Петя Пенева: Интересен раннохристиянски комплекс се намира близо до пазарджишкото село Варвара

Интересен раннохристиянски комплекс се намира край пазарджишкото село Варвара. За него разказва Петя Пенева, бивш секретар на читалището в селото.

Фокус: Г-жо Пенева какво се знае за раннохристиянския комплекс край село Варвара?

Петя Пенева: Раннохристиянският комплекс „Света Марина” се намира недалеч в гората до гара Варвара. До там може да се отиде пеша, а може също и с автомобил. Легендата, която съществува разказва за хубавата мома, която си имала любим момък. Млад и красив бил той, но от бедно семейство. В Татар Пазарджик занаят учил при майстор Тодор грънчаря. Тайно се срещали двамата. От обич към любимата си девойка момъка извайвал върху стомните нейният образ. Една вечер дошли годежари от близкото село, носейки в дома на Марина богати дарове: нанизи с пендари, копринени платове от чужбина. На бащата на Марина това му трябвало. Посрещал ги радостно, такъв зет му трябвало богат и заможен. Смъртен студ изпълнил сърцето на девойката. Излязла тя незабелязана от къщи, отчаяна спряла се под един стар дъб, сложила въжето и увиснала на дървото. Пристигнал на другият ден нейният любим на уреченото място и видял любимото си момиче мъртво. Безкрайна мъка разтърсила душата му. На мястото където капели сълзите му бликнало изворче. От тогава местността носи името на тази красива девойка. Хората построили църква на това свято място и всеки, който го посети оставял дребна монета за здраве и щастие. Света Марина е покровителка на чудодейния извор на това християнско светилище. Водата се смята за лековита тя лекува очни болести.

Фокус: Правени ли са археологически проучвания в този район?

Петя Пенева: На това свещено място са разкрити основите на някогашна църква построена на този хълм, който се намира недалеч от пролома на Чепинска река. Заради вековните дъбове, които са пет на брой мястото е обявено за природен резерват. Във връзка с идеята да се построи нова църква върху основите на някогашната старата, през периода 1997 – 1999 година са направени спасителни археологически проучвания. Целта им е била да се изясни плана на църквата и да се проучи хронологически комплекса. При проучванията са установени два строителни хронологически етапа. Изграждането на култовата сграда се поставя в началото на V век или ранно християнската базилика, която е еднокорабна с двукатен дървен покрив покрит с керемиди. Била е разрушена в края на VІ или в началото а VІІ век, вероятно при славянските нашествия във Византия. Явно е, че споменът за светостта на мястото продължава да съществува защото през девети век периода на християнизация на Българската държава тази базилика е била достроена и възстановена. Открити са следи от култова дейност в предхристиянския период.
Ваня НИКОЛОВА