Петър Стоянов: Посещението на президента Клинтън преди 20 години в най-голяма степен осигури членството на страната ни в НАТО

Снимка: petarstoyanov.com

 

Петър Стоянов, вторият демократично избран президент, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 

Водещ: Преди 20 години, на 21-ви ноември 1999 година, президентът Бил Клинтън пристига в София на официално посещение по покана на президента Петър Стоянов. Това е първата визита у нас на действащ американски президент, при която той остава в България за два дни и две нощи. На 22 ноември, на историческия митинг на площад „Ал. Невски“, във вълнуваща реч пред събралото се огромно мнозинство президентът Клинтън отправи посланието, че желанието на България за интеграция в евроатлантическите структури ще бъде удовлетворено. Наш гост е държавникът, благодарение на чиято настоятелност това посещение помогна цивилизационният избор на страната ни да се материализира – Петър Стоянов, вторият демократично избран президент. Г-н Президент, предвиждахте ли, когато отправяхте поканата към президента Клинтън, че това посещение ще отвори на България вратите за НАТО и Европейския съюз, че то ще бъде не само историческо, но и решаващо?

Петър Стоянов: Не само, че предвиждах, ами затова толкова настоявах това посещение да се осъществи. Всички журналисти тогава го нарекоха историческо, защото за първи път в историята на България американски президент посещаваше страната ни. Но, освен това важно обстоятелство, че е за първи път, посещението реализира още много, много плюсове за България. Значи, когато американски президент посети една държава като България, това означаваше послание, отправено към Америка и към света, че на България вече не се гледа като на най-верния сателит на бившия Съветски съюз, държава, за която не си струва да се мисли сериозно и с която не си струва да се работи, че на България вече се гледа като на държава, която може да изяви свободна политическа воля. Второ, посещението на американския президент беше послание и към Америка, и към света, че България ще стане член на евроатлантическите структури. Най-напред на НАТО, разбира се. Всички бяхме наясно, че след 45-годишна лоялност към Съветския съюз, при положение, че нашата страна беше толкова силно обвързана и по отношение на своите служби, и по отношение на своите военни, това е съвсем ясно, първата крачка, за да бъде направена – трябваше да заявим, че искаме да станем членове на НАТО и в крайна сметка да го постигнем. Американският президент не дойде просто защото това е в графика му, а затова, защото вече беше убеден, че България не само иска, но България може да бъде и полезен член на НАТО. Да го кажа съвсем направо – посещението на президента Клинтън преди 20 години в най-голяма степен осигури членството на страната ни в Северноатлантическия алианс. Другото събитие, което направи България важна в нейното искане да стане член на НАТО, беше нашата позиция по време на Косово. България беше първата държава, която подкрепи тогава военната интервенция срещу режима на Милошевич. И досега отговарям на въпроса, защо е трябвало да сме първи. Ами затова, защото чешкият президент Хавел можеше да се забави с един ден, същото можеше да направи и полският президент, но ако се бяхме забавили ние тогава, реакцията щеше да бъде – е, отново старите съюзници на Москва си траят и чакат да видят, какво ще стане. България или трябваше да бъде първа, или изобщо да не го прави. Веднага искам да припомня, след България всички останали бивши източни държави го направиха. Изключително болезнено решение, много тежко решение – да бъдат бомбардирани, сърбите са наши братя, ние сме толкова близки, но в крайна сметка, от гледна точка на българския национален интерес, това беше правилното решение. Така че посещението на президента Клинтън в най-голяма степен подпечата желанието на България за членство в НАТО и оттук в най-голяма степен помогна за членството на България в Европейския съюз. Да кажа още две думи. Вие споменахте два дни.

Водещ: Щях да ви попитам – защо се смята, че той безпрецедентно е останал да нощува у нас две вечери – президентът Клинтън?

Петър Стоянов: Ами всички, които се занимаваха с дипломация по онова време, които са наясно, бяха извънредно учудени, че президентът Клинтън преспива две нощи в държава като България. Да бъдем наясно – американски президент преспива две нощи във Великобритания, в Германия, да речем в Испания, във Франция и най-много в Турция. В държави от нашия калибър, съжалявам, че го казвам така, идва се, прави се официален обед или вечеря, преспива се, на другия ден президентът вече е в съседната държава. Ами вижте, нескромно е да го кажа, но с президента Клинтън вече бяхме установили някакви лични отношения, някога в мемоарите си ще ги пиша тези неща защо, но в резултат на тези лични отношения, при неговото посещение той направи една голяма публична реч в Нюйоркския университет, с която откри американска учебна година, и обяви, че кани трима свои приятели – Романо Проди – шефа на Европейската комисия, Тони Блеър – министър-председател на Обединеното кралство, и, както той каза, моя най-нов приятел Петър Стоянов – президента на България. Не е толкова важно, че аз съм бил там. Важното е, че пред всички американски журналисти се чу за България в благоприятна светлина, говореше се за България. И той вече имаше някакво отношение към България, когато дойде тук. Неслучайно речта му беше толкова емоционална. И същевременно тя беше политическо послание. Когато говори американският президент, той говори не само за възторжените си почитатели в София, те бяха около 50 000 души, той говори на града, но и на света. И той каза на света – инвестирайте в България. Даже това каза той  – инвестирайте в България, тя трябва да се приобщи към НАТО и към Европейския съюз. Това беше историческият смисъл на посещението на Бил Клинтън.

