Пенка Николова: Преди 160 години в Пазарджик за първи път отбелязват 11 май като ден на братята Кирил и Методий

На 11 май българската православна църква почита паметта на светите братя Кирил и Методий. За това как се е отбелязвал този празник в Пазарджик, Радио „Фокус” – Пазарджик потърси за коментар историка Пенка Николова.

Фокус: Г-жо Николова, от кога празникът на светите братя Кирил и Методий се чества  в Пазарджик?

Пенка Николова:  През епохата на българското Възраждане честването на празника се организира на строго определени значими места в селищата, каквито са българската църква и българските училища. За първи път празникът на славянската писменост се чества в Пазарджик като ден на двамата братя Кирил и Методий на 11 май 1859 г.„стар стил“, за което съобщава дописка поместена във в. „Цариградски вестник”. Тържествената църковна служба в черквата „Успение на Пресветая Богородица” е извършена на български език, в училището е извършен водосвет, учителят произнася кратко слово. Година преди това, през 1858, пазарджишкият книгоиздател хаджи Найден Йованович отпечатва техните ликове, а на следващата 1860 г. възрожденският художник Станислав Доспевски изписва икона с образите на Кирил и Методий, която и днес се намира в църквата „Успение на Пресветая Богородица”. Няколко години по-късно през 1864 г. , празникът, станал традиция в Пазарджик, е вече доста обогатен и в него масово участват не само свещенослужителите, но и учителството. Възрожденската преса съобщава за  съборна служба и едноцърквие в същия ден – 11 май, богослужението е извършено много тържествено от архимандрит Партений с осем души свещеници. А стеклия се от града и селата народ изпълвал не само черквата, но и черковния двор. Началото на т.н. „парада” , т.е. шествието от мъже, жени и деца, както съобщава възрожденската преса, „натруфени като за Великден”, се подреждат в следния ред –  учениците от Девическото училище 80 на брой, облечени все в бели дрехи и препасани с червени панделки, с венци на главите им, са наредени да вървят две по две, под управлението на учителката им г-жа Милева Барак. След тях , също двама по двама, са учениците от взаимните училища под управлението на учителите господата Христо Ковачев и Ангел Владимиров. След  тях се подреждат учениците от Главното училище, с учителя си Юрдан Ненов, всички с по една свещ и китка в ръцете си.  След тях са свещениците, хоругвите, кръстовете и певците и после священните лица, от които архимандрит Партений носи Светото Евенгелие, духовник  – Игнатий  носи иконата на българските просветители, украсена с цветя и най-накрая е многочисленният народ. В този ред шествието обикаля черковната махала и влиза в училището, където се извършва обичайният водосвет, главният учител казва едно пространно слово, а докато се ръси народа  за здраве учениците пеят молебни и похвални песни.

Фокус: Каква е била празничната атмосфера в града на този ден?

Пенка Николова: През целия ден гражданите си правят взаимни посещения и веселие изпълва целия град. Дописникът отбелязва и още нещо много важно – че в тоя ден нито един грък или цинцарин не отваря дюкяна си, да търгува или работи, а напротив – мнозина от тях участват в черковното тържество на българите.“ Две години по-късно през 1866, денят е още по-празничен и най-вероятно от тогава датира тържественото окичване на училищата така както на портретите на светците, с върбови клонки и цветя. „Донесоха от планината цели борики,- съобщава дописникът –  и от тех ся направи пред училищната врата един свод, като триумф. Вътрешните стени и прозорците беха украсени с върбови клонове. От двете страни гледаха портретите на нашите священоначалници и кръщението на царя Бориса в Преслав. Всред училищният двор беха изправени кругло борики, накитени с плодовете си (шишелките); в средата беше поставен одър с иконата на светите просветители, украсен с цветя и със съдът за водосвещението.”…. Родолюбивата традиция да се празнува този ден не само се запазва, но и се обогатява, доразвива, внасят се нови елементи като: ходене по къщите на визити, излизането на повечето семейства на зелената морава извън града и по сенчестите брегове на реката, където се вият народни хора с песни и свирни.“

Фокус: Продължават ли да се спазват създадената традиция и ритуали на този празник?

Пенка Николова: Празникът през Възраждането несъмнено се свързва с културното обособяване, църковната независимост и политическото освобождение на българските земи. Показателно е че Христо Ботев го нарича „празник на нашето историческо възрождение…” Вълнуващо слово по повод празника на двамата братя в Пазарджик през 1875 г. произнася Константин Величков, тогава учител в Главното класно училище в града. За първи път звучат открито пред събралото се множество слова за „поробеното ни отечество, което има нужда от свобода”. След Освобождението в 1878 г. това е един от първите официални празници на възродената ни държава.

Ваня НИКОЛОВА