Петър Волгин, журналист: Явно за скандалите с апартаментите и поведението на управляващите трябва да се мълчи, защото е политически некоректно да се говори, ГЕРБ опитват да отклонят вниманието с безинтересна стилистика на брюкселски новоговор

Интервю с журналиста Петър Волгин за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“

Водещ: Кое е политически коректно и кое е политически некоректно в днешно време?

Петър Волгин: Изменчиви са тези неща. Тоест в един период от време се смята, че има неща, за които не бива да се говори, има неща, за които е по-добре да се мълчи или да се използват  едни витиевати фрази. А примерно като минат 10-20-30-40 годни, нещата се променят. В наше време политически коректно е да говориш много внимателно, мило и възпитано за всичко, което се отнася например до структурите на Европейския съюз и на НАТО – всичко, което е свързано с нашите големи евроатлантически братя. По техен адрес не се допуска критика. По техен адрес трябва да се говори единствено с коленопреклонна политическа коректност, тоест да ги припознаваш като нещо много стойностно, висше, много над теб. Нещо, към което можеш само да се стремиш и което явно никога няма да настигнеш, защото то е толкова прекрасно и толкова възвишено. И съответно всеки, който се осмели да отправи критика по отношение било на Брюксел, Страсбург, или Вашингтон, бива обвинен, че говори крайно невъзпитано и некоректно, че не е във съзвучие с тези прекрасни, възвишени, чудодейни евроатлантически ценности. Това е най-общо казано що се отнася до разликите между политически некоректно и коректно в международен аспект. Аз понеже никога не се притеснявам да назовавам нещата така, както ги усещам, а не така, както ми предписват някакви много умни и красиви хора. Затова си позволих да напиша тази книга, където много политически некоректно е разказано за това какво всъщност се случва в Европа, в Съединените щати, какво се случва с Русия и с Украйна. Изобщо едни такива неща, които рядко се говорят  публично.

Водещ: Ако обвържем политическата коректност или некоректност с това, което се случва вътре в нашата държава, в страната, какъв е вашият коментар за сагата с апартаментите, управляващите и последващите я събития? Кое беше политически коректното и съответно некоректното в случая?

Петър Волгин: Разбираме от представители на управляващите, че да говориш за техните апартаменти било битовизъм. Това са някакви дреболии, за които възпитаните, възвисените и интелектуално настроените хора в никакъв случай не говорят. Явно за скандалите с апартаментите, за това безобразно поведение на управляващите трябва да се мълчи, защото е политически некоректно да се говори за това. Даже г-н Цветан Цветанов спомена нещо като дребнотемие. Разбираемо е желанието на хората, които управляват в момента, на хората от ГЕРБ, да вкарат дебата в една абсолютно безинтересна, лишена от всякакъв интерес стилистика на брюкселски новоговор. Тоест да ви говорят за ценностите на Европейския съюз, за хибридните атаки, за това как имало руски, китайски и не знам още какви заплахи, а де не стане и дума за това, което се случва в България, защото в тук, както се убедихме и през последните дни, се случват много отвратителни неща. Но да се говори за тях, видите ли, било некоректно и не било европейско, трябвало дебатът да бъде европейски. Аз съм напълно съгласен с тезата, че дебатът трябва да бъде европейски, но именно европейският дебат включва задължителното говорене за всички безобразия, които вършат управляващите, защото те много обичат да се фотографират и да се целуват, и да се прегръщат с важни фактори в Европейския съюз, но ако някой от тези важни фактори си позволи да прави това, което виждаме, че са правили нашите управляващи, да влезе в такова дребнотемие, като например да си купи няколко апартамента на цени няколко пъти под нормалните, то въпросният политик ще изхвърчи завинаги от политиката. И не само от парламента или шеф на парламентарна група, ами той не може да си помисли, че ще играе каквато и да е роля в политическия живот. Докато у нас какво виждаме – една половинчата мярка. Изкарват го уж като някакво наказание от парламента въпросния човек, а той си остава с апартаментите, остава си с асансьорите, остава си с това, че запазва функциите си в партията-държава. Извинете, къде тогава е наказанието? Нещо не го виждам.

Водещ: Всъщност кое е онова нещо, което ви накара да напишете книгата „Политически некоректно“?

