Петър Стоянов, президент (1997-2002): Обществото в България трябва да е наясно, че съдбата му е в неговите собствени ръце, а след след членството ни в ЕС вече не можем да се оплакваме, че сме играчка на Великите сили

Петър Стоянов – държавен глава в периода 1997-2002 г., юрист, адвокат, в интервю за дневният информационен блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“ по повод събитията, довели до връщането на мандата на БСП на 4 февруари 1997 г.

 

Водещ: Връщаме се 22 години назад. Студена зима, гореща политическа обстановка. България е изправена пред гражданска война. Жан Виденов тъкмо е подал оставка на правителството. Петър Стоянов тъкмо е встъпил в длъжността държавен глава, по това време Георги Първанов е лидер на БСП. Фокусираме се на датата 4 февруари 1997 г. и събитията преди нея. БСП връща мандата за управление на страната, но кой е големият победител? За прочита на събитията от разстоянието на времето, за надеждите след кризата и поуките днес – разговаряме с Петър Стоянов – държавен глава в периода 1997-2002 г., юрист, адвокат по професия. Той е и първият държавен глава след 1971 г., който не е бил член на Комунистическата партия. Добър ден.

Петър Стоянов: Добър ден.

Водещ: Г-н президент, колко важна е тази дата 4 февруари за историческия ни календар?

Петър Стоянов: Аз мисля, че събитията от 10 януари и 4 февруари 1997 година много категорично промениха посоката, по която беше тръгнала България. В известен смисъл нищо от това, което се случва днес – членство в НАТО, в Европейския съюз, еврофондове, участия в евроизбори, в европейски дебат с всички плюсове и минуси, нямаше да го има, ако не се бе случило онова, което стана след 4 февруари. Вие проследихте точно хронологията на 4 февруари, като повторихте това, което всички повтарят по един и същи начин без да се замислят – БСП върна мандата. Но БСП беше принудена да върне мандата по онова време и е важно да се каже това, защото на 4 февруари аз очаквах представителите на партията. Като президент вече бях връчил мандат за съставяне на правителство точно на тях. Не случайно БСП по онова време беше най-голямата политическа сила в българския парламент и Конституцията ме задължаваше да сторя точно това. На 4 февруари те дойдоха с една папка, в която имаше цял един Министерски съвет, заедно с министър-председател. Ако аз бях взел тази папка и я бях внесъл в Народното събрание, щеше да бъде гласуван кабинет на БСП, тъй като там имаше абсолютно мнозинство на партията. Те имаха 125 депутати. Отказах да взема папката и свиках Консултативен съвет по национална сигурност. На него чак след 4 или 5 часа, под натиска на всички останали партии, но основно на протестиращите над 20 000 души, БСП склониха да не съставят второ правителство. Тук е много важно да кажа, особено за младите хора, че повече от 25 дни в България имаше масови протести, които нямат аналог в днешно време. Не само в София се протестираше, а и в Пловдив, Варна, Бургас, Дупница, кажи речи в цяла България. Протестираха младите, енергичните и предприемчивите. Страната наистина беше пред една гражданска война. Не дай Боже, това да се беше случило, то щеше да ни отдалечи с години от моя основен приоритет, който бях декларирал по време на кандидатпрезидентската си кампания – членство в НАТО и Европейския съюз. Този огромен обществен натиск всъщност принуди БСП да не състави второ правителство. Така се отвори пътят за съставяне на служебен кабинет. Аз назначих служебен кабинет и след него се отвори пътят за нови избори, които бяха спечелени от Съюза на демократичните сили (СДС) и бе съставено ново правителство, а то бе начело с Иван Костов. Две неща, които са важни за историята, ми се иска да отбележа. Служебният кабинет, който бе назначен от мен, подписа споразумението за въвеждане на Валутен борд и в България бе укротена хиперинфлацията. Младите хора днес трябва да знаят, че по онова време в България имаше такава инфлация, че ако купиш да речем килограм сирене, след 3 дни е на двойна или на тройна цена. Чрез Валутния борд и чрез получените финансови помощи, ние успяхме да закрепим финансово-икономическото състояние на България. Слава богу тази политика категорично беше продължена от правителството на СДС по-нататък и България днес е това, което е. Също по време на служебния кабинет подадохме молбата на България за членство в НАТО. Според мен това бяха 2 много важни стратегически събития, които за дълго време определиха съдбата на България.

