Петър Шейков, началник на „Държавен архив“ – Кюстендил: Най-старият документ в архива е ферман от турския султан от 1833 година

Петър Шейков, началник на „Държавен архив“ – Кюстендил, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

Фокус: Господин Шейков, каква е историята на празника на българските архивисти, отбелязван на 10 октомври?

Петър Шейков: 10 октомври е денят, в който се отбелязва нашият празник. Той е свързан с влизането в сила на указ № 515 от 1951 година на правителството, с което се полага началото на организираното архивно дело в България. Създава се главно управление на архивите, градски архив, държавен исторически архив и няколко окръжни структури. До 1963 година се създават във всички окръзи държавни архиви. Тогава е създаден и архивът в Кюстендил. Архивът е създаден на 1 януари 1963 г. на основата на постановление на Министерски съвет от октомври 1962 г. и е на подчинение на Окръжен народен съвет – Кюстендил, от 1988 г. е в структурата на Община – Кюстендил. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите. От 1978 г. получава статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел. С указа от 1951 година се поставят основите на организираното архивно дело в България.

Фокус: Кои са най-старите документи, които се пазят в отдела?

Петър Шейков: Най-ранните документи, които се съхраняват в кюстендилското подразделение на Държавна агенция „Архиви” са ферман на турския султан от 1833 година за възстановяване на църквата „Света Богородица” в Кюстендил, както и Кондика на църквата „Свети Димитър” в града, започната през 1865 година. В архива се съхраняват и старопечатни църковни книги. Те са печатни издания, но заради бележките, записани на ръка в полетата на страниците са уникални. Основният масив от документи, пазени в Кюстендил са от 1880 година насам. Това са протоколите на общинското управление в Кюстендил, Дупница и други управления от областта, както и на Околийските управления в Кюстендил и Дупница. Сред документите от общинското управление в Кюстендил има множество такива, свързани с решения на управата за отпускане на средства за благоустрояването на града, за изграждане на баните, за строеж на басейна, за изграждане на паметници и други. В архива се съхраняват важни документи на Окръжния съд. Малко хора знаят, че Владимир Димитров-Майстора е бил писар в Окръжния съд. Сред заповедните книги на съда сме открили запис, където той иска отпуска за полагане на изпити в академията. Има оригинални документи с неговия почерк и подпис като служител в Окръжния съд. Фокус: Освен информация за различни държавни и общински учреждения, има ли документи от личен характер?

Петър Шейков:  В Кюстендилския архив се съхраняват повече от 130 фондове с документи от личен произход. Обособени са документи на известни личности от Кюстендилски регион, представители на обществения, икономическия, политическия и културен живот. Тук се съхранява семейния фонд на Владимир Караманов и неговия род. Караманов е известен изследовател на Кюстендилския край, който съперничи на изследователите от национален мащаб, защото има много важни и ценни изследвания за историята на различни държавни институции като полиция, пожарна, армия и т.н. Всичко това се пази в оригинал. В архива се пази семейният архив на прочутата фамилия Сугареви. Пазят се лични фондове на Димитър Попгеоргиев Беровски и на участници от Кюстендилско в националноосвободителните борби на българите в Македония. В тази връзка архивът разполага със специална колекция, озаглавена „Ролята, участието и приносът на Кюстендилски окръг в националноосвободителните борби на българите в Македония”. Отделът разполага също с богата колекция „Театрално дело”, където се пазят интересни фотоси от театрални постановки в периода 50-60-те години на миналия век.

Венцеслав ИЛЧЕВ