Отец Пламен: Рождество Христово е символ на обещанието, което Господ ни даде

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Отец Пламен Марчев от църковното настоятелство при храма „Св.Св. Константин и Елена“ пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В навечерието сме на Рождество Христово. Отец  Пламен, какво е посланието на идването на Богочовека тук на земята?

Отец Пламен: Рождество Христово е символ на обещанието, на изпълнение на завета, който ни даде Господ. Още когато Адам и Ева съгрешиха и бяха изгонени от Рая, Господ им каза, че ще изпрати изкупител на греха. Това е символ на обещанието. И той слиза, сам себе си пренася в дар на всички ни, за изкупване греха чрез своето рождение. С Рождество Христово се изпълва точно това- обещанието на Господ, за да може той като приеме човешки вид и образ да усети всички човешки несгоди, та един ден когато си отидем от този свят да няма оправдание от нас. Бидейки той сам човек, изпълнил закона , да ни покаже какъв е пътят на Спасението и по кой път трябва да вървим чрез самото рождение. Рождество Христово е един голям подарък за всички ни, защото идва Младенецът, Богочовекът Исус Христос, и той, Царят на всичко се ражда в ясли. Този, който сътвори всичко, а как се смири да се роди в ясли, в пещера! Царят на света, който създаде света- да се смири толкова много! Това е ясен пример как и ние трябва да посрещаме Рождество Христово- чрез смирение, чрез любов към всички човеци на земята, независимо какви са и що са, защото Господ дойде не само за избраните, но и за всички, които чуят Словото, за да могат да го изпълнят.

Фокус: Казахте, че Рождество Христово е голям подарък за всички. Как се съотнася традицията на подаръците, които си разменяме по Коледа с християнската традиция ?

Отец Пламен: Реално погледнато Господ ни подари сам себе си.  Това е рожден ден, от човешка гледна точка. Свързано е с вярата, с подарък, който Господ ни направи, чрез своето раждане, вземане греховете на света и приковаването на Кръста. На този ден ние си раздаваме подаръци точно в този спомен, в символ на това възраждане, за да можем да направим някого щастлив, поне малко от това, което получи като подарък,  защото Господ направи всички щастливи- разбира се тези, които вярват и искат да се спасят.

Фокус: Какъв е начинът да творим сърцата и домовете си за Господ?

Отец Пламен: Нашите сърца се отварят тогава, когато дойдем в Божия храм на този ден да станем участници в празника, защото празникът е тук, в храма. В последните години нашите празници се сведоха само до едни големи трапези, маси, софри, приготвяне на най- различни ястия по различни начини и рецепти, но в този момент, в тази улисаност в приготовления на празничната маса, ние забравяме да поканим рожденика, забравяме защо сме се събрали на тази маса, какво точно празнуваме. Не отхвърлям трапезата, но първо трябва да дойдем в Божия дом, да се помолим в този ден, по време на Светата литургия да станем участници и съучастници в празника, и едва тогава като се приберем в къщи да се почерпим. Само да не се свежда всичко до една трапеза. Тя е следствие, не трябва да е основата на празника. На Бъдни вечер ние се събираме около една трапеза в очакване на Рождество Христово, но и на самото Рождество, на 25 декември, но не каним Исус Христос в къщи. Когато седнем на трапезата е редно да прочетем откъса от Евангелието, където е описано това събитие. Това реално означава, че ние каним самия рожденик на празника, да влезе в сърцата ни, и ние да станем участници в това идване. Да прочетем, защо сме се събрали, да знаем, защо сме се събрали около тази трапеза, вечерта на Бъдни вечер и на следващия ден с богослужението, с празничната света литургия  да станем и участници в това събитие.

Фокус: Говорим за това, че  Рождество Христово не е празник за гуляене, а празник за чудотворене.

Отец Пламен: Чудеса стават всеки ден, трябва човек да иска да ги види. За този, който не търси Бога, не вярва в чудеса, няма как да ги види. Чудеса стават винаги. Рождението на Исус Христос е изпълнение на обещанието, което ни даде Господ, както вече казах. По светски така е известно- по Коледа стават чудеса.  Реално погледнато ние празнуваме Рождество Христово.