Водещ: Да, това става по време на служебния кабинет. Връщам ви отново към 4 февруари. Какви спомени пазите от самите разговори, включително и с по това време така нежеланата БСП?

Петър Стоянов: Вижте, това беше един от най-натоварените дни в моя живот. Можете да си представите, аз бях президент със стаж 2 седмици и бях изправен пред едно от ней-големите предизвикателства в новата история на България изобщо. Аз наистина няколко пъти преди това бях давал интервюта, призовавах БСП да се откаже от властта в името на България. Така че моята позиция беше съвсем ясна. И когато те дойдоха с тази папка с готов Министерски съвет, аз трябваше да избирам между битността си на юрист, който съвсем спокойно можеше да каже по онова време: „В крайна сметка аз ви призовах повече от 5 пъти, какво да направя повече? Вие искате кабинет, аз не мога да сторя нищо друго освен да взема тази папка, да я внеса в парламента и там да чакам той да гласува новото правителство на БСП“. Това бе рутинната юридическа процедура. В този смисъл, обаче аз подлагах на страхотен риск цялата страна. Аз бях убеден, че кризата не само щеше да се реши, тя щеше да ескалира, да стане страшно.

Водещ: Това ли бяха основните ви притеснения и страхове, по-скоро какви бяха основните ви притеснения и страхове след решенията, които се налага да предприемете като президент след връщането на мандата на БСП?

Петър Стоянов: По това време на запад от нас, на територията, на която пишеше Югославия, вече имаше почти истински войни, стреляше се. България и без това беше изостанала от отличниците на Източна Европа, говоря за чехи, поляци, унгарци и т.н. Ако у  нас наистина се бе стигнало до Гражданска война, т.е. размирици, при които се пролееше кръв, а ние бяхме само на една стъпка – България щеше за дълго, а може би и завинаги да се прости с желанието си за членство и в НАТО и в Европейския съюз. Нямаше кой да се занимава със страната ни на фона на това, което се случваше в бивша Югославия. Там беше много по-драматично, ставаше въпрос за война. Ето това беше моя основен страх. Аз бях изцяло на страната на протестиращите и в същото време страшно много се страхувах да не се премине определена черта. А тя можеше да се премине не от протестиращите, а от провокаторите. Провокатори, които могат да пролеят кръв, могат да запалят кола, сграда. И тогава ние влизахме във всички световни новини, че в България се случва едва ли не онова, което се случва в бивша Югославия – гражданска война. Това беше основният ми страх. Това беше и моят мотив да върна БСП, да не им позволя да съставят ново правителство.

Водещ: Кой в крайна сметка е големият победител от развоя на събитията – улицата, БСП или?

Петър Стоянов: Знаете ли, големият победител в крайна сметка ще се окаже българското общество, защото по този начин България промени наистина основно посоката. България влезе във всички основни новини по онова време с едно положително събитие, че в резултат на големи, на масови демонстрации, бившата Комунистическа партия, която почти без прекъсвания е управлявала България, защото с изключение на едногодишното управление на СДС в кабинета на Филип Димитров, БСП не беше спряла да управлява България от Втората световна война. Със същото желание и със същите претенции, че само тя може да управлява и още по-лошо, че само тя може да реформира България. Т.е. да реформира онова, което беше сътворила през последните 45 години. Един очевиден нонсенс. И по тази причина ми се струва, че България вече излезе по друг начин на политическата карта с тази нова заявка. Защото и аз като нов президент, и служебният кабинет, а и след това новото правителство, казаха категорично, че скъсваме със старите методи на управление, със старите табиети, че в България трябва да започнат реформи и ясно трябва да определим своя външнополитически курс – НАТО, Европейският съюз.

