Петър Петров, кмет на Златовръх: Името на селото произхожда от легенди за близкото възвишение „Хисарлъка“, където било скрито голямо златно съкровище

Старото име на асеновградското село Златовръх е Арапово, за кратко Света Неделя. Според стари предания, през османското робство покрай населеното място са преминавали кервани от Анадола, които спирали на почивка в сенчестите и прохладни места край река Сушица. В преданията се казва, че „в продължение на векове християнската махала е съжителствувала успоредно с турската махала, която също е носила името Арапово. Между двете махали – турска и българска е съществувало разбирателство и зачитане на обичаи и традиции, нямало е насилие и жестокости помежду им.“ Още за населеното място разказа в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив кметът Петър Петров:


Фокус: Г-н Петров, нека да направим визитна картичка на село Златовръх. Разкажете ни повече за неговата история и възникване, също и за съвременния му образ. С какво село Златовръх ще заинтригува хората?
Петър Петров: От редица исторически документи знаем, че районът  на село Златовръх е бил населяван от стари времена. В границите на днешното село е разкрито селище още от новокаменната епоха. При разкопки са намирани сечива от камък, ножове, брадви и други характерни за тогавашната епоха предмети. Наличните данни сочат, че в близост е съществувало и селище през тракийската епоха. В селското землище са разположени над 10 надгробни тракийски могили, като най-голямата сред тях е могилата „Елан тепе“ –  висока е 25 м и с диаметър 50 м. Проведените през 1960 година археологически разкопки на възвишението Хисарлъка установяват наличие на тракийски присъствие, което предполага тукашното тракийско селище да се е намирало на това място, а разкритите дебели крепостни стени подсказват, че то или част от него е било укрепено. През римската епоха върху укрепеното тракийско селище е била издигната крепост – кастел, която най-вероятно е била свързвана с минавал в близост стар път, недалеч от главната пътна артерия на Балканите – Via Diagonalis (Диагоналния път). Укреплението е просъществувало и през ранновизантийската епоха (IV-VI век). В местността „Хисарлъка“ са разкрити и старобългарски землянки, което свидетелства, че след влизането на тези земи в пределите на българската държава през първата половина на IX век, тук е съществувало българско селище.
Старото име на селото е Арапово, което е било наследено от наименованието на старо турско селище, основано при завладяването на България от османлиите. За кратко, в периода от 1925 до 1934 година, то носи името „Света Неделя“, на близкия Араповски манастир „Св. Неделя“. Днешното име на селото – „Златовръх“ произхожда от легенди, свързани с близкото възвишение „Хисарлъка“, намиращо се на 1 км северно от селото, където било скрито голямо златно съкровище. Според една от версиите на легендата, златното съкровище в Хисарлъка е пренесено от Еней от Троя, когато градът пада опожарен и разграбен.
Златовръх е село в Южна България. Намира се в Област Пловдив, Община Асеновград. Отстои на 180 км югоизточно от столицата София, на 30 км в същата посока от Пловдив и на 13 км източно от Асеновград. Селото е отдалечено на 18 км западно от от диагоналния трансграничен път Калотина – Капитан Андреево и на 10 км северно от главния път Пловдив – Кърджали. Землището на Златовръх граничи с това на селата: Избегли (на север), Патриарх Евтимово (на изток), Стоево (на юг) и Мулдава и Козаново (на запад). Селото се простира върху равнинен релеф, като изключение прави само малкото възвишение „Хисарлъка“. Заобиколено е от плодородни ниви, пасища, ливади, лозя  и овощни градини. Около селото има много чешми, изворчета и кладенци с бистра вода. Поминъкът на местното население е свързан със земеделие – лозарство и овощарство, както и с животновъдство. Населението на Златовръх към днешна дата наброява около 550 жители, предимно източноправославни християни.
В селото има училище, читалище, пощенска станция и здравна служба. Първото училище е основано още по време на турското господство. Впоследствие децата са се учили на четмо и писмо в Араповския манастир, където е имало килийно училище. През 1929 година, с доброволен труд на хората, са построени сегашното училище и читалище. Преди няколко години самото училище бе основно ремонтирано – беше му направена изолация, смени се дограмата, работи се и върху санитарния възел и парното отопление. В момента е средно училище с целодневен курс на обучение. В него учат около 120 деца, някои от които се извозват от съседните села с осигурен транспорт. Колективът на учителите е млад и перспективен. Надявам се, че самите ученици, родители и учители са доволни от това, което им предлагаме тук.
Читалището в село Златовръх също е с около 90-годишна история. То представлява голяма двуетажна сграда с уникална архитектура и резбовани тавани. Имало е богата дейност в миналото – местна театрална трупа, голям киносалон, самодейни състави и хорове. В момента по-голямата част от сградата се нуждае от основен ремонт и нямаме възможност да развиваме друга дейност, освен библиотечна. В читалището има изградена фитнес зала, която редовно се използва от младежите. В сградата на културната институция разполагаме и с зала за събрания.