Петър Волгин: Желанието да казвам неща, за които смятам, че твърде малко се дискутират. Желанието да говоря за това, за което много хора не, че не искат, а по-скоро се опасяват да говорят. За неща, които са свързани със събитията в света и които са свързани със събитията в България. Например, там говоря неща за Русия, които се смятат за крайно лош тон в един издигнат евроатлантически български салон. Не плюя Русия, не обяснявам как там хората умират от глад, не обяснявам как, всеки момент тази държава ще се срине под напора на огромните несъвършенства, които има. В същото време говоря много критично за различни български така наречени неправителствени организации, които според мен играят абсолютно незаслужено и нелогично твърде голяма роля в управлението на страната. Те се наричат неправителствени организации, но всъщност са едни класически правителствени организации, защото се захранват финансово, интелектуално, идейно с парите на чужди правителства.  Така че това са си „пар екселанс“ български правителствени организации, само че с пари от чужбина. Ето за такива неща говоря в моята книга. Те не се харесват много на хората, които задават тона на говорене в българското общество, обаче аз слабо се вълнувам от това.

Водещ: Казвате, че „Политически некоректно“ е книга за необходимостта от обединение на нормалните хора срещу привилегированите елити. Колко близо сме всъщност до това обединение и как може да бъде постигнато то?

Петър Волгин: Това е много трудно поради простата причина, че елитът е една сложна съвкупност от различни хора, които са в политическата, икономическата , академичната и разбира се в медийната сфера. Когато всички тези хора се обединят, за да защитават своя частен егоистичен интерес, е изключително трудно ти да успееш да пробиеш тази стена, защото представете си този огромен финансов, политически и медиен ресурс. Наистина се изисква страшно много смелост, търпение и упоритост, за да успееш да прокараш някаква теза, която влиза в разрез с вижданията на тези хора. Затова е трудно, но не и невъзможно. Както виждаме в Европа, пък и не само, и в САЩ в това число, си пробиват път политици и политики, които излизат извън рамките – най-общо казано – на тази политическа коректност.  И тук имам предвид политици, както от така нареченото крайноляво, така и от така нареченото крайнодясно. Тоест борбата вече ми се струва, че не е толкова между класическата левица и класическата десница. Борбата е между елита – тези, които са горе, без значение дали ще ги наречете десни, центристки или леви и останалите хора – 99%, както станаха популярни от движението „Окупирай Уолстрийт“, останалите хора, които са нормалните европейски, американски, азиатски и всякакви други граждани. Това е голямата битка днес.

Водещ: Кой трябва да прочете вашата книга?

Петър Волгин: Надявам се повее хора да я прочетат. Предполагам, че тя ще бъде интересна на хората, които се интересуват от това, което се случва в света, от съвременните процеси на развитие и от съвременните идеи, които се опитват да си представят света след залеза на либерализма. Защо казвам „залеза на либерализма“?  Защото либерализмът беше едно прекрасно философско и политическо направление през 18, 19 и една част от 20 век, но днес той се е превърнал в усмирителна риза. Той се е превърнал в „прокрустово ложе“, където се слага всяка едно нова идея и се отрязва основната част, ако тя не пасне на тези либерални догми. Така че хората, които се опитват да си представят света след либерализма, сигурно ще им бъде интересно да прочетат тази книга.

Водещ: И в края на нашия разговор в духа на 1 април – Деня на шегата – ще ви попитам има ли много лъжа в политиката и как да различим лъжата от истината?

Петър Волгин: Може би по-скоро трябва да си отговорим на въпроса „Има ли някаква истина в политиката?“. За жалост сме стигнали дотам, че на нас ни се струва нормално политиците да лъжат, да казват едно, след 24 часа или дори по-малко, нещо съвършено друго. Ето, вижте съвсем конкретен пример да ви дам – това, което се случи в парламента със законодателството на ГЕРБ. Внася се един закон, след няколко дни или дори след няколко часа той бива изтеглен или тотално променен, защото явно се вижда, че не работи. Най-смешното е, че едни и същи хора най-напред ви обясняват колко прекрасен е този закон, а след 24 часа или 48 часа най-много ви обясняват как този закон не става и трябва да се промени. Е, как искате тогава нормалните български граждани да имат доверие на политиката и да смятат, че те говорят истината? Това е много трудно за възприемане.

Веселка ИВАНОВА