Водещ: Президентът Клинтън нарушава и други протоколни правила в София. След официалната вечеря вие го водите в нощния клуб „Стъргалото“, където ви очакват български музиканти. Ето още едно разчупване на строгия протокол. Но разкажете ни за последвалия купон.

Петър Стоянов: Това вече е извън политическата сериозност.

Водещ: Да, наистина. Но това е друг тип дипломация, господин Президент.

Петър Стоянов: Като свърши официалната вечеря, аз му казах, че му предлагам, той беше с дъщеря си Челси, синът ми беше тук тогава, казах му, че му предлагам да отидем неформално да изпием по една бира, по една водка. Той извика шефа на охраната си и каза: сега ще видиш, колко много ще се зарадва. И шефът на охраната, разбира се, каза: „това е лудост“. Но, в интерес на истината, ние три дни преди това бяхме обезпечили всички мерки. Никой от нас не е толкова глупав да покани американския президент ад хок, без да направим всички предварителни мерки по обезпечаване на сигурността му. В крайна сметка реши се нашият шеф на охранителната служба ген. Владимиров и техният за час и половина да видят, какво сме направили ние и чак след това да идем. И отидохме все пак. Отидохме в един софийски ресторант, където аз бях поканил всички – от Георги Минчев, до който се сетите, и Васко Кръпката, и Богдана, и Щурците. Това беше моят жест към тях. Тези хора пяха на моята кампания без да получат една стотинка, повечето от тях идваха да пеят без пари. Беше и Вили Кавалджиев, Бог да го прости. Та така, изкарахме повече от два часа и половина – три. Между другото, съставът, който свиреше, на флейтата беше Симеон Щерев – известният наш флейтист.  По-късно в едни спомени той казва: „Това е най-великият момент в живота ми и голяма изненада“. Защото, представете си, за един джазмен от ранга на Симеон Щерев да свири на американския президент! Клинтън беше много очарован, между другото. Той много хареса музикантите. Аз ги бях извикал специално, да бъда честен, това не беше ресторантският оркестър. Каза: „Ама те свирят страшно“. И аз малко тук поизлъгах, признавам си, но след това му признах – а, викам, ние имаме поне 20 такива кръчми, в които се свири джаз по такъв начин. Той: „Брей, ама вие, българите… ние не знаехме, че американската култура тук има почва“. Беше хубаво. Вие сте права, в личен план Клинтън посети България и спомените му за България останаха не само служебни. След това сме си говорили, разбира се, той свърши втория си мандат, аз загубих моите избори, бях член на неговата фондация в продължение на 10 години, та виждахме се сравнително често. Много пъти сме се срещали след това, спомените му бяха прекрасни в чисто човешки план.

Водещ: Е, той със сигурност си спомня тази вечер с българските музиканти и американския джаз.

Петър Стоянов: Да. Но това е, както се казва, един щрих, който разчупва посещението на Клинтън. Но вие сте абсолютно права – това беше историческо посещение, което тласна много силно и много сигурно България по пътя, по който тя се движи днес. И колкото и днес да ни нашепват изкусително – а, навремето бяхте слуги на Москва, а днес на Америка – това просто не е вярно. Ние направихме съвсем доброволно своя избор. Тогава 90% от българите искаха членство в НАТО и в Европейския съюз. Вие представяте ли си, сега си мисля, Румъния да беше станала, ние да не бяхме станали? Каква истерия щеше да ни обхване, най-напред вас, журналистите, разбира се, че и румънците са ни изпреварили.

Водещ: Голямо разочарование щеше да бъде.

Петър Стоянов: О, наистина, разбира се. Не само това. Останала извън тази вълна на присъединяване към НАТО и Европейския съюз, Бог знае кога България щеше за бъде отново подготвена, за да се случи. Вижте Албания колко късно…

Водещ: Съдбата ни щеше да бъде различна, господин Президент.

Петър Стоянов: Съвсем различна щеше да бъде нашата съдба. Точно така. Господ знае в каква посока щяхме да се отклоним. Така че за всички това трябва да благодарим и на президента Клинтън, който с посещението си ни даде истинска помощ, подаде ни голяма приятелска ръка.

Цоня Събчева