Петко Георгиев, НБ „Иван Вазов“ – Пловдив: Дигиталните библиотеки са бъдещето, с дигиталните архиви ние може да създадем един общ архив на нацията

снимка; Община Пловдив

Кои са най- ценните и най-стари експонати в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив? Как се осъществява процесът на намиране, опазване, съхраняване на стари книги и ръкописи? Навлязла ли е дигитализацията в процеса на съхранение и опазване на книжовното наследство? В интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив Петко Георгиев, главен библиотекар в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, завеждащ отдел „Специални сбирки“, отговори на поставените въпроси.

Фокус: Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив е второто национално хранилище на българската книга. Библиотеката има голям принос в опазването на българското културно-историческо наследство. Освен това, трябва да отбележим, че Народната библиотека в Пловдив е първата културна институция в Южна България, което трябва да ни подскаже, че разполага с изключително богат архив. Тук е мястото да запитаме кои са най-ценните експонати в колекцията на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив и от кога датират?
Петко Георгиев:  Казаното от вас е точно така. Народната библиотека в Пловдив не е зададена като регионална библиотека в някакъв провинциален град, а по същество е измислена като национална институция на вече несъществуващата държава Източна Румелия. Неин създател, идеолог и организатор е възрожденският просветител и учител Йоаким Груев, който е възпитал огромната част от българската интелигенция и от българските възрожденски дейци. През неговото училище са преминали Васил Левски, Иван Вазов, Любен Каравелов и така нататък. Но в цялата програма и в цялата мисъл за тази библиотека е тя да бъде национално средище на българщината, въпреки че е в Източна Румелия. Затова това наименование „народна“, както може би много хора си мислят днес, не идва от времето на социализма, а е терминът, с който ние я означаваме като национална библиотека. В този ред на мисли, още от самото си създаване тя е притегателен център за събирателство на книжното наследство и на българските старини не само в Южна България, а и в Северна, за което има редица примри. По този начин, още от самото й създаване, започват да постъпват немалък брой архивни материали и документи, които през 1901 година са обособени със собствен регистър за ръкописните и старопечатните книги в Народната библиотека. Към настоящия момент в нашата библиотека има отдел с наименованието „Специални сбирки“, който съхранява ръкописните книги, старопечатната българска книжнина и периодика, редки и ценни книги, рядка и ценна периодика, фотографска сбирка и български исторически архив. Ако става въпрос за най-старите и ценни документи и книги, разбира се, ние трябва да се обърнем към ръкописите. При една печатна книга ние говорим за тиражност все пак. Колкото и да е малък тиражът, останал от нея, би могло да се срещне и в друго хранилище. Докато при ръкописите  и архивите говорим за необикновеност, единична екземплярност и за изключителна ценност. В нашата библиотека най-старият ръкопис е един гръцки палимпсест от 10-ти век, който е фрагмент, но най-ценните за нашата история паметници са от 12-ти век – Слепченският апостол и Кюстендилският палимпсест. Това са два църковни ръкописа, които са паметници от национално значение. Разбира се, освен тях има и други интересни паметници, които са малко по-късно от развитието на нашата книжнина. От времето на османското владичество имаме запазени невероятно красивите ръкописи на кукленско-аджарското школа, на нейните представили като йерей Аврам Димитриевич – Аврамов сборник от 1674 година, също минеите на Кръстю Граматик, който е работил в Кукленския манастир и който по всяка вероятност е ученик на йерей Аврам Димитриевич. Не само старобългарски, среднобългарски или църковно-славянски са паметниците в ръкописната сбирка. Имаме много добра колекция от ориенталски ръкописи, от персийски, арабски, османотурски ръкописи. Голяма част от тях са постъпили с библиотеката на Агуш ага – еничарски предводител, капитан, управлявал Южните Родопи. Изключително богатата му библиотека постъпва при нас. Разбира се, имаме немалка част от византийски и гръцки ръкописи, както и други на по-слабо познати езици като румънски и арменски. Във всеки случай, сбирката ни от ръкописи е изключително богата.
Фокус: Има ли нови попълнения в тази колекция?
Петко Георгиев: Да, отпреди няколко години се сдобихме с няколко молитвеника на български католици. Те са изписани на латиница, с български слова. Те са късни ръкописи, от края на 18-ти  и началото на 19-ти век. Така през годините съумяваме, къде с откупка, къде с подарък, да попълваме колекцията си. Но имайте предвид, че вече е съвсем по-трудно. Голяма част от българските църкви и манастири, които в началото на миналия век по някакъв повод са западнали, особено след като гръцкото население по българските земи се изселва около 1906 година, биват изоставени. Тогава различни музеи и библиотеки правят експедиции и спасяват огромно книжовно наследство. Така че, откупки има, в последните години също набавяме, както архиви, така и ръкописни книги. Почти ежегодно попълваме колекцията.