Водещ: Бяха ли оправдани в последствие надеждите на българите, които тогава бяха на улицата?

Петър Стоянов: Щях да се учудя, ако не ми зададете този въпрос. Това е редовният въпрос, разбира се. Аз мисля, че да.

Водещ: Но е важно да го изчистим.

Петър Стоянов: Аз мисля, че да, защото обичайните отговори, слушайки много коментари в тази посока, обичайните отговори са как всичко се провали. Вижте, твърде много неща не станаха както очаквахме. Винаги след такъв тип събития, събития, в които участват хора почтени, хора искрени, хора ентусиасти, хора вярващи, винаги след такива събития се намъкват търговците на Прехода, които на фона на тези събития се чудят каква плячка да отмъкнат. Но независимо от това, хората, участвали в тези събития, трябва да знаят, че участието им не беше напразно. Всъщност  участниците в събитията промениха историята на страната си. Не вървят нещата както ни се искаше – няма никакво съмнение в това. Но всичко то зависи отново само от нас, пак зависи от нашата енергия, пак зависи от нашата компромисност или безкомпромисност.

Водещ: Важно е да изчистим това, тъй като има нови поколения, за които датите 10 януари и 4 февруари са много далечни, почти нямат спомени, а важно да говорим за тези дати, за историята. Как виждате сега прочита на събитията и откривате ли прилики със сегашната политическа обстановка?

Петър Стоянов: Няма почти никакви прилики, това е съвсем очевидно. Тогава България беше разтърсена от демонстрации повече от 25 дни, хората бяха съвършено непримирими, икономическата ситуация беше ужасяваща, рафтовете бяха напълно празни, заплатите измерени в долари по едно време стигаха до 10 или 15 долара. Днес България е относително стабилна и в икономическо и финансово отношение. Дума да няма, че в България има много, много неща, които дразнят почтените хора, хората, които редовно си плащат данъците, хората, които искат да живеят в среда, лишена от корупция и т.н. Но, пак казвам, от една страна е много трудно всичко това да се постигне за кратко време, от друга страна, няма как да се спасиш лесно от – наричам ги „търговците на Прехода“, хората, които по един ужасяващ начин спекулираха с най-чистите, най-съкровени чувства на българските граждани, в частност на протестиращите преди 25 години.

Водещ: Какви са поуките?

Петър Стоянов: Поуките са, че обществото в България трябва да е вече съвсем наясно, че колкото и банално да звучи това, съдбата му е в неговите ръце. И даже вече не можем да се оплакваме след членството ни в Европейския съюз, че сме играчка в ръцете на Великите сили, защото ние сега сме в един отбор, в един съюз с тях. Ние продължаваме обаче да търсим своите оправдания за едно или друго. В Европейския съюз трябва да имаме достойно поведение, това е без съмнение, но трябва да сме наясно, че членовете на Европейския съюз са наши приятели, че сме в едно семейство, и че отношенията си с тях не можем да решаваме нито с насаждане на омраза, нито с изразяване на злорадство. Това е най-глупавият начин да се държим в Европейския съюз. Никой не ни е виновен за това, че не успяваме да подредим българското общество по начина, по който други държави в Европейския съюз са го направили. А след като те са го направили, изводът е: значи може. Значи, дефектът не е нито в демокрацията, която някои вече ругаят, нито в Европейския съюз, който някои също така ругаят – дефектът е у нас. Дефектът е в нашата неспособност да мобилизираме напълно своите сили, за да се справим с трудностите, които ни заобикалят. Това е положението. България се намира в тежка конкурентна среда, всички държави в света искат да участват в този глобален конкурентен процес, не е лесно да намери своето място – искат се усилия. В този смисъл, за съжаление, реформата никога няма да свърши. Това, което им се искаше на много от нашите хора – няма ли да свърши тази реформа, сиреч да легнем по гръб и вече да берем само плодовете й – не, в съвременния свят на конкуренция тази реформа просто няма свършване. Иска се работа.

