Отец Стоян Бербатов: Велика събота е ден на тихата надежда и тихото очакване

Отец Стоян Бербатов, свещеник в Благоевград в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

 Фокус: Отец Бербатов, какво е характерно за Велики четвъртък?

Отец Стоян Бербатов: На Велики четвъртък Христос извършва своята първа литургия. Точно по тази причина понякога се казва, че именно на този ден е създадена църквата. На този ден Юда отива и се договаря с началниците да предаде Христос и именно тогава става това съглашение между предателя и тези, които искат смъртта на Христос. Той тогава за първи път пречиства своите ученици със своята кръв и със своето тяло. На този ден се отслужва литургия и се прави Велик маслосвет след литургията, с който Христос иска да покаже, че всички ние имаме в себе си греха и по този начин нашата природа все още е болна, паднала, и се нуждае от подкрепа. Този маслосвет идва, за да покаже точно това – че Христос се смилява над нас – дава ни подкрепа, от една страна, да можем да вървим в своя път в живота с повече увереност и сила, а от друга страна, и в тези оставащи дни до Възкресението, да ни подготви да сме по-силни и с повече благодат.

Фокус: Счита се, че Разпети петък е един от най- тъжните дни?

Отец Стоян Бербатов: Разпети петък е свързан и с нашето съучастие в страданията на Христос. Казва се съумиране в Христос, в нашата всенадежда за възкресение заедно с него. Разпети петък, колкото и тъжен ден да е, ние по някаква традиция си казваме „Честит празник!“, защото това е празник на нашето покаяние и смирение, както и на нашето вглеждане в самите себе си – дали ние сме тези, които можем да умрем с Христос; дали ние сме победили в себе си този нагон, който е карал неговите сънародници да казват „Разпни го!“; дали сме победили в себе си тази жажда за мъст, за отмъщение, за възмездие, за някаква наша измислена справедливост. Разпети петък е денят, в който Христос е разпънат, преди това е предаден и охулен от тези, които в неделя го посрещат като земен цар и след като са разбрали, че той не е отишъл да победи римските завоеватели, а по-скоро да умре за живота на целия свят, не само за живота на евреите, те са били разочаровани и са го предали, защото не е оправдал техните очаквания.

Фокус: Какво е характерно за Велика събота?

Велика събота е деня на тишината и на очакването. Във този ден Иисус Христос е престоял в гроба и никой тогава все още не бил отишъл да го отвори. Преданието гласи, че на този ден неговата майка го оплаква, затова казвам, че това е и деня на самотността и скръбта на Богородица, но не това е основното в този ден. Това е по-скоро част от преданието, част от онова, което църквата е запазила като човешко повествование. Този ден е точно деня на тихата надежда, на тихото очакване, деня на размисъл, в който всички ние трябва да се запитаме „Какво стана?“, „Какво направихме. На този ден е много важно да потърсим в себе си и отговор на въпроса: „Какво ще стане“. „Ще стане ли това, което Христос обеща – ще възкръсне ли или ще излезе поредния лъжец, който дойде на земята, изказа гръмки слова и думи и си отиде от този свят безславно – без никаква следа. Това е този ден – ден, в който всички ние оценяваме себе си през призмата на нашата вяра, на нашата увереност и доверие в Христос, защото този, който е съпреживял всички страдания на Христос, не може да остави тези свои моменти – на отчаяни, страх, притеснение. Ако през предходните дни сме преживели всичко това, то днес на Велика събота няма как да не сме в тихо очакване и с надежда, останали сами със себе си.

Фокус: Какво е харакерно за Светлата седмица?

Светлата седмица е период, в който властва само радостта и дните не се различават един от друг. Никак не е случайно, че първите дни след Великден биват наричани светли. „Светлата седмица е както се казва – един незавършващ 8-ми ден, ден на царството Божие, ден, в който властва само радостта, период, в който един от друг дните не се различават, а всички са едно – дни на възкресени и радост. Затова се казва, че цялата седмица е светла, тоест че е осяна от светлината на възкресението. В рамките на Светлата седмица всички християни празнуват заедно с жениха, с Иисус Христос, който е в своята църква, и който дарува на всички хора своето възкресение. Светлата седмица е период на радост, която не може да се обясни – може само да се живее и съпреживява.

Лора КАЛЧЕВА