Може би е редно тук да кажа нещо за Българския исторически архив. По същество Българският исторически архив, както се нарича в Националната библиотека в София, така се нарича и при нас. Той е формиран след като държавата създава Национален архив. Трябва да кажем, че това се случва 80 години след Освобождението. До това време библиотеките са изпълнявали ролята на архив на нацията. От този период са запазени страхотни писма на нашите директори, които са бранели библиотеката и нейното архивно и книжовно богатство. Заповедта по онова време е всички такива ценни материали да бъдат иззети и да отидат в държавните архиви, в които достъпът е ограничен, тъй като са били към МВР. Знаем думите на Наполеон Бонапарт, че добрият архивист е по-полезен за държавата от добрия артилерийски генерал. Нашата библиотека, както и софийската, са успели да си запазят архивите. По този начин, виждайки че няма как да ги вземат, те ги организират като Български исторически архив, с методическо ръководство Държавна агенция „Архиви“.  Най-старите документи в архива ни са от 1685 година  – Кондика на Пловдивския абаджийски еснаф . Това е едно от най-крупните и значими сдружения по времето на османския период. При нас са архивите на Йоаким Груев, на Николай Павлович. Съвсем наскоро успяхме да откупим архива на Николай Маринов, по познат на широката общественост с прозвището „Мамин Кольо“. Това е един изключителен пловдивски бохем. Негов родственик от Австрия беше така добър да ни обърне внимание и да ни даде негов фотографски архив и документи, които ние откупихме. Сега предстои пълното разкриване на този архив, за да опознаем тази личност, този общественик, работил в Пловдивската община, превърнал се в нарицателно.
Фокус: Какъв е интересът на посетителите и читателите на Народна библиотека „Иван Вазов“ към подобен род документи и архиви?
Петко Георгиев:
Трябва да кажем, че освен любопитството на обикновения ползвател, интересът е предимно научен. Това са материали и документи със специфично съдържание, на специфичен език, както и специфичен материал, които могат да бъдат обект на изследване и познание от хора, притежаващи необходимата квалификация и познание. В този ред на мисли, достъпът до тях не е забранен, но той винаги минава през корекция. Все пак, който и да дойде, библиотеката е с отворен достъп, винаги може да погледне един паметник. След като те са паметници на културата, с тях могат да работят само специалисти. Затова пък от друга страна, стоят съвременните процеси на дигитализацията и цифровизацията. Към настоящият момент голяма част от нашата ръкописна сбирка може да бъде видяна в специална платформа. Там са публикувани славянските ръкописи, също архивни материали, снимки и периодика. Публикуваме такива материали постоянно в новата ни дигитална библиотека, в която може да се влезе от официалния сайт на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.
Фокус: С няколко думи – какво ни носят тези архиви и защо е нужно да ги опазваме?
Петко Георгиев:
Първо, това са най-достоверните извори за историята. Необходимостта от тяхното опазване е повече от ясна.  Няма как те да бъдат изоставени. Мястото им е в архивите и библиотеките. В нашата библиотека те са много добре опазвани, защото хранилището е съобразено с изискванията за опазването на подобен род материали – подходяща влажност, температура, сигурност. Тяхното място е в хранилището. Всъщност, благодарение на това, че един текст е в архива, той може да бъде познат, иначе няма как. По този начин ,ако той не е в архива или в библиотеката, няма как да има история, няма как да има познания за миналото.
Фокус:
Докъде стигна процесът на дигитализация на културно-историческото наследство в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив? Помня, че се реализира проектът„Дигитално културно-историческо наследство на Община Пловдив“, финансиран от Програма BG08 “Културно наследство и съвременни изкуства“, който си постави за цел дигитализация на движимото и недвижимото културно-историческо наследство от фондовете на най-важните културни институции на територията на Община Пловдив, а именно Народна библиотека „Иван Вазов“, Регионален исторически музей – Пловдив, Регионален етнографски музей, Регионален археологически музей, Общински институт „Старинен Пловдив“ и Градска художествена галерия – Пловдив. Заедно с Община Пловдив, културните институции  дигитализираха 50 000 обекта от богатото културно-историческо наследство на града.
Петко Георгиев: Двигател на това беше Народната библиотека в Пловдив, защото ние имахме и такава инициатива преди проекта. После, благодарение на Общината, успяхме да осъществим тази инициатива, защото тя застана зад проекта с нейните ресурси. Така пловдивски институти се събраха, за да направят една дигитална платформа. След прекратяване на проекта, по-голямата част от институциите спряха да качват материали, защото са изпълнили по един или друг начин заложените изисквания, но ние продължаваме да качваме постоянно, защото искаме да отговорим на търсенето и на съвременните потребители. Трябва да кажа, че почти цялата пловдивска периодика вече е качена и читателите лесно биха могли да стигнат до нея в Дигиталната библиотека на сайта ни. Там могат да се видят и много дигитализирани книги. С приоритет са най-старите книги, защото те трябва да бъдат опазени и да не се вадят постоянно. Ежедневно дигиталният център, който работи в библиотеката, качва нови и нови масиви от информация. Смея да твърдя, че дигитализацията в нашата библиотека е на едно от най-високите нива в страната.
Фокус:
Дигиталните библиотеки ли са бъдещето?
Петко Георгиев:
Смятам, че дигиталните библиотеки са бъдещето. С дигиталните архиви ние може да създаден един общ архив на нашата нация. Преди време излезе един мой материал, свързан с факта, че в България ние нямаме  дигитален фотографски архив. Ние не си знаем българските фотографи, а в нашата библиотека се пазят едни от най-старите български фотографии. Като ги дигитализираме и когато всички други институции, в това число библиотеки, архиви, читалища и музеи, дигитализират своите ценни колекции и притежания, тогава ние лесно може да създадем на едно място дигитален архив на българската нация. Дали ще бъде фотографски или документален, това няма никакво значение. Това е бъдещето. Опазването и възможността един документ да бъде четен едновременни от 100 000 потребители – това е бъдещето.
Тони МИХАЙЛОВ