Петко Павлов, бивш футболен рефер: България и Балканите не са най-горещото място, свързано с прояви на расизъм по стадионите

снимка: pixabay.com

 

Под изключителни мерки за сигурност премина снощната среща между футболните национални отбори на България и Англия от европейските квалификации. Обичайното въодушевление на Националния стадион „Васил Левски“ обаче не обхвана почти цял един сектор, заради наказание, което УЕФА наложи на страната ни при предишна среща между двата отбора, заради расизъм. Именно расизмът стана повод снощната среща да бъде спирана на два пъти. За изкореняването на проблема, примесен с налагана политкоректност разговаряме с бившия футболен рефер и директор на ОП „Спортни имоти и прояви“-Велико Търново Петко Павлов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Павлов, можем ли да приемем изобщо расизма за нов вид проблем пред световния футбол, или просто сега е проблем, на който обръщаме повече внимание?

Петко Павлов: Аз мисля, че не е нов вид проблем расизмът пред световния футбол. В сравнение с това, което бе в предишни години,  не е чак толкова дълбок проблем лично според мен. Изключително неприятна тема, както е неприятна темата за всяко едно уронване на човешкото достойнство, без значение по какъв начин. Дали чрез расистки обиди, дали чрез обиди на верска основа, дали чрез физически действия и малтретиране- всяко едно уронване на човешкото достойнство е изключително неприятно и както в публичния, така и в частния сектор то не бива да бъде толерирано по никакъв начин. Напротив, трябва да се води борба с него. Именно затова има протокол, който се следва при прояви на расизъм по стадионите. Снощи видяхме част от протокола. Лично за мен втората част, когато футболистите трябваше да бъдат прибрани в тунела, не бе направено от главния съдия, както разбрахме от странични наблюдатели, по простата причина, че самите футболисти на Англия са останали на терена и са пожелали да продължат да играя. Колко явни са били проявите на расизъм снощи, мисля, че много малко хора биха могли да го коментират и то самото хората, които са били в близост до секторите, откъдето са се чули съответните звуци или обидни реплики. Но за това само можем да гадаем към момента. Но пак казвам, изключително болна и неприятна тема.

Водещ: Много критики отнася страната ни точно по тази тема. Като че ли се смята, че на Балканите има повече прояви на расизъм, отколкото в други части на Европа. Така ли е и в тази връзка какви конкретни мерки България предприема през последните години?

Петко Павлов: Балканите винаги са били барутният погреб на Европа, едно горещо място, на което се вихрят различни страсти, не само на расистка основа, а и на междуетническа. Но тук има друг момент. Аз не мисля, че България или пък Балканите са най-горещото място на планетата, свързано с прояви на расизъм. Не знам дали сте забелязали едно проучване, че през последните месеци на самата Англия засечените прояви на расизъм мисля, че бяха над 25-28, докато в България говорим само за две и три такива прояви. Така че проблемът е по-болезнен на друго място, отколкото тук. Но тъй като ние все пак сме Балканите, ние сме България, към нас се проявява едно такова отношение. Ето само преди броени дни във Велико Търново се случи един страхотен празник на футбола – мачът между ветераните на „Манчестър Юнайтед“ и на „Етър“- Велико Търново, шампионския отбот от 1991 г. Изключително приятелска атмосфера, изключителни взаимоотношения както между футболистите на терена, така и по трибуните. Всички бяха аплодирани, независимо от кой отбран са. Така че преекспонира се за мен темата.

Водещ:  Виждаме част от мерките на световно ниво, които се предприемат. Редно ли е обаче, от една страна, заради индивидуална култура и поведение да бъдат наказани в конкретния случай, ако не се лъжа, близо 5000 души, колкото бяха и затворените места на Националния стадион снощи?

