Петър Бойчев, директор на ИМ- Тутракан: Първото решение на общината за изграждане на Исторически музей в града е от 1952 година, но не е изпълнено поради липсата на специалисти

Петър Бойчев, директор на Историческия музей в Тутракан, пред Радио „Фокус“- Шумен.

 

Фокус: Г-н Бойчев, отбелязвате 50 години музейно дело в града. Каква е оценката за изминалата половинвековна история на музея?

Петър Бойчев: Това е малко като исторически период, има музеи с над 120-годишна история, но за съжаление при нас е попречила румънската окупация. Първото решение на общината за изграждане на Исторически музей в Тутракан е от 1952 година, но не е изпълнено поради липсата на специалисти. Едва в 1967 година на 22 май местен инициативен жител Рачо Змеев, който е бил със средно образование, създава първата музейна сбирка, което се счита за начало на музейното дело в Тутракан. През 1974 година Рачо Змеев създава Музея на дунавския риболов и лодкостроене, който се явява визитната картичка на Тутракан. Започва застроителният план от страна на Националния институт за паметниците на културата, тогава НИПК, на Рибарската махала, но време за Исторически музей няма, тъй като окръжното ръководство на Силистра, в смисъл дирекция „Културно-историческо наследство“, Окръжният съвет на културата считат, че в Тутракан няма нужда от Исторически музей. Музеят на риболова отразява поминъка на населението и няма нужда това да се прави. Но тутраканци искат музей, градът е малък, но с изключително голяма история, с присъствие в националната история. Борбата за Исторически музей продължава и осъществяването започва му през 1988 година, когато общините получават независимост от окръзите. Така община Тутракан директно контактува с  Министерството на културата и започва да разработва тематико-експозиционния план на бъдещата музейна експозиция, както и проекта за реставрирането на една от знаковите културни ценности в Тутракан- Тодоровата къща, за Исторически музей. В края на 1989 година вече имаме готовност да започнем, сключва се договорът за реставрация на Тодоровата къща със строителната група на НИПК първо във Варна, а след това в Русе. Това става на 15 януари 1990 година и през 1993 година музеят беше открит. За три години ние успяхме да реставрираме и да осъществим музейния комплекс. И сега отбелязваме 50 години музейно дело. Винаги сме имали дарители, които са ни помагали, общината, Министерството на културата, което неизменно е стояло зад нашия музей и аз съм изключително благодарен на екипите на Министерството на културата, които са работили през тези години, с настоящия директор на дирекция „Културно- историческо наследство, музеи и галерии“ Уляна Малеева, с главните експерти, с Аксиния Бутева, това са хора в министерството, които оценяват нашата работа и подпомагат музея. Другото е работата с институтите на БАН. Не мога да не благодаря на Института за исторически изследвания, на академик Георги Марков и още други, които през всички тези години не само ни помагат дистанционно, а са идвали в Тутракан на наши конференции, на наши празници и ще ни бъдат гости на годишнината.

Фокус: Какво е мястото на Историческия музей в обществения живот на Тутракан?

Петър Бойчев: Тутраканци се гордеят с Историческия музей. И не само. През годините, с помощта на институтите на БАН, на Министерството на културата и най- вече на общината, ние успяхме да изградим музейния комплекс, да реставрираме Рибарската махала, вече има реставрирани близо 10 къщи и да направим музей на открито, Мемориалния комплекс „Военна гробница“ с експозиция „Тутраканска епопея“, това са големи реставрации, направихме Мемориалния комплекс една от най- посещаваните места в момента в Тутракан и заедно с Рибарския музей са знаковите паметници в Тутракан, които привличат изключително много посетители от цялата страна. Освен с това, с археологически проучвания през годините разкрихме Тутраканската крепост Трансмариска, реставрирахме северния и южния участък и хората могат да видят какво величие е бил Тутракан, крепост, изградена от император Диоклециан. Работата на музея през годините се оценява от жителите на Тутракан и се гордеят с него. Освен това ние списваме  много издания. Издадохме документи за историята на Тутракан за периода до 1944 година в два тома. Издадохме „История на Тутракан“, академично издание, също двутомник, а малко музеи имат такова издание. Луксозно, на високо научно ниво, с участието на известни професори, както и на нашата колегия и всичко това е част от нашата дейност през тези 50 години.

Фокус: Как виждате бъдещето на Историческия музей?

Петър Бойчев: Нашият музей ще продължава да се утвърждава. Имаме върху какво да работим, имаме желание да направим диорама на Тутракнаската епопея, дано да успеем, искаме изцяло да бъде реставрирана Рибарската махала и там да заработят всички експозиции. Започваме издирването на трети том документи, вече  за периода на социализма, единият том ще обхваща периода да 1956 година, а следващият ще бъде до 1989 година, работим вече трета година по този въпрос. Документалният масив е огромен, работим много синтезирано всеки един документ, за да ги подготвим за печат. Имаме желание да направим енциклопедия на Тутраканския край, защото младото поколение пропуска много неща от историческото развитие на града. Това е и в подкрепа на нашите усилия в посока на патриотичното възпитание.

Ивелина ИВАНОВА