Петър Ганев: Ако запазим положителните тенденции от последните няколко години, промяната в доходите ще започне рязко да се усеща

снимка: pixabay.com

Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Какви тенденции за България очертава докладът „Регионални профили: показатели за развитие за 2019 г.“ Доклад, изготвен от екип на Института за  пазарна икономика. Ще научим подробности от старши изследователя в института Петър Ганев. Каква е целта на този доклад и каква картина за България рисува?

Петър Ганев: За седми пореден път по това време на годината представяме регионалните профили. Тяхната цел е да представят социалната и икономическата картина във всяка една област в страната. Освен икономически индикатори има и доста социални такива. Докладът трябва да даде добра основа за по-добро разбиране и знание, какво се случва в регионите, а не просто какъв е растежът на страната. Той дава и повече детайли за това, което извадихме на преден план тази година, че безспорно големите икономически центрове продължават да дърпат напред. Говорим за София, Пловдив, Варна. Но в някаква степен новият и интересен елемент е, че тяхната периферия започна да отчита най-добрите тенденции, тоест, когато  пазарът на труда, особено в големите градове има своя потенциал, нормално е ефектът към периферията да бъде по-голям. На практика най-голям ръст на произведената продукция се наблюдава в София област, тоест в периферията на столицата, където са индустриалните зони на столицата,  Божурище например. Знаем дискусията за „Фолксваген“ беше именно насочена към периферията на столицата или периферията на Пловдив. Така че това развитие на по-широката периферия около икономическите центрова е една от новините. Тъй като наистина и като заетост, и като заплати, и като произведена продукция там динамиката е най-силно положителна. Друг тип области, които, докато едни, големите, се трансформират към повече знание и по-висока добавена стойност и се търси такъв тип инвестиции, други области, където все още има свободна работна ръка, тъй като имат по-висока безработица или по-ниски разходи за труд заради все още по-ниските заплати, пък започнаха да приемат някои инвестиции, които търсят именно това. Тоест по-ниско технологично производство. Такива са случаите например около Хасково и Кърджали или около Плевен и Враца. Тоест компания от Пловдив, която се премести в Хасково в опит, че може да предложи по-ниски заплати и да намери нужните работници. Така че това движение също в голяма степен е логично.

Водещ: А защо перифериите на големите градове се превръщат в двигател на икономиката?

Петър Ганев: Защото в крайна сметка тази трансформация на икономиката и движение от един тип компании към други, например от производство на мебели и облекла, което е един тип фабрика с доста повече ръчен труд, към производство на електрически съоръжения или някакви машини, което вече изисква повече капитал и носи поне двойна принадена стойност от мебелите и облеклата. Това означава отваряне на нови производства. В момента реалността е такава, че в общия случай те могат да се случат в периферията на големите градове. Тъй като там е и по-големият интерес, там е и повечето работна сила, но там е и свободната земя. Няма как на територията на София или на Пловдив да се случат такава инвестиция. Тя обикновено се случва в тези периферни територии. И в другите центрове това също се наблюдава. Така че логиката е такава и тя между другото е движена и в голяма степен от натрупването на чужди капитали. Ако видим инвестициите в икономиката, те не се различават драматично, например между Пловдив и Варна и да кажем Плевен или Ямбол. Голямата разлика идва от чуждия капитал. Тоест вече в пъти в големия център чуждият капитал е повече. Натрупаните инвестиции в София например са 12 млрд. евро, това с натрупване за 15-20 години. А в другите центрове като Варна, Бургас и Пловдив са около 2 млрд. евро.

Водещ: Значи все още можем да кажем, че София не е България и България не е София?

Петър Ганев: Да, това е така, но това, което искаме да посочим, че вече има и допълнително деление между големия център, вторичния – Варна, Бургас, Пловдив, и вече още по на следващо място областни градове, които са още една стъпка назад. Тоест на няколко писти е делението, включително на Юг – Север. Така че не е просто София срещу останалите, по-пъстра е картината.

Водещ: По-скоро България на различни скорости, с области на различни скорости, може и така да го кажем, нали?

Петър Ганев: Можем да го кажем, особено на фона на това, че по време на рекорден  пазар на труда, в повечето области наблюдаваме рекорд – като ниска безработица и заетост. Една област в Северозапада, например Монтана, показва негативни тенденции, тоест заетостта пада през последните една-две години. Тоест наистина има различни скорости.

Водещ: А защо?