В село Златовръх имаме също и църква – селският храм „Света Троица“, изграден още през 1850 година. Той е в добро състояние, редовно отваря врати и в него се водят служби от местния свещеник. Почитаме всички празници. На празника на храма – Св. Троица се прави курбан и се раздава за здраве на жителите.
Голямо влияние върху духовния живот и самосъзнанието на нашето население упражнява и Араповския манастир „Света Неделя“, който се намира на по-малко от километър от селото. Той е основан още през 1856 година и е един от малкото полски манастири, построен по време на турското господство. В миналото е посещаван от сподвижници на Левски и от участници в Хайдушкото движение. За всичко това свидетелства Кулата на Ангел Войвода в манастира, която в момента  е превърната в музей. Ежедневно манастирът е посещаван от много туристи. Той има и аязмо с лековита вода, която според преданията цери различни болести, най-вече свързани със зрението. Наистина манастирът е едно средище за богат духовен и религиозен живот. Надявам се в бъдеще да успеем да го доразвием още повече.
Фокус: Какво може да кажем за културния календар в село Златовръх?
Петър Петров: Като повечето села в България, ние почитаме почти всички празници, характерни за нашата страна – от Васильоден, Бабин ден, Трифон Зарезан, през Великден и Коледа до Нова година. Опитваме се да ги почетем като провеждаме малки тържества, в които се включват и децата от училище. На 1 юли провеждаме празника на нашето село. Той се инициира през 2008 година по предложение на жителите на селото. Идеята и целта ни е да събираме хората, свързани със Златовръх по един или друг начин. Искаме близките ни да се завърнат от чужбина, да дойдат тук, да се видят с близки и приятели, да си поговорим, да послушаме музика и да погираем на хорото. За децата подготвяме различни атракциони – люлки, лакомства и много други неща. Децата от училище организират техни мероприятия, изготвяме и програма. Общо взето, центърът на селото се превръща в голям увеселителен парк. Много е интересно и весело, настроението е прекрасно. Вече десета поредна година организираме празник на селото, харесва се на хората тук. Да се надявам, че за в бъдеще ще успяваме всяка година да реализираме този празник.
Фокус: Нуждае ли се от подобрение инфраструктурата в село Златовръх?
Петър Петров: Тук вече има какво да се желае . Инфраструктурата ни не е в много добро състояние. Много малка част от селото е с асфалтирани улици, останалите са чакълирани. Селото ни е водоснабдено, нямаме проблем с водата. Също така имаме и обратна вода. Преди време се извърши ремонт на училището, също така осъществихме  частични ремонти на здравната служба и на пенсионерския клуб. Предстои да довършим тези ремонти и да пуснем сградите в експлоатация. Хората също очакват това. Частични ремонти извършихме и на читалището и на сградата на кметството. Село Златовръх има стадион и футболен отбор, който участва в Б-окръжна футболна група. Направихме съблекалня, в момента изграждаме и поливна система. Имаме и няколко изградени нови автобусни спирки, също две детски площадки, като сега изграждаме нова. Основният проблем в селото остава инфраструктурата. Тя се нуждае от сериозно обновяване. Тук ще разчитаме основно на община Асеновград и на държавата. Ще опитаме да направим нещо с европейски програми, с европейски средства, така че да подобрим условията за живот на хората. Също така имаме проблеми с коритото на река Сушица. Там имаме изготвен проект за корекция на коритото и ще кандидатстваме в Комисията по бедствия и аварии. Коритото на реката се е изместило вследствие на естествения наклон. Водите прииждат и дълбаят. Коритото се премества към селото и хората са притеснени. Трябва да се коригира, но ще направим и това. Също така хората поставят и въпроса за сигурността и полицейското присъствие, за видеонаблюдение в селото. Това също са задачи, които трябва да разрешим с времето. Основно разчитаме на община Асеновград за подкрепа. Досега проблемите, които сме поставяли, сме успявали да ги решим заедно.
Фокус: Има ли село Златовръх удобен транспорт за жителите, редовна транспортна връзка?
Петър Петров: Има редовен транспорт. На около два часа преминава автобус от Асеновград за Златовръх и обратно. Част от автобусите преминават през Златовръх и отиват до съседните села Нови извор, Стоево и Козаново. Преди известно време имахме проблем с транспорта, но сега фирмата-превозвач се смени, автобусите са нови. Наистина хората вече нямат оплаквания, автобусите спазват графиците. Също така за превоз могат да се използват автобусите Пловдив-Първомай, които спират в непосредствена близост до Златовръх. Те са удобни за работещите в Пловдив и Асеновград. Общо взето, засега нямаме проблем с транспорта.
Тони МИХАЙЛОВ