Петко Павлов: Ние само можем да гадаем дали тези места щяха да бъдат пълни с публика. Но по принцип всяка една такава проява уронва престижа на държавата или на съответния футболен клуб. И ето точно с това трябва да са наясно футболните фенове. С действията си или бездействията си при такива прояви те или ще уронят престижа на любимия си отбор, или ще го издигнат, проявявайки съвсем  друго отношение и нетърпимост към всяка една такава проявява, свързана с уронване на човешкото достойнство. Например „Левски“, вижте колко много санкции понеса, игра мач в евротурнирите при закрити врати. Така че според мен изключително важно е ръководителите на съответните фен клубове да работят с момчетата в тази посока. Пак ще дам за пример Велико Търново. Тук от години отборите на ЦСКА и „Левски“, когато гостуват имат възможност да направят своите шествия, всичко минава мирно и тихо. На самия стадион атмосферата е изключително футболна и не се стига до грозни неща. Така че това е въпрос на превенция, на разговори, на уточняване на позиции и най-вече на едно много важно нещо. Трябва да разберем, че спортът е обединяваща част от нашето битие, място, в което ние да изразим емоциите си, но в положителна степен. Защото противникът на терена, той е спортен противник, той не ни е враг. Хората, които играят на терена, са актьори, които поднасят един спектакъл. И тези актьори имат качествата да поднесат качествен спектакъл, който да зарадва хората. независимо от религиозните им убеждения, цвета на кожата или чисто физическите дадености.

Водещ: Откъде обаче идва това на моменти размиване между, от една страна, наказване и превенция на едно недопустимо поведение, от друга- преекспониране на цялата тази ситуация? Успяват ли на държавно ниво институциите ясно да поставят разделителната линия?

Петко Павлов: Всяка една проява в един сектор с примерно пет хиляди души не би могла да бъде предварително очаквана или неочаквана. Ето тук цяла седмица упорито се говореше в България в медийното пространство, че англичаните очакваха такива прояви. Дали се случиха, дали не се случиха, пак казвам, не сме преки свидетели на събитията. Но, пак казвам, наказанията и превенцията трябва да вървят ръка за ръка. Само едното или само другото няма да донесе добър резултат. България не е място, на което за мен чак в такава степен са видни расистките прояви. Мисля, че на доста стадиони съм бил през живота си, много рядко лично аз съм чувал или виждал подобни действия. Така че нека не преекспонираме темата, поне за България. Болезнена, неприятна тема, уронваща престижа на страната, но това са индивидуални изпълнения, ако ги е имало изобщо снощи. Защото не сме чули сектор да скандира обидни думи или да прави нещо. А какво е извикал даденият човек в емоционалното си състояние в този момент, какво е било изобщо неговото състояние, само можем да гадаем.

Водещ: Да, темата е изключително субективна на моменти.

Петко Павлов: Абсолютно субективна тема.

Водещ: Дадохте Велико Търново като един от добрите примери, именно за град, в който спортът обединява. Усещате ли промяна в поведението на родния запалянко през последните години, особено с последните приети промени в Закона за футболното хулиганство? Помним едни солени глоби бяха обсъждани.

Петко Павлов: В Англия се справиха с футболното хулиганство, когато направиха законодателни промени и спазваха тези законови рамки, в които поставиха отношенията на стадионите. Това е най-точното нещо. В България също има добро законодателство в борбата с футболното хулиганство. Въпросът е, когато един футболен фен получи наказание за някаква проява, извършена на стадиона, това наказание да се спазва. Той наистина да не ходи на стадиона и другите да знаят, че това се случва. Защото какво значение има дали си го наказвал, дали по бързата процедура се е произнесъл съдът и му е забранил да ходи 6 месеца на мачове, ако той на следващия мач си е пак в сектора. Така че всичко е взаимно свързано за мен. Има ли престъпление, трябва да има наказание и то трябва да се изтърпи. Тогава вече има превантивна роля и наказанието има съответния ефект. Защото наистина има хора, които искат да бъдат на стадиона. Има и такива, които отиват там да изразят някакви такива свои емоционални моменти. И трябва да се прави разграничението и да се отчитат и да се търсят добрите страни в проявите на феновете, а не непременно да казваме, че щом идва дадена агитка отнякъде- „тези са лоши“. За мен много е важно точно превантивната работа. Да се стигне до провеждането на футболните срещи без ексцесии, след което да няма и причини за въвеждане на мерките в законодателството.

Водещ: За да може в крайна сметка да говорим за футбола като един обединителен.

Петко Павлов: И стадионът да е добро място, на което човек да заведе децата си спокойно. А не да се притеснява, че в сектора, в който е, може да се стигне до грозни сцени, до сбивания между феновете, до влизане на органите на реда. И той да се чуди по какъв начин да защити децата си. Слава Богу, у нас нещата, поне според мен, са в една приемлива ситуация. И мисля, че ще стават все по-добре. Може би по-бавно, отколкото ни се иска. Но нещата се случват в положителна посока.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА