Петко Момчилов, фотограф от Варна: Една хубава снимка показва душата на човек, а не просто тялото и лицето му

Снимка - ©Petko Momchilov, фотографът със семейството си

Професионалният фотограф Петко Момчилов, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Здравей, Петко, ти си фоторепортер, познат си и като автор на сватбена и празнична фотография, част си от екипа на Медицинския университет, като снимаш всички събития, а и следиш академичния и научен живот, с какво настроение приемаш Световния ден на фотографията?

Петко Момчилов: Наистина днес се навършват точно 180 години, когато пред Френската академия на науките Луи Дагер представя фотографията като процес. И днес може да се каже, че е рожден ден на фотографията. За мен фотографията е едно от най-необятните, най-великите изкуства, които могат да съществуват, като начин за себеизразяване, за постигане на нещо красиво. Друго, което мога да добавя е, че има още един ден на фотографията. Смята се, че Света Вероника е покровител на фотографите, защото тя взела плащаницата на Христос след възкръсването и върху нея се е образувал неговият образ. Това се смята за първото фотографско изображение. Малко е шеговито, но и на това съм попадал.

Фокус: Напоследък все повече хора завършват курсове по фотография, купуват си по-скъпи апарати, мнозина мислят, че умеят да снимат доста добре. Каква е разликата между любителя фотограф и този, който се занимава професионално с това? Какво трябва да носи в себе си човек, за да може наистина да се нарече фотограф, който може да пресъздаде без думи една история?

Петко Момчилов: Наскоро гледах едно интервю с известен английски фотограф. Той коментира, че на днешно време всеки е фотограф. Т.е. фотоапарат имаме в телефона си, в колата имаме видеорегистратори. Разбира се и с по-модерните устройства сега, също с огледално-рефлексните фотоапарати, с камерите за снимане на видео. Общо взето, ние сме заобиколени от фотоапарати и от фотографи. Но, за да бъде един човек фотограф се изисква нещо много повече от това да си купиш камера и да започнеш да снимаш. За да бъдеш добър, много е важно това, което искаш да кажеш със снимките си – ъгълът, фокусното разстояние, блендата. Това са все технически понятия, които на незапознатите хора е трудно да възприемат. Те си мислят, че когато в ръцете си имат един телефон, щрак и готово, станали са фотографи. За съжаление не е точно така. Професията е трудна – изисква се постоянство, много четене, гледане на други автори, анализиране, безкрайни опити да се създаде нещо интересно. Докато наистина се получи, а и огромна любов и отдаване на много, много време. Време, което ние бихме могли да изкараме с близките си, но ние го отдаваме на фотоапарата и на обикалянето в търсене на хубави снимки.

Фокус: Ти имаш ли своя любима снимка? Мен лично ме трогнаха твои снимки на Илияна, която наскоро претърпя белодробна трансплантация в Австрия? Имаш ли история в кадри, която можеш да определиш като най-силна.

Петко Момчилов: Интересното при мен е, че когато се съсредоточа върху нещо, което смятам, че е интересно, отдавам цялата си енергия. И искам да го направя така, както смятам, че трябва да бъде. Дълго време бях фоторепортер – от 2000-та година до 2014-та година. След това започнах постепенно да осъзнавам, че създаването на ежедневни новини чрез снимки не е най-добрият вариант. Затова създадох и моя сайт за истински истории, като целта беше да избягам от новината. Ти спомена Илияна. Снимките на Илияна ги направих, може би, няколко месеца след като мина кампанията за набиране на средствата за нейната операция. Няколко месеца, след като мина бумът в новинарските издания, защото исках да създам една история, към която можеш да се връщаш няколкократно. Да гледаш снимките днес, утре, вдругиден, след един месец и те да не ти омръзват, да не ги свързваш с някакъв конкретен новинарски повод. Няма как да кажа дали имам любима снимка или история. За мен нещата, които публикувам са изстрадани. Всички са ми любими. Напоследък това, което доста интересно се получи е един курбан, който снимах в село Лозница край Мелник. Там направих репортаж. Хората са много интересни. Районът е доста обезлюден, повечето бяха възрастни. Имаше много интересен дух. Снимах и изрисуването на подлеза на „Дубровник“ във Варна с графити. Там също наблегнах на самите артисти, на техните емоции докато рисуват, на общата визия, на реакцията на хората – с добро или с лошо приемат направеното. Снимах по време на плувния маратон „Галата – Варна“. Там насочих вниманието си към самите плувци. Имаше много младежи, деца, дори един възрастен човек с един крак, който преплува цялото разстояние и това бе изумително за мен. В снимките нарочно се отделих от официалната част. Насочих изцяло вниманието към хората и техните емоции, за да създам това усещане, че празникът се прави от обикновения човек, а не от официалните лица.