Фокус: Какъв е смисълът на идването в храма, само да запалим свещ и да изречем молитва, или има и друго?

Отец Пламен: Свещи и молитви винаги може да отправи всеки, който идва в храма. Но на този ден идваме в храма да се срещнем с Господ и както казах вече да присъстваме на светата литургия, да послушаме какво се чете в храма, да опитаме да осъзнаем, да чуем молитвите, които се четат, да внимаваме, да вникнем в смисъла на богослужението, да чуем апостолското, евангелското четиво, после проповедта на свещеника- ето това е смисълът на нашето идване. Когато се съберем всички в храма и отправим обща молитва към Бога- всички заедно отправяме една и съща молитва, прошение, просба към Господ.

Фокус: Декември е месецът, в който отваряме сърцата си за добро, много активна е темата за щедростта и благотворителността. Това е начин да се научим да даваме ли?

Отец Пламен:Добро като християни сме длъжни да правим всеки ден. Така изпълняваме заповедта на Господ за любов към Бога и към ближния. Не само през декември, когато празнуваме Рождество Христово и не само когато празнуваме Възкресение Христово. Така се получи в светския живот в последните години, но доброто е нещо, което християнинът като такъв трябва да прави през всички дни.

Фокус: Доброто сторено по време на празниците с по- голяма тежест ли има пред Бога?

Отец Пламен: Не. Доброто е добро- няма малко или голямо добро. Като християни ние сме длъжни да правим добро. Господ ни стори голяма добрина, като сам себе си се снижи и дойде на земята и ни показа пътя за Спасението, чрез неговото раждане, проповедническа дейност, възкресение и ни даде пример по който трябва да живеем тук на земята. Любов към Бога и любов към ближния, това е добро, това ни е задължението като християни. Да помагаме, да ставаме съпричастници към болките и страданията на нашите ближни, не само на родственици, а  на всички хора, за да можем по този начин ние да се покажем, че сме християни. По какъв друг начин ще се отличим като християни, само с една трапеза ли само чрез един празник ли? Празници винаги има и всички имат празници, не само християните. Ние като християни трябва да се стараем да живеем по този начин, който Господ ни даде като пример. С неговата доброта, кротост, смирение, търпение, и най- голямото – любовта към ближния. Като цяло християнските празници имат един общ смисъл- да дойдем на богослужение и да станем съучастници в него. И не на всеки празник, всяка неделя е празник. Всяка неделя бие църковната камбана и призовава всички християни да дойдат в Божия храм и да се помолят. Не може само на празник, защото ставаме едни празнични християни- а какъв е смисълът от това. Ние не познаваме вярата си, не се интересуваме от нея, само идваме да палим свещи на едни празници. Това е едно битийно християнство, което не ни води към нещо добро. Така не е редно.

Фокус:Да почета празника, да почета светията казват често хората, идвайки в храма

Отец Пламен: Идеята е, на всеки един празник всички да дойдем по време на светата литургия  и да се помолим. На всяка една света литургия ни се подава Тялото и Кръвта Христови. И те се дават на всички тези, които са готови. Приемеш ли Тялото и Кръвта Христови,  ти ставаш участник не само в богослужението, но и съучастник с Господа, ставаме с Господ едно. Това се предшества от подготовка от няколко дни- пост, изповед и завършва с причастие. Сега сме в периода на Рождественския пост. Телесното постене е само видията, но и трябва да имаме мисъл за духовното, да се стараем да не правим греховете, които сме правили, да четем молитви, да усилим молитвеното последование, и така да се подготвим духовно като осъзнаваме греховете си и се покаем за тях и се стараем през тези дни на пост да вършим повече добрини и да се отречем от нашите грехове. И подготвени телесно и духовно да посрещнем този така очакван празник, а и всички други първохристиянски празници, които ние имаме, те са ни дадени точно за това- да подготвим душите си за този, който има да дойде, а именно Спасителят Исус Христос.

Ивелина ИВАНОВА