Отец Зоран Мамучевски: Задушница винаги е в събота – денят преди Христовото възкресение, защото човек първо трябва да умре, за да може да възкръсне

В съботния ден срещу Неделя Месопустна или Месни заговезни всички българи извършват помен в чест на своите починали близки. Днес е Голямата Задушница преди Великия пост и е ден за възпоменаване на душите на починалите. За помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст. Повече за Задушница, в интервю за Радио „Фокус“-Велико Търново, ни разказва отец Зоран Мамучевски, ръководител е на Православния Център „Проф. Тотю Коев“ и предстоятел на храм „Св. Трисветители“ – Горна Оряховица и храмовете в Раданово и Петко Каравелово.

Фокус: Отец Зоран, отбелязваме една от трите големи Задушници. Всъщност православните християни я отбелязват всяка година. Бихте ли разказали повече? Знаем, че денят на Задушница е за възпоменание на душите на починалите.

Отец Зоран Мамучевски: Църквата е определила събота за ден, в който се почитат покойниците – нашите починали близки и сродници. Има три Задушници, както споменахте. Днес е първата Задушница, която се пада преди Великия пост, нарича се още Голяма Задушница, защото е преди началото на самия пост. Отбелязваме я в събота преди Месни заговезни. Другата се пада преди Петдесетница. Тя много често се нарича от народа Черешова Задушница. Третата е Архангелова Задушница, която е близко до празника на Св. Архангел Михаил. За днешната Задушница църквата е предвидила да се служи помен за починалите християни, защото е преди самото Възкресение Господне, което се служи в неделя и целта е да се напомня на всички хора за нашата надежда, а именно, че смъртта е само временно разделение на душата с тялото, но ще дойде ден, в който всички ще възкръснем – едни за живот, а други за осъждане. Утре ще се отслужи света литургия, като евангелието ще се чете на самата служба. То е посветено на Деня на Страшния съд и ни напомня какво ни очаква след смъртта. На Голяма Задушница хората идват в храмовете, за да запишат имената на своите близки починали и освен заупокойна литургия се отслужва и обща панихида.

Фокус: А защо Задушница е винаги в събота? Има ли църквата обяснение за това?

Отец Зоран Мамучевски: Задушница винаги е в събота – денят преди Христовото възкресение, защото човек първо трябва да умре, за да може да възкръсне. Символът на Задушница е житото, за да напомня за възкресението, тоест както зърното трябва да умре, за да роди нов плод, така и ние трябва да минем през смъртта като през врата, за да можем да се родим за нов живот.

Фокус: Какви традиции и ритуали се извършват през днешния ден? Има ли специални храни, които се ядат или се раздават? Предполагам, че житото е една от тях.

Отец Зоран Мамучевски: Моят опит като свещеник показва, че има прекалено много суеверие се е наслоило в съзнанието на хората и поради тази причина основно се свързва смъртта с опелото и задушниците. Хората правят някакви ритуали, които нямат нищо общо с християнското разбиране за смъртта и уважение на този празник. Това, което е християнско да се донесе е жито, вино и хляб. Вече казах какво символизира житото, а хляба и виното са символ на тялото и кръвта Христови. От там нататък е прието да се носят и дребни сладки, които да се раздават за Бог да прости. Смисълът на раздаването на храната и да кажеш „Помоли се за моите близки“ е точно човекът, който приема храната да се помоли. Другото по-важно, което е останало в някои части на България, на самите гробища да се съберат хората и да се раздаде храна. Като храната има смисъл да бъде милостиня, тоест да се прави милостиня на този ден за нашите починали близки. Чрез това си напомняме Божията заповед да бъдем милостиви към хората. Тоест когато се извършва панихидата, раздаваме храна и храним бедните. С годините този елемент с милостинята се измести по някакъв начин. Не е правилно да се оставя храна на гроба, защото ние не оставяме храна за починалия, тъй като той няма нужда от нея. Много масово се прави това и по този начин гроба се осквернява, защото идват животни и я разпиляват.

Фокус: Ако не се лъжа Вие сте предстоятел на храма „Св. Трисветители“ в Горна Оряховица. Ще бъде ли отслужена литургия там?

Отец Зоран Мамучевски: Ще бъде извършена литургия и обща панихида в Горна Оряховица. След това ще извършим обща панихида на гробищата в Петко Каравелово, ще се опитам да отида и в Раданово, защото все пак хората имат уважение към този празник.

Фокус: Вие вече споменахте Великия пост. Кога започва той?

Отец Зоран Мамучевски: Тази неделя е неделята, която се нарича Месни заговезни. От понеделник се спира приема на месо и се ядат само млечни продукти до другата седмица, когато е Сирни заговезни или Денят на опрощението. Тогава се прави вечерна служба, иска се и се дава прошка, за да може човек да започне поста с чисто сърце и чиста съвест. Постът тази година започва на 27 февруари.

Фокус: Как се отбелязват Сирни заговезни в православното християнство и значат ли нещо прошката и като цяло църковните празници за съвременните млади хора или по-скоро възрастните посещават храмовете?

Отец Зоран Мамучевски: Аз мога да говоря само от личен опит и на база това, което виждам в моята енория в Горна Оряховица. Храмът се посещава от хора на всички възрасти. Има хора с различни професии, на различни възрасти, семейства с деца и т.н. На този ден се служи литургия, а вечерта се служи вечерна служба, на която се прави така наречения чин на всеопрощение. Хората помежду си опрощават, след което отиват вкъщи и там искат прошка. Традицията приема младите да искат прошка от по-старите, а те да им я дадат. Разбира се, прошката се дава не само на думи, но и на дела. Опрощението става с братска целувка и се казва „Простено – прости“, другият също отговаря „Простено – прости“. В българските традиции е прието да се целува ръката на по-стария. Вярата освен, че всеки един от нас я има, ние трябва да се опитваме да я развиваме, тоест да израстваме във вярата. За да израстваме във вярата, ние трябва да израстваме духовно и интелектуално, защото вярата когато не е изчистена и не знаем в какво вярваме, се замества с различни суеверни неща. Самата дума суеверие означава да промениш истинската вяра, да замениш с друго, което някой ти е казал. Искам да призова хората да посещават службите в църквите, за да разберат смисъла на своята вяра.

Рени ПЪРВАНОВА