Водещ: Можем ли да бъдем обединени, като през 1997 година. Тогава излизат хиляди на протест. Вие сте пряк свидетел на всичко, което се случва, и една от ключовите фигури. Но днес, какви са вашите наблюдения, какво обединява народа? И сега излизат на протести и виждаме.

Петър Стоянов: Днес политиката в България е по-рутинна. Знам, че това няма да се хареса на някои хора, които искат да видят в политиката повече вълнение, повече съпричастност. Но от друга страна пък това е хубаво. Хубаво е политиката да е по-рутинна, по-обикновена. Навремето протестирахме за цивилизационния си избор, искахме да променим посоката на България. Днес се протестира за социални права, което разбира се е много важно и така трябва да бъде – хората не само имат това право, те са длъжни да отстояват своите социални права, независимо от това кое правителство е на власт. Но ми се струва, че този тип протести вече са по-обикновени, по-европейски, как да кажа – влизат в рамките на нормалността. Дай Боже, никога вече никоя власт в България да не предизвика протестите, които бяха 1997 година. Дай боже никой вече да не поставя своя народ в такъв ъгъл, в който беше поставен той от управлението на БСП. Ще кажа още нещо и с това завършвам – хората протестираха не само за хляба си, не само заради ужасяващата икономическа криза, хората се чувстваха обедини, че БСП след толкова години, 45 години управление, отново по един доста арогантен начин претендираше пак да управлява България, при положение че при управление и в тези 45 години, и след това, се получаваха катастрофални резултати. Някак си хората искаха вече да променят начина на мислене на останалите си сънародници, че не може само ние в Източна Европа, всички други вече бяха тръгнали по нов път – път на реформи, път на членство в Европейския съюз – само ние продължавахме с бившата Комунистическа партия да участваме в световните събития. Нямаше как да стане това.

Водещ: Вие сте първият български политик, който публично декларира, че България трябва да се присъедини към НАТО и Европейския съюз. Какво се промени за страната ни оттогава?

Петър Стоянов: Много се промени. Разбира се, на фона на нашето бавно придвижване напред. Ние сме склонни да виждаме само негативните последици да речем от членството в Европейския съюз, и нашите деца предпочитат да следват и да работят в чужбина, но нека да погледнем всичко това от позитивна гледна точка. Вижте държавите около нас, които не са членове нито на НАТО, нито в Европейския съюз. Всички те искат да влязат в този елитен клуб, всички те полагат усилия, и за тяхно съжаление и за наша радост всички те са в позиции, които са не просто сравними, а доста по-лоши от позицията, в която се намира България. Аз мисля, че това, което ни се случи, беше най-правилното. Това беше най-важното, което можеше да ни се случи. Така че в никакъв случай ние не трябва да съжаляваме за членството си в НАТО и Европейския съюз. Чувам от време на време злоради гласове, които критикуват и Европа – тази свръхлиберална Европа и т.н. Мисля че това, което правят е доста цинично, защото или целите семейства, или поне децата на най-големите критикари продължават да живеят, да учат в Европа, а тук ни казват колко лош бил европейският модел на управление, европейският модел на живеене и т.н. Нищо подобно. Аз мисля че за мнозинството от българския народ този въпрос отдавна е решен. Ние винаги сме били европейци, винаги сме принадлежали и културно, и географски към Европа, и е редно да се върнем там, откъдето насила бяха откъснати след Втората световна война.

Водещ: Смятате ли, че ще има негативно влияние при евентуален Брекзит върху страната ни?

Петър Стоянов: Много е рано да се каже. Аз смятам, че е много трудно да се предвиди каквото и да е по отношение на Брекзит. Самите англичани са в такава ситуация. Но аз се надявам, че каквито и последици да има, те в никакъв случай няма да бъдат катастрофални, по-скоро във всички случаи ще бъдат преодолими.

Водещ: Много ви благодаря.

Милослава АНГЕЛОВА