Петър Ганев: Ами, проблемите, които има на север, не само дори на северозапад, са обуславяни от по-лоша инфраструктурна свързаност, липса на голям център, който да се усили. Докато на юг имаме тази свързаност между София, Пловдив, Стара Загора, Бургас. Свързани с магистрала четири центъра, които се усилват. На север това го няма. Единственият голям там е Варна. Все пак Варна е в едната част на страната, тя не може да повлияе на Ловеч или на Плевен, или на Видин. Липсата на друг голям център оказва своето влияние. Габрово е традиционно един от добрите примери и продължава да бъде такъв. Но все пак, както го наричаме българския Манчестър и т.н., тежестта на Габрово на картата е малка, Габрово не може да повлияе по начина, по който Пловдив заради своя мащаб влияе на околните общини. Така че тези особености обуславят и по-слабото представяне особено на северозапад. Там положителната тенденция ще стане тогава, когато големите градове се задвижат, говорим за Северозапада и  този район, значи говорим и за Плевен. Първо трябва Плевен да обърне тенденцията и след това всички около него най-вероятно ще могат да последват този пример.

Водещ: Значи, при нас общо взето е обратно на нагласата обикновено в ЕС: богатият Север срещу бедния Юг. Северна Италия срещу Южна Италия, Северна Франция срещу Южна и т.н.  А при нас е обратно: богатият Юг срещу бедния Север, така ли?

Петър Ганев: В някаква степен – да, но то се обуславя от натрупването на традиционни процеси можем да го кажем, не заради различия в климата, както би било в Европа, тъй като на едно място е по-студено, на другото е топло. Наистина липсата на големи центрове, което мисля, че е обратимо, тъй като достатъчно големи градове има на север, но все пак те трябва да започнат да поемат част от този растеж и положителните тенденции, които виждаме на юг, и по-добрата свързаност между Варна и Русе, между Русе и Велико Търново, магистрала „Хемус“ също би оказала своето влияние. Но тази трансформация на икономиката към по-висока добавена стойност и повече влагане на знания в производството, ако фокусът й на Север се насочи натам, възможно е да се обърнат тенденциите.

Водещ: Г-н Ганев, какво произвеждаме и в кои сектори от промишлеността имаме шанс да постигнем по-високи успехи?

Петър Ганев: Факт е, че икономиката не зависи от едно или друго производство, което е добра новина. Тоест достатъчно разнообразно е нашето производство, има достатъчно много  пазари, особено, разбира се, в ЕС, като водещият е Германия. Но докато имаме, от една страна, силна тежка индустрия, която си остава фактор, макар и динамиката да не е най-голяма там, но там са големите тежести с мините, които имаме. Между другото те също повечето са на юг от Стара планина, така че Средногорието оказва своята тежест в статистиката на юг. Но останалата част от промишлеността, в която работят около 500 хиляди човека, и те почти винаги са толкова, и преди 10 години бяха пак 500 хиляди човека, които работят в промишлеността. Но разлика, както казах, отпреди 10 години тогава голяма част бяха в мебели, в облекла, сега постепенно започнаха в другите сектори, най-динамичният сектор е именно електрически съоръжения, автомобилни компоненти. Тоест все пак сектор с по-висока добавена стойност. Разбира се, не завършения продукт много често произвеждаме, но сме част от веригата на производство на големи европейски държави, особено на Германия например. Така че пътят е натам, точно в тези сектори, но с още повече знания, още по-завършени продукти. И, разбира се,  другият голям бум, всъщност най-динамичният сектор, който обуславя за съжаление все пак тоталното лидерство на София, са информационните технологии. Най-динамичен като пояс с дадени работни места, т.нар. IT сектор. Но около 90% от тях са в София. Единствено Пловдив и Варна успяват чувствително да се закачат с 2 хиляди, 3 хиляди нови млади хора предимно, които работят в тези сектори. Потенциално и там най-вероятно ще видим връх и вече на следващо място има някакви тенденции в Русе и във Велико Търново, и в Бургас, но не е още този мащабът. Тоест още реалната разлика не се е видяла. Може би ще се види в идните две-три години, тъй като аз си мисля, че този сектор ще продължи да бъде най-динамичният в страната.

Водещ: Как може да се ускори динамиката на инвестициите? То в момента от това по-ниско, на което са, едва ли може да има.

Петър Ганев: Това не е изцяло вярно твърдение. Тъй като факт е, преди години имахме огромни инвестиции – 30%, 40% от БВП, но тогава ние броихме като инвестиции и ресурс, който влизаше през банките, чужд капитал, който влиза през банките и с него бива кредитиран българският бизнес или домакинства. Тоест не е инвестиция във фабрика, както повечето хора си представят инвестицията. Докато инвестициите наистина в производство на зелено не мисля, че е драматично различно от това, което е било преди години. Има всяка година примери, онзи ден четох статия, 15 нови инвестиции в България, описвайки най-големите. Между другото отново в периферията, във вторични центрове, малко от тях бяха конкретно в София или Пловдив. Така че инвестиции се случват. Това, което обуславя и се вижда и в социалните индикатори и което е много важно, е образователната структура на населението. И оттам всъщност се виждат големите разлики. Тъй като докато в много от водещите центрове броят на висшистите е по-голям от броя на хората с основно икономическо образование, на някои места двойно повече висшисти, отколкото хора с основно и по-ниско образование. Например във Варна е такъв случаят, във Варна е почти такъв случаят. В други региони, споменахме Монтана, е обратно. Броят на хора с основно образование е двойно по-голям от броя на хора с висше образование. Така е например и в Търговище, в Кърджали, така е в Силистра. Тоест когато имаш силно влошена структура, образователна структура на населението и хора с ниско образование, съответно и малко знание, много трудно можеш да трансформираш икономиката. Тоест как да имаш производство с висока добавена стойност и влагане на знание, когато над половината от работещите хора са с основно и по-ниско образование. Така че това е може би водещият социален индикатор, който  също трябва по някакъв начин да бъде адресиран.

