Пенка Николова, историк: Хаджи Найден Йованович е един от видните книжовници от Пазарджишко

снимка: pixabay.com

Хаджи Найден Йованович е български възрожденец, учител, книгоиздател, първият български книгоиздател и пътуващ книжар, който е роден в пазарджишкото село Юнаците. За неговата книжовна дейност Радио „Фокус“ – Пазарджик разговаря с историка Пенка Николова.

Фокус: Г-жо Николова, разкажете кои са основните моменти от биографията на Хаджи Найден Йованович?
Пенка Николова: Хаджи Найден Йованович е роден около 1805 г. в с. Юнаците, Пазарджишко. Семейството рано се преселва в града и младият Найден се учи при своя сродник Дионисий Агатоникийски – епископ на Пазарджишката митрополия. Самият епископ Дионисий, прочут по своите благодеяния, има заслуги като духовник и просветител не само в Пазарджишкия край. Той въвежда службата на български език в черквата “Св. Богородица”. През 1835 г. Найден Йованович е учител в Батак. Три години по-късно, през 1839 г., той вече е напуснал учителското поприще, занимава се с търговия, и в следващата 1840 г. е вече хаджия. Това е времето, в което у него назрява идеята “да се залови за някоя по-полезна робота”. Биографите на Хаджи Найден Йоанович поставят началото на неговата книжовна дейност в периода 1839-1840г., когато намираме името му сред спомоществувателите на няколко книги. Първото негово издание “Книга, наричаемая митарства” е отпечатано през 1843 г. в Букурещ. Постепенно едно след друго се появяват хаджи Найденовите книги, на чийто заглавни листове неизменно стои името на издателя. В продължение на 12 години, от 1843 до 1855 г., х. Найден скита от село на село, от град на град, обикаля събори, панаири, училища, манастири”и предлага изданията си на учители и свещеници, на ученици и будни младежи, на еснафи и търговци.

Фокус: Какво включва неговото книжовно наследство?
Пенка Николова: Изследователите на книжовната му дейност изброяват повече от 30-тина книги, които е издал и преиздал. От тях 34 са отпечатани на български език и 3 – на сръбски. Основната му издателска база е в Белград, където отпечатва 28 книги, 8 книги са отпечатани в Букурещ и 1- в Цариград. В книжовно-издателското наследство на Хаджи Найден преобладават книгите с религиозно-поучително съдържание, което отговаря не само на схващанията и вътрешните потребности на самия издател, който е вярващ човек, но и на нуждите на времето. Най-търсените издания от Хаджи Найденовите книги са календарите, а от книгите със светско съдържание, с най-широка популярност се ползват басните на Езоп, многократно превеждани и издавани у нас. Освен с издаването на книги, Хаджи Найден е известен и с отпечатването на едни от първите литографии у нас с образите на исторически личности – българските царе Иван Шишман и Иван Владимир, просветителите Кирил и Методий и Александър Македонски, които е придружавал с подробни обяснителни текстове.

Фокус: Къде се пазят издадените от него книги?
Пенка Николова: Книгите на Хаджи Найден съставляват част от сбирките “Старопечатни, редки и ценни издания” в книгохранилищата на музеите и библиотеките из цялата страна. В родния му край са запазени общо 13 негови издания. В хранилищата на Регионален исторически музей – Пазарджик се пазят 8 екземпляра, в Регионална библиотека “Никола Фурнаджиев”- Пазарджик – 3 негови книги, и в Историческия музей – Панагюрище – 2 книги. Единствено в сбирката на Регионален исторически музей – Пазарджик се пазят следните издания: първо издание на “Пространний христианский катехизис“, отпечатано в Белград, 1852 г.; първо издание на “Кратка, богословия с въпроси и ответи за нашята православна въра, нужни всякому православславному христианину”, отпечатано в Белград,1853 г.; второ издание на “Книга, нарицаемая митарства”Букурещ, 1843 г.; “Краткое тълкавание на божественият храм”, напечатано в Букурещ, 1846 г., второ издание на “Священая история церковна от вехтиет и новиет завет“, отпечатано в Букурещ, 1846 г., учебното помагало “Наставник и ученик”, издадено в Белград, 1852 г.

Фокус: Каква е съдбата на този български книжовник?
Пенка Николова: Хаджи Найден Йованович умира в болницата в Белград на 22 март 1859 г. и е погребан в общото гробище на града. Не е притежавал никакъв недвижим имот. Цялото негово имущество, събрано след смъртта му в два сандъка, които са се пазили в склада на старата белградска полиция, се състояло от 19 вида различни предмети на обща стойност 502 гроша и 20 пари, от три облигации и три документа. Заедно с описа на личните му вещи в списъка са отбелязани още 500 екземпляра сръбски, гръцки и български книги, един пакет с портрети, два бакрореза, 31 дървореза, един пакет с печатни съновници, един пакет с портрети на Александър Велики, един ръчен календар и 115 различни портрета, всички заедно оценени за 461 гроша. Наследството на Найден Хаджи Йованович е продадено за 351 гроша на публичен търг в Белград, в който са взели участие 18 търговци. Когато брат му Христо и сестра му Гена Йованови от Татар-Пазарджик научават за съдбата на неговите вещи в Белград, те се обръщат към княз Михаил Обренович с молба от септември 1865 г. да им се изпрати чрез пловдивската община поне тефтерът на техния покоен брат, за да могат въз основа на него да получат парите или книгите, които Найден Хаджи Йованович е дал на отделни общини в България, без да е взел от тях съответната сума. Отправени към белградския съд, те получават известна сума за продадените в Белград вещи на своя брат.
Ваня НИКОЛОВА