го това нещо сега в последните години. На този ден явно или света Петка или някой друг помага страшно много тогава най-вече. Чувал съм за хора, които са се излекували от очи, от Старозагорско много хора идват, излекували са се пак така от стомашни заболявания, за очите и за нервите. Една от практиките в православието също така е при тези извори да се обливат болните, най-вече нервноболните. Тази процедура, която се извършва в момента в Младежко със студената вода, но тук най-доброто решение, който има такава нужда, разбира се, има много хора, които са благодарили за това, че са могли да се излекуват. Лично познавам и софиянци, които идват, и от Стара Загора идват, и от Ямбол и т.н.

Водещ:  Как изглежда днес манастирът, от кого се обитава, изобщо кой го поддържа, отче?

Отец Веселин: Гледайте сега, този манастир е под юрисдикцията на Сливенската метрополия. Аз се водя все още игумен. Там съм оставил трима човека в момента. Двама сираци, един възрастен човек, който е иконописец, бай Кольо се казва, обслужва и църквата и т.н. Аз обикновено сега гледам да смогна събота и неделя да бъдат там, когато идват хора там и ако имат някакви нужди, да мога да им помогна.

Водещ: Нека накрая да поканим всеки който иска, да заповяда, да разгледа манастира, да ви гостува, а пък и защо не да помогне с каквото може.

Отец Веселин: Дай Боже, да се намерят повечко жертвени хора, които искат да подпомогнат. Няма я традицията в българина, когато се отива на такова място, не е въпросът само за нашия манастир, говоря и за „Свети Георги“ манастира, говоря за „Света Богородица“ манастира, било Троянския. Винаги трябва да се носи нещо. Защото обикновено хората отиват и просят от Господа, примерно  да бъдем слаби, да ни върви в бизнеса, да имаме някакво друго семейно благополучие, да се задомим и т.н. Искаме, а нищо не оставяме. Не че говоря за комерсиална страна на въпроса, говоря за чисто етичната православната, християнска традиция, която се пази, нещо, което го нямаме. Най-малкото, което, ако отиде, който и да отиде там, да занесе една бутилка олио, една бутилка или вино, което е за причастие.

Евелин ЦАНЕВА