Водещ: И само социални са причините, така ли? Не се виждат политически, не се вижда съдебната система, не се виждат други, не се виждат, ако щете, и институционални режими и т.н.

Петър Ганев: Разбира се, че всъщност това, което вие споменавате, е водещо и то оказва влияние за цялата страна. Тоест ако има нещо, което в най-голяма степен да ни спира да бъдем богата държава, което и международно изследване да вземем, тъй като ние, грубо казано, винаги изоставаме два пъти от Европа. И преди сто години пак, преди петдесет години пак. И това, което обуславя да изоставаме около два пъти от богатите в Европа, нито данъците са ни по-различни, дори имаме предимство там. Да, в някои социални индикатори изоставаме като образованието, но все пак не драматично. Но това, което ни различава, е начинът, по който работи съдебната система, институциите, корупцията, организираната престъпност, опити за монополизиране на корупцията. Тъй като все пак корупция има в богати държави, но някак си не по такъв начин централизирано, ако можем да кажем. Така че това по-скоро е фундаментален проблем, който прави така, че цялата страна да се представя по-лошо от нейния потенциал, и не толкова обуславя драматични регионални различия. Може би в някаква степен това централизиране на всичко в София с неработещи институции, корупция и т.н.  в известна степен може обуславя тази разлика между София и всички останали. Тоест ако няма изсмукването на ресурси при една по-централизирана политика и като отговорност, и като финансови средства, регионите най-вероятно ще могат да дишат малко по-спокойно и ще могат провеждат и по-активни политики. Но тогава това, което казахме като неработещи институции, възможности за корупция, те също биха променили динамиката си, но с обратен знак. Тоест когато искаш да контролираш всичко на ръчен режим, по-лесно е да централизираш всичко.

Водещ: Е, да, да, ама си два пъти по-беден.

Петър Ганев: Така е, така. Но въпросът е до каква степен това се осъзнава. Тъй като можем да прочетем много различни разкази за бедността, тоест макар някои неща да изглеждат очевидни, когато се слезе на ниво политика, на ляво, дясно, на посока ЕС или посока Русия или някаква друга геополитическа ориентация, нещата много бързо могат да се размият. Макар на пръв поглед да изглеждат ясни, политиците могат да разкажат различни разкази. И по всичко личи, че много хора могат да  повярват на тези различни разкази.

Водещ:  Г-н Ганев, какви са прогнозите, какво да очакваме въз основа на седемгодишния ваш анализ?

Петър Ганев: Аз все пак продължавам да гледам положително, макар всичките проблеми, които има страната ни, не може да не отчетем, че в крайна сметка има положителна тенденция през последните години. Говорим за икономиката. Не говорим за институциите и правораздавателните органи и съдебната система. Но икономиката расте, трансформира се – наблюдаваме това, което няколко пъти казахме, от едни сектори към други сектори с по-висока добавена стойност. Създават се работни места. Ако задържим ниските нива на безработицата за период от три-четири години, тогава мисля, че ще се усети и по-качествена промяна. Това, което съставлява част от причините да не успеем да настигнем Европа, е, че ние, когато стигнем потенциала, идва криза. Последния път когато го направихме, беше 2008 г. Общо взето, една година бяхме на върха и тогава ни удари кризата. Сега мисля, че се удържаме вече година-две, и ако не ни удари нова криза, която пак може да дойде отвън, и ако останем на такъв връх още две-три години, ще започне рязко да се усеща като промяна дори и в заплащане, в доходи. Ето в момента заради този ръст, тази икономика и тези приходи в бюджета ние сме в състоянието да удвоим заплатите на учителите, без това да тежи в такава степен на бюджета. Това не би било възможно без тази икономика и в крайна сметка е реален ефект. Тоест факт е, че учителите, особено в провинцията, ще взимат доста добри заплати на фона на средната заплата в съответния регион. Така че натрупването на добри години, което рядко ни се е случвало, при каквато и да е институционална система, то дава резултат, просто защото се натрупват добри години.

Цоня Събчева