Петър Бойчев, директор на Историческия музей в Тутракан: На мемориалния комплекс „Военно гробище-1916“ целогодишно родолюбиви българи се прекланят пред паметта и гериозма на загиналите

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Петър Бойчев, директор на Историческия музей в Тутракан, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-н Бойчев, в навечерието на 103-тата годишнина от Тутраканската епопея, организирате пореден национален събор- възпоминание на мемориалния комплекс край с. Шуменци, каква е организацията за честването тази година?

Петър Бойчев: За втора година организираме това честването под знака на мемориала „Военно гробище-1916“ вече като национален паметник.  Дълго време искахме двете най- големи военни гробища на територията на съвременните граници на България– при Добрич и Тутракан, да бъдат уважени като национална светиня.  Тук са загинали хиляди хора и те не могат да бъдат оставени в забвение. Тук е мястото да се преклоним и да се помолим. Те са загинали с вярата, че се сражават за добра кауза, че ще успеят и ще победят и радостта от постигната победа, е била огромна. Не можем  ги забравим. Радвам се, че с всяка изминала година все повече родолюбиви българи посещават мемориала и не само на тържествата, организирани по повод годишнината, но и през годината- било то като индивидуални туристи, или организирани от туроператори. Всичко това е знак на памет за героизма и себеотрицанието на тези хора. И тази година сме създали необходимата организация за националния събор – възпоминание по повод 103-тата годишнина от Тутраканската епопея. Спазили сме традицията да го проведем в първата неделя от месец септември. Малко е рано, честването е на 1-ви септември, а битката е на 5 и 6 септември. Самото честване, като мероприятие бих казал, че е рутинно, по протокол- отслужва се панихида в памет на загиналите, с участие на воинска част, с приветствени слова, исторически разказ за събитията от 1916 година, с поднасяне на венци и цветя. Но, стичането на толкова хора тук прави това честване.

Фокус:Кое е това, което кара хората да идват тук и превръща военното гробище в паметник за всенародна почит?

Петър Бойчев: Това е родолюбието. Трябва да познаваме историята, да тачим миналото си, да се гордеем с това, което сме постигнали. Тези две гробища- Добрич и Тутракан, защото аз не ги разделям, въпреки че при Тутракан има крепост, има специална фортификация, трудна за превземане, докато при Добричката епопея става дума за защитата на града, защото той е в български ръце, и там нашите войски и генерал Кантарджиев трябва да направят всичко възможно да опазят Добрич и да се сражават за него,  но, тези два символа, са единствените от войните за национално обединение в днешните български земи, в съвременните български граници. Гордостта идва от патриотизма, от епичността на тази битка, прославила българското оръжие, българския войник и българското военно командване с неговата стратегия и тактика за овладяване на една крепост. Не случайно военните историци и специалистите сравняват Тутракан с Одрин. Разлики има разбира се, защото Одрин пет месеца е обсаден, докато при Тутракан не може да се осъществи обсада. Тук  от командването е приложено воинско майсторство, за да може крепостта за 33 часа да поиска капитулация. Едно военно- полево съоръжение, но то няма това себеотрицание и героизъм от атакуващите, от обикновенния войник. Иначе, всички преимущества са на страната на отбраняващия се. Той има всички условия за дълга отбрана, а изведнъж е сринат. Затова тази битка прави толкова голямо впечатление в цяла Европа- и сред победителите, и сред победените и сред неутралните страни. Никой не очаква. Благодарение на тази битка Румъния снема  две дивизии от влашката долина от фронта срещу Австро-Унгария и благодарение на това силно начало на епопеята в Добруджа, цяла Добружда се освобождава и Румъния действително излиза от войната. Това е героизмът. На 6 декември 1916 година пада Букурещ, а на 8 декември е тържественият парад, в който участва Първи пехотен полк по  Кале Виктория на Букурещ. И показват нашата гордост и нашето възмездие срещу Букурещкия мир от 1913 година, когато ни ограбват, когато разсипват успехите от успешната Балканска война. И ние тук не каним хората от страната, те сами се органнизират и идват и  хиляди души пристигат, за да се поклонят на паметта на гериоте.

Фокус: Кауза ли е за вас Тутраканската епопея,  калко станаха изданията, посветени на тази тема, какво казвате на хората?

Петър Бойчев: Действително с Радослав Симеонов от Министерството на отбраната , в отдел „Военни паметници“ в продължение на 9 години издирвахме загиналите в цяла Добружда. За нас беше голямо удовлетворение, че успяхме да ги съберем в една книга. В държавния архив документите в началото по публикациите в периода между двете войни сочеха, че са загинали около 11 000 души в Добруджа, но те се оказаха 16 000. Така, че ние публикувахме абсолютно всички загинали в Добруджанската епопея. И много хора ни звънят и ни търсят за подробности, защото ние сме отразили къде е загинал, при какви обстоятелства, къде е погребан, и всичко това излезе в книга и тиражът е почти изчерпан. Благодарение на тази съвместна наша дейност издадохме албум и го преиздадохме с много допълнени документи, фотоси, част от тя от лични колекции- „Добруджа във войните за национално обединение“. Освен това, на всеки пет години издаваме юбилеен вестник, 20 страници, цветен, посветен на Тутраканската епопея, а в 2016 година излезе за цяла Добруджа. След 2 години, в 2021 година  ще честваме 105 години от Тутраканската епопея и отново предстои такова издание, и трябва да ви кажа, че там материалите не се повтарят. Вече сме издали четири – пет такива юбилейни издания. И към тези юбилейни вестници има много голям интерес. Задава се още една годишнина и това е 80 години от връщането на Южна Добруджа към България, през 2020 година. За нас, добруджанци това е равносилно на Съединението на 1885 година, когато ние се връщаме в лоното на българската държава, иначе сега щяхме да бъдем власи. Догодина ще отбележим тази годишнина по подобаващ начин. Създаваме инициативен национален комитет, който ще се заеме с подготовката на честването. Обмисляме да се обединим с колегите от музеите в Добрич, Балчик, Тутракан и Силистра и заедно да обсъдим план за честванията в Добруджа.

Ивелина ИВАНОВА