Пейчо Пейчев, зам.-кмет на Варна: Повече от 200 години, бесарабските българи пазят традициите, далече от нашата родина

Пейчо Пейчев, зам.-кмет на Варна и бивш дипломатически представител на страната ни в Молдова в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Г-н Пейчев, на 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи, каква е идеята на този празник и какво трябва да ни напомня тази дата?

Пейчо Пейчев: Това е един голям ден за всички бесарабски българи, защото се честват повече от 200 години откакто е станало това голямо преселение на една голяма общност от България. Хиляди хора са се изселили с цел да запазят българщината, българския си корен и православието, спасявайки се от гоненията на турците. Това е най-голямото преселение между 1828 и 1830 година. Такива преселения датират и от 1767 година. В Прутската зона, по поречието на река Прут около град Льова, има много български села. В Приднестровието се намира едно от най-големите български села Паркани, над 12 000 българи живеят в него. В Молдова българската общност е много пръсната, в Украйна също. Много голяма общност има в Одеса, в Тарутино, в Татарбунар, в Измаил, в Арциз. Това са все райони с преобладаващо българско население. Болград е център на българската общност в Украйна. Във всички тези райони на 29 октомври се празнува съвместно с църквата и българските училища. Във всички тези градове има български училища, в Болград има гимназия, в Кишинев също има българско училище „Васил Левски“. То също чества тържествени събрания с културна и музикална програма деня. Акцентира се върху историята, спомените от времето на изселването. Там се пазят много старателно спомените от миналото. В много къщи има създадени такива кътове и музейни сбирки. Това е един много съкровен спомен за тях. За тези хора България е прародина, за която те говорят с много мили, топли чувства. Страната ни е изключително свидна за тях.

Фокус: Вие сте били дипломатически представител на страната ни в Молдова, запознат сте с живота на бесарабските българи. Как се пази българщината там и как се популяризира?

Пейчо Пейчев: За съжаление тази българска общност, която се намира на територията на Молдова и Украйна, страда от общите проблеми, които съществуват в обществото. А това са големите миграционни процеси, които съществуват в съвременното общество. Голяма част от младите хора не могат да намерят препитание и работа в населените места, където живеят. Търсят възможности за реализация в големите градове, а там асимилационните процеси са много силни. Разбира се те запазват своя дух, своето българско начало, но в голямата маса от други народности, те постепенно започват да се претопяват. Това е един много сериозен проблем – невъзможността да се запази идентичността. Разбира се в много голяма част от селата постоянно се популяризират българските традиции и обичаи. Те са запазени автентични от около 200 години назад. Там с умиление може да чуете езика на Вазов и на Ботев. Ролята на църквата е изключително силна. Те са силно вярващи хора. Това ги е съхранило. Това е достойно за уважение. Повече от 200 години, тези хора далече от нашата родина, са успели да запазят българските традиции и обичаи. Изучаването на българския език е било общо взето в семейството. От преди около 25-30 години започнаха да се създават български училища в по-големите населени места. Към момента проблемът е меко казано обезпокоителен. Той е свързан с това, че в някои от българските села, вследствие на тези асимилационни и миграционни процеси училищата се закриват. Това е на базата на решение на централните власти. В тази връзка, аз скоро разговарях с мои познати и приятели, в началото на следващата година в Молдова, които искат да бъде проведена конференция във връзка с проблемите за запазване на възможността за изучаване на български език в населените места с преобладаващо българско население. В Украйна този въпрос също стои на много сериозно внимание. Болградската гимназия е един пример, защото гимназията е на 150 години и е запазила своето съществено влияние за обучението на българите в региона. В Одеса в момента се обсъжда възможността за откриване на гимназия. При последното посещение на премиера преди около месец в Украйна, се обсъди този въпрос. Аз съм разговарял там по време на моите посещения с кмета на града. Той също подкрепя идеята, работи изключително добре с българската общност, има тесни контакти с българите там.

