Петя Иванова, Сдружение на жените пчелари: Продължителното застудяване може да окаже влияние на пчелните семейства

За нашите климатични условия януари е типичен зимен месец, температурите са относително ниски и за пчелните семейства този месец е период на пълен покой. През този месец жизнените функции в организма на отделните индивиди в пчелното семейство са сведени до възможния минимум. Тази година обаче температурите паднаха под минус 20 градуса. Ще окаже ли продължителното студено време влияние на пчелните семейства? Темата в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново коментира Петя Иванова, председател на Националното сдружение на жените пчелари.

Фокус: По какъв начин могат да повлияят тези отрицателни температури от минус 20 градуса от последните седмици на пчелите?

Петя Иванова: Точно тези минусови температури не могат да повлияят много на пчелните семейства. По-скоро продължителното застудяване може да повлияя на пчелите, защото нямат възможност да излизат и да се облитат. Това е проблемът при пчелите. Смъртността не е свързана със студа. Те могат да умрат единствено от глад, ако пчеларят не е зазимил пчелите с достатъчно мед, за да могат да презимуват. Понеже е много студено времето, те не могат в този случай да сложат питки, за да ги подхранват, ако нямат мед, за да могат да издържат на по-дългото застудяване. Това е проблемът специално за печелите в този период от време, когато е по-студено.

Фокус: На какви градуси издържат пчелите и колко дълго е това продължително застудяване, на което те могат да издържат?

Петя Иванова: Пчелите в момента са в летаргия и са на кълбо. В началото на зимата, когато няма пило вътре в гнездото, в семейството, това кълбо поддържа една температура от около 28 градуса, което позволява на пчелите да консумират по-малко мед, т.е. на месец те употребяват около 800 грама до 1 килограм мед. Това е докато няма пило в пчелното семейство в началото на зимата. В края на януари и през февруари майката започва да снася, ако е по-топло времето. Това пило трябва да се храни. Тогава пчелата изразходва по-голямо количество от меда, който има като запас в семейство. Тоест консумацията на мед вече се увеличава до 2-3 килограма на месец. Ако застудяването е по-продължително –  около 2 месеца, и пчеларят няма възможност да отвори пчелите, за да им подаде храна, ако не е зазимил с достатъчно количество запас от мед и прашец, тогава вече може да настане глад и пчелите да измрат. Това е един от основните проблеми на пчелите, когато е по-студено. Пчелата от студ не се бои. Те са на кълбо. Една постоянна  температура се поддържа в гнездото, която температура не се влияя от температурата навън, дори да е минус 20 – минус 30 градуса. Това си е техен естествен инстинкт за съхранение на семейството. Това са зимни пчели, които живеят най-дълго в пчелното семейство. Те от есента са запасили телцата си с мазнини. Имат по-голяма издръжливост именно заради тези свои качества и затова живеят най-дълго, докато се появи новата пчела. Тя се развива, отглеждат я и чак след това зимните пчели умират – може би февруари или март месец, в зависимост от това, кога са се излюпили. Но продължителното застудяване не влияя не пчелите, а по-скоро глада, ако няма достатъчно мед в гнездото.

Фокус: Тоест ако февруари продължат същите студове, може да се отчетат загуби при пролетния преглед на пчелните кошери.

Петя Иванова:  Може, да, но въпреки всичко има слънчеви дни, когато пчеларят може да  отвори пчелите и върху самите рамки, върху гнездото, върху кълбото, може да сложи питка с мед, която пчелите могат директно да консумират. Достатъчно е да е хубаво и слънчево времето. Пчелите се раздвижват на около 15 градуса външна температура. Тогава се раздвижват, отпускат гнездото и вече могат да консумират мед и от по-далечните пити. Те се захващат на пити с мед и прашец. Когато е много студено, те са на кълбо и не се движат, а когато е по-положителна температура, те могат да се раздвижат и да си набавят мед от по-крайни пити в кошера. Много е опасно, когато кълбото е от едната страна на кошера, а в другата страна на кошера, в съседните пити, има мед, но поради студа те не могат да достигнат до този мед, защото са на кълбо. Те се топлят се и не могат да се предвижват да си вземат мед. Наистина тогава загиват много пчелни семейства.

Фокус: Възможно ли е да предприемете вие някакви действия, като пчелари, виждайки че храната не е достатъчна, че зимния период е доста продължителен?

Петя Иванова:  Всеки пчелар знае с колко килограма мед е зазимил пчелните си семейства, така че той може да си прецени дали ще храни и кога ще храни като период от време. Може вече някой колеги пчелари да са си подхранили пчелните семейства с питки. Други тепърва ще правят или ще си закупуват питки и ще им слагат. Това е единственото, което може да се направи към момента – да се направят питки от собствен мед, кристализирал мед, който се слага отгоре върху рамките. Така могат да се спасят при по-продължително застудяване, когато пчелата не може да се придвижи на съседните пити и да си вземе мед. Това вече всеки пчелар индивидуално трябва да прецени.

Фокус: Когато говорим за смъртност на пчелните семейства, си спомням, че миналата година от Министерство на земеделието бяха излезли с една статистика за предходната година. Тогава данните бяха, че смъртността намалява. Така ли е и за миналата година? Какво е вашето виждане?

Петя Иванова:  Доста големи бяха загубите от пчелни семейства в Северозападна България. Основна причина е, че в зимния период, когато застудяването е по-продължително, няма възможност пчелата да се облети. Тя трябва да излезе от кошера, за да отдели това, което е събрала в червата. Тогава, когато тя не може, се разболява. Повечето от пчелните семейства загиват в началото на пролетта от нозематоза – когато пчелата не може да се изходи. Другата причина за смъртността е вароатозата. Това е акара, който напада пчелите. Те не могат да се справят с голямата зараза, когато има по-голяма популация от акари в пчелното семейство. Това са основните причини да има такива големи загуби на пчелни семейства. По мои наблюдения загубите се преместват в отделни райони от страната периодично. През 2015 година в Странджа планина загинаха около 70-80% от пчелните семейства. В Северозападна България беше през 2016 година. Сега чувам колеги от Източна България, че се оплакват от големи загуби на пчелни семейства. Загубите на пчелните семейства започват още през октомври-ноември. Тогава започва да се проявяват резултатите от вароатозата като болест. Вароатозата започва от края на есента, докато нозематозата, диарията при пчелите, тя е в периода февруари-март-април, в зависимост кога се затопли времето, за да се изходят пчелите. Това са основните причини за зимната смъртност, както и гладът. Гладът е най-вече грешка на самия пчелар, докато останалите болести могат да се предвидят, да се третират пчелните семейства предварително, за да няма такива големи загуби през зимата. Но не всичко зависи от пчеларя. Всичко се измени като биология на пчелата, метеорологични условия, околна среда. Имунната система на самите пчели много отслабна именно заради промените в климата, в околната среда. Намали се биоразнообразието. Комплексни са причините, поради които пчелните семейства загиват. Професионалните пчелари задължително си възстановяват пчелните семейства през пролетния и през летния период.

Надежда КРЪСТЕВА