Отец Стефан Йорданов: Параклисът „Св. св. Флор и Лавър“ край село Дебращица има интересна история

На 18 август православната църква почита мъчениците Флор и Лавър. Близо до пазарджишкото село Дебращица се намира параклис, който носи името на двамата светии. За отбелязването на храмовия празник на параклиса „Св. св. Флор и Лавър”, Радио „Фокус” – Пазарджик потърси за коментар свещеника  в параклиса отец Стефан Йорданов.

Фокус: Отец Стефан, разкажете повече за двамата светци Флор и Лавър?

Отец Стефан Йорданов:  Светите мъченици Флор и Лавър били родни братя, по занятие каменоделци. Те живеели в Илирия на Адриатическо море, вярвали в Господа Иисус Христос. В съседната на тях област езичниците пожелали да построят великолепен езически храм. Управителят на Илирия изпратил там двамата братя, които били известни като изкусни каменоделци. Флор и Лавър отишли и започнали усърдно да работят, като получаваната от тях заплата раздавали на бедните, а сами се задоволявали с най-необходимото. Веднъж синът на главния жрец гледал как те работят. Неочаквано го ударило в окото отлетяло камъче. На виковете на детето се затекъл бащата. С гняв и ругатни се нахвърлил той срещу Флор и Лавър, които считал за виновни за случилото се. Но братята усмирили гнева му. Те взели при себе си детето, цяла нощ се молили за него, поучавали го на Христовата вяра. А на заранта направили кръст над него. Окото на детето се отворило и то започнало да гледа, както по-рано. Тогава жрецът с целия си дом повярвал в Бога.

Фокус: Как отбелязвате празника на параклиса?

Отец Стефан Йорданов: В нощта преди празника идват много хора, които остават да нощуват тук. Това е традиция, която е останала от много години и е се е запазила. Някога в местността, където сега се намира параклиса с името „Добра вода” е имало мъжки манастир, където е имало и монаси. Той е разрушен по време на турските кланета на Кръстова гора и в Батак. Монасите са успели да укрият, каквото са успели от имуществото на манастира. Във времето манастирът се разрушава. През 1908 година се изгражда малък параклис от монаха Елисей. Най-интересното е случилото се по повод неговото откриване. Когато идват, за да разчистят мястото, намират иконата на светците Флор и Лавър, заровена в земята с един голям ключ, който вероятно е бил на манастирските порти. Открити са и други запазени от манастира неща. През 1976 година тогавашната власт забранява на богомолния народ да се събира в параклиса, който е превърнат в обор за животни и така разрушен. Имаме и още едно интересно събитие, когато се прави опит за кражба на иконата на Флор и Лавър. Крадецът, който я е отмъкнал и занесъл в къщи, през нощта сънувал сън, че където отива няма да се върне. На сутринта той се събудил и решил да счупи иконата и да я хвърли. Той я счупва на две и я хвърля в местността. По-късно, след 2 години, въпросният крадец отива в казармата, но в последния ден от службата му с него става инцидент и той умира. Още две години минават, докато един от пастирите вижда, че стадата му се плашат, когато пасат в ливадите. Тогава той съобщава за това на местния свещеник, който отива и открива иконата. Така тя и до днес се съхранява в параклиса и пред нея се случват множество чудеса.

Фокус: Кога окончателно е възстановен параклисът „Св.св. Флор и Лавър”?

Отец Стефан Йорданов:  Той е възстановен през 1995-96 година, а през тази година успяхме изцяло да го обновим в строителен план – укрепване, изолация от влага, благодарение на добри хора. Параклисът с името на светците Флор и Лавър е единствен на Балканския полуостров и в него всяка година на празника се отслужва света литургия.

Ваня НИКОЛОВА