Отец Петко Вълов, свещеник в единствената католическа енория в Югозападна Българи: Най-важното от посланията на папа Франциск бе, че трябва да постигнем култура на диалог

снимка: Правителствена информационна служба

Отец Петко Вълов, свещеник в единствената католическа енория в Югозападна България, която се намира в село Ново Делчево, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Как католиците от село Ново Делчево приеха визитата на папа Франциск у нас?

Отец Петко Вълов: За всички това посещение беше много радост. Още предварително бях обявил, че който иска да присъства на литургията може да се запише в списък, за да вземем покани и да осигурим автобус. Така се организирахме и успяхме да стигнем до София с един автобус. По този начин хората от Ново Делчево присъстваха на литургията. За съжаление аз не можах да бъда с тях, тъй като за свещениците имаше отделно каре, в което стояхме. Въпреки това всички са успели да усетят атмосферата, снимали са. Така, че всички бяха много доволни.

Фокус: А как според Вас трябва да разчитаме посланията, които папата отправи към нас и кое всъщност бе най-важното, което той ни каза?

Отец Петко Вълов: За мен най-важното нещо бе така наречената култура на диалога, за която той говори – да строим мостове, да бъдем отворени към другия, да не се изолираме само в нашето ежедневие. Всичко това е ценно, но изисква повече време, търпение и по-дълг процес на осъзнаване, защото както знаем има сериозни предразсъдъци спрямо католиците от неща, които са от романи или неща от историята, които отдава би трябвало да са преодолени. Все пак нека не забравяме, че църквата е нещо живо и не може в наши дни да съдим по събития от преди векове със същите критерии. Така, че по-скоро трябва да сме обърнати не към моменти от историята, които не са били добри, а по-скоро да гледаме в настоящето. Това всъщност е и нещо, което църквата търси и иска да предаде.

Фокус: Как Вие като свещеник, а и съответно хората от Ново Делчево, но и останалите католици у нас приехте отказа на Българската православна църква да бъде част от вчерашното Събитие за мир, но и от други неща по програмата?

Отец Петко Вълов: Според мен има едно сериозно неразбиране, относно посланието, което има това събитие. Смятам това, защото тук нямаше никакво съслужение, нямаше обща молитва, общ текст. Всяко едно от вероизповеданията, които присъстваха имаше по 3 минути, в рамките на които трябваше да изкаже свое послание, молитва или призив за мир. Това не е съслужение и реално погледнато всеки имаше възможността да се моли по своя си начин, дори се избягва темата дали се молят на един и същи Бог. Смисъла на това събитие е всеки да отправи своето послание, а най-ценното е, че представителите на различните религии са един до друг и това, което ги обединява е темата за мира. За всяка религия мира е ценен, дори Православната църква във всяка своя молитва се моли за това.  Мирът всъщност е не само липса на война, но също спасение, благоденствие, едно условия за живот в близост до Бог. Има едно измерение, което е по-голямо от всяка война и това е мирът. Темата на събитието, ако използваме политическа терминология представлява деклариране на намерение, няма обща декларация или текст, който всички да повтарят. Всеки е свободен да избере свой начин и както видяхте еврейската и протестантската общности имаха песен. Както вече казах, ценното е, че представителите на различните религии застават един до друг. Всъщност това е нещо както монумента Знаме на мира с камбаните. Там всички камбани са различни, но бият за мир в един момент. Всичко това иска да покаже, че различните вероизповедания могат да имат общи теми, не само мира, а например социални, екологични и така нататък. Тоест има неща, които би трябвало да ни обединяват не като религии, а просто да работим за една кауза. Разбира се всеки си остава със своето вероизповедание, защото смята, че то е най-ценното. В това няма богословски дебат и всеки е оставен да реши как да прави тази молитва. Затова според мен остана едно неразбиране. По медиите постоянно се говореше за общо съслужение, но за нас съслужението е когато по време на Литургия има споменаване на йерархия и въобще съвсем други измерения. Събитието за мир беше просто заставен един до друг на представителите на различни религии с конкретен повод. А Православната църква мисля, че има традиции в добросъседски отношения спрямо другите религии.  Например знам, че при варенето на мюсюлманското ашуре има свещеници, които са присъствали. Друг пример е Празника на религиите, който се организира от Националния съвет на религиозните общности. Там Православната църква също имаше своя шатра, ако мога така да се изразя. Тоест не виждам нищо толкова страшно, че ще застанат до другия. Иначе ние уважаваме тяхното становище, тяхното виждане и смятам, че това не пречи на празника, който се случи.

Ливия НИНОВА