Фокус: Какви още трудности среща българската диаспора в този район? С какви проблеми се сблъсква?

Пейчо Пейчев: Социално-икономическите проблеми са съществени. Особено за Молдова. Последните години вече те стоят и за Украйна. В тези региони с преобладаващо българско население няма силно развита икономика, хората имат проблеми със запазване на работните си места или с устройване на работа. Движението от малките населени места към големите създава проблем с асимилация и обезлюдяването. Това рефлектира и в социален аспект. Бавно, методично настъпва полека обезлюдяване. Но има и населени места с много голяма българска общност. Хората живеят много задружно и са запазили своята същност и идентичност, успяват да се развиват. Такова село е Заря в Украйна, голямо хубаво село и хората там имат работа. Но всичко зависи и от управлението.

Фокус: Споменахте няколко инициативи, които предстоят, какво се прави като цяло за сближаване на тази българска общност?

Пейчо Пейчев: По отношение на това какво се прави за сближаване на българите от Украйна и Молдова, те самите с това, че чувстват България като своя прародина, имат много топли, много мило, добро отношение към страната. Те самите се стремят постоянно към осъществяване на връзки  с България. На всеки контакт се радват изключително много. Не знам дали знаете, има едно 103-то постановление на Министерски съвет, съгласно което, всички чужди граждани с български произход имат възможност и право да учат в България по облекчена процедура. И всяка година много студенти от Украйна и Молдова идват тук. Много студенти имаме и във Варна. Част от тях остават, част се връщат в Молдова, зависи каква реализация са намерили. Но тяхна силна емоционална свързаност с поколенията назад оказва влияние, затова много от тези млади хора бързат да се върнат към родните си места. Може би на нас в България ни се иска да има една голяма, сериозна общностна група, която да дойде и да помогне в трудностите за намиране на работна ръка. Аз съм скептичен, че това може да се случи и, че това е възможно в близките години. Макар че в качеството ми на съветник по икономическите въпроси в Молдова съм се опитвал да осигуря хора, които да дойдат да работят в България, но не съм успявал. Не съм успявал поради това, че е имало законодателни пречки, а и емоционалната свързаност с поколенията при тях е много силна. Що се отнася до това какво правим ние в България – добре е да продължи тази връзка, която имаме и колкото е възможно на централно, на местно ниво, да подпомагаме тази българска общност. През 2007 година открихме паметник на Иван Вазов в училище, носещо името на поета в село Колибабовка. Това даде възможност на хората да се запознаят по-дълбоко с ролята на Вазов в историята на България. През 2008 година във връзка със 100 години Независимост на България в село Перкани открихме паметник на Васил Левски. За младото поколение, за децата не беше позната дейността на Левски и по този начин популяризирахме делото му. Същата година беше открит и културно-информационен център в Приднестровски държавен университет. Популяризира се дейността на българската култура. Хората и децата, по-специално, имат афинитет за обучение в България, което е положителното към този момент.

Фокус: Накрая, какво е Вашето послание към бесарабските българи за този ден, за този празник?

Пейчо Пейчев: Искам да им пожелая много единност. Тук нямаме време да засегнем многото проблеми. Като казвам много единност, гагаузите също са част от българската общност. Това е една малка етническа група, която също е с български произход. С Гагаузия ние също поддържаме достатъчно топли връзки. На гагаузите също се издават български паспорти, имат такова право. Така че призовавам към единност на цялата общност. Желая много здраве и да продължават ревностно да пазят традицията и българските обичаи далече от България. Много приятели имам там, на всички поздрави. Искам да използвам и случая, днес да поздравя един голям изследовател на българската общност и на гагаузите Иван Фьодорович Грег, който има рожден ден, навършва 79 години. Пожелавам му да е жив и здрав и още дълги години да се труди над тези въпроси за произхода на българите и гагаузите в Молдова и Украйна.

Диана СТОЕВА