Фокус: Насочваш погледа си към обикновения човек с необикновена история?

Петко Момчилов: Да, точно така. Преди да снимам, аз проучвам, търся хора, които са интересни, но никой не ги забелязва. И търся начин, по който да покажа, че са интересни. На маратона снимах един човек на около 60 години, който успешно преплува трасето. Той излезе от водата със слушалки, просто си беше слушал музика през цялото време. За мен това беше интересно като момент.

Фокус: Ти обаче си много предпочитан автор на профилни снимки в социалните мрежи. Каква е тайната на една хубава профилна снимка? Повечето хора искат да изглеждат и да се представят в най-добрата си светлина.

Петко Момчилов: Това за мен е един голям феномен. Аз няма как да кажа дали съм направил най-много профилни снимки. Може би всички хора са се доверили на някой фотограф да им направи профилна снимка във Фейсбук. Няма тайна. Повечето снимки са направени в така наречения работен момент. Т.е. хората в много от случаите не знаят, че са снимани или не обръщат внимание на това. Те не позират специално. Учудващо, след това много се харесват и качват снимките. Може би тогава преградата модел – фотограф напълно е паднала, вероятно защото моделът не знае, че е сниман. И след това, естествено се харесва.

Фокус: Да си призная, и аз не харесвам снимките, на които трябва да се позира. През лятото на всеки плаж можем да видим много хора, които позират за снимка – ръцете, краката се поставят по определен начин, правят се специални физиономии…

Петко Момчилов: Това за мен е абсолютна досада, защото как можеш да кажеш на един човек, който има определена структура на тялото, да застане по някакъв начин?! Така той се сковава, застава по неестествен начин, поставя маска на лицето си и това не е същият човек. Онзиден, докато се разхождах по плажа, видях една двойка влюбени, които бяха влезли на около два метра навътре в морето и се снимаха. Стана ми интересно и им направих няколко снимки. Когато се връщах момичето ме заговори, попита ме дали съм ги снимал и ме помоли да им изпратя снимките. Точно след един ден видях, че си беше сложила моя снимка на корица в социалните мрежи. Наистина това е едно признание, въпреки че снимката бе по-скоро за спомен. Преди това си бяха направили стотици снимки, но избраха тази, която аз им направих, непринудена.

Фокус: В моето детство за всеки рожден ден ни водеха на фото, за да ни направят снимка за спомен, може би тази традиция е хубава?

Петко Момчилов: Наистина, когато някой прави празник, е хубаво да се довери на професионалист, който да улови емоцията. Едно е да направиш снимка на човека, друго е на неговата емоция. Не случайно индианците казват, че когато някой ги снима, той им взема душата. Наистина една снимка показва душата на човек, а не неговото тяло и неговото лице.

Фокус: Има обаче и много примери за снимки без стойност и качества.

Петко Момчилов: Да, в момента ние сме задръстени от снимков материал навсякъде. Малко да завали и започват атаки със снимки на дъжда, на бурята. За съжаление е така. Но, когато човек е професионалист и си обича работата, той винаги ще намери начин да блесне и да покаже, че фотографията не е лесна и не е общодостъпна, както всеки си мисли. От друга страна искам пак да се върна към интервюто с известния фотограф от Англия. Той казва, че фотографията е един универсален език за всички хора, от всички възрасти, раси и религии. Т.е. това е най-лесният език за комуникиране. Той го сравни с математиката. Математиката е трудна материя, но както сами виждаме сега всеки сега е фотограф.

Фокус: Да, но едно е да виждаш, друго е да успееш да го реализираш…

Петко Момчилов: Той го казва и в леко ироничен смисъл. Но наистина, когато добрите фотографи снимат нещо, без значение къде живеят, всички го разбират. Мисля, че това е идеята по-скоро.

Диана СТОЕВА