Павел Гуджеров, кмет на Раковски: Книгата „Каймакъ-Чаланъ” е будителско дело, което съхранява борбения дух на българите

Павел Гуджеров, кмет на Община Раковски, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: В читалището в град Раковски бе представена книгата „Каймакъ-Чаланъ“ с автор Красимир Узунов. Г-н Гуджеров, защо решихте да направите представянето?

Павел Гуджеров: В момента в Раковски правим паметник на загиналите воини в Отечествената война, Първата и Втората световна. И един от инициаторите така се изрази – „В този паметник се надявам всички загинали незнайно къде да ги приберем отново у нас“. Вярвам, че представянето на тази книга, думите, които казаха вицеадмирал Манушев, генерал Попов, авторът господин Узунов, вярвам, че събудиха буквално духа на всички хора, които бяха на това представяне.

Водещ: Вие чували ли сте за тези събития преди да се осъществи представянето на книгата „Каймакъ-Чаланъ“?

Павел Гуджеров: Чувал съм за тези събития. Това, което най-често се чува за тази битка, тази славна епопея, така да се каже, е, че върхът е намален от артилерийския обстрел от 7 до 11 метра. Но това, което чух днес, беше нещо съвсем различно. Аз самият, понеже никога не съм виждал това в някоя книга, в интернет, в изданията, от които търсим информация, попитах автора откъде е тази информация, откъде е успял да я събере, понеже това буквално е едно будителско дело, което е направил. Той ми каза: „Всичко съм събирал от писма, от записки, от документи, от санитарни книги, от документи, които са били буквално там, буквално са били неми свидетели на събитията от тогава“. За мен беше наистина едно невероятно събитие. Ще си позволя да ви разкажа нещо. На едно събитие с президента Плевнелиев го попитах веднъж: „Вие като обединител на нацията, понеже аз някак си чувствам разединение, може би бъркам, какво е нещото, което трябва да ни обедини – дали общ враг, дали обща цел, дали нещо друго“? Тогава той ми каза: „Никога едно обединение против не е обединение“. Ние трябва да се обединим в името на нашите герои, в името на Левски, в името на Ботев, в името на всички воини, които са дали живота си, за да има свободна България.

Водещ: Господин кмете, 28 са загиналите на Каймак-Чалан от община Раковски. Как почитате паметта им?

Павел Гуджеров: За в бъдеще със сигурност ще организираме традиционни събития в тяхна чест, с поднасяне на венци пред паметниците, с подобни представяния на авторски исторически трудове. Вярвам, че паметта им трябва да остане жива.

Водещ: Какво послание оставят загиналите, воювалите на Каймак-Чалан? Вие как го разчитате?

Павел Гуджеров: Посланието е изключително многопластово. Последният ветеран от Община Раковски почина наскоро. Той се е сражавал при Драва. Той беше на 97-98 години, но все пак в очите му гореше пламък. Макар и на тази преклонна възраст, духът беше жив, така да се каже. Може би не е цел на разговора ни, но преди една година този човек на тази преклонна възраст е работил, е косил, е орал и какво ли още не. Това, което ни учат, е на дух. Предимно да имаме волята, да имаме духа да отстояваме интересите на България. Аз поне така го виждам. И нека винаги, понеже все още съществува това разделение – русофили, русофоби, коя армия е по-голяма, дали американската е по-силна, дали руската е по-оборудвана, нека на първо време винаги всички да величаем нашата армия, нашите воини преди всичко, защото те са загинали, за да живеем днес свободни.

Водещ: Как подвигът на воювалите и загиналите на Каймак-Чалан може да бъде преведен днес във всекидневието?

Павел Гуджеров: Опасявам се, че би трябвало да се повторя. Да имаме волята да отстояваме интересите. Всеки един общински съветник, народен представител, кмет, се кълне да защитава интересите на народа. Те са правили точно това, само че са го правили с цената на живота си. Е, от нас такава голяма жертва не ни се иска в днешни времена, но нека напълно да бъдем отдадени на интересите на гражданите на България, на жителите на България.

Водещ: Очевидно въздействието на историята е било много силно, особено тази вечер в Раковски. Смятате ли да продължите тези събития, да представите и други книги, както на господин Узунов, така и на други автори, за историческите събития в България?

Павел Гуджеров: С най-голямо удоволствие. Със сигурност ще се постараем, ние и преди сме го правили, имало е доста срещи и с Божидар Димитров, ще се стараем да каним и други историци, които да могат да ни върнат във времената на онази епоха.

Водещ: Господин Узунов е написал и книгата „Аз служих при Дрангов“, за подполковник Борис Дрангов, написал е „Добруджанска епопея“, така че вие ще имате възможност.

Павел Гуджеров: Господин Узунов отсега знаем, че ще бъде най-каненият автор. Надявам се да има и време да ни посещава и да прави тези представяния.

Водещ: Аз ви благодаря за времето, което вие ни отделихте тази вечер и се радвам като слушател, като човек, който също обича историята и се прекланя пред подвига на нашите предци, че тя ви е развълнувала.

Цоня СЪБЧЕВА