Петя Пенева: Кукерският празник в пазарджишкото село Варвара е традиция, съхранила се във времето

За традицията в пазарджишкото село Варвара, Нова година да се посреща с кукерски празник, Радио „Фокус” – Пазарджик потърси за коментар Петя Пенева, бивш секретар на  читалището в селото.

Фокус: Г-жо Пенева, разкажете повече за кукерския празник в село Варвара?

Петя Пенева: Кукерският празник в пазарджишкото село Варвара е една традиция, която се е съхранила във времето. Под звъна на чановете и с игрите на кукерите се посреща Новата година, а преди това маскираните са обиколили цялото село, за да изгонят злите сили. Подготовката при нас за кукерския празник започва много преди него. Младите мъже започват да подготвят своите маски и костюми месец дори два преди празника. Участниците в този празник са предимно мъже. Те стягат своите костюми и маски, с които ще се представят, но всяка група се старае никой да не види маските на другите. Още от самото начало маските във Варвара са изобразявали предимно животни. Един месец преди празника младите участници с накачени по тях звънци минават през селото и така те гонят злите духове. Всичко лошо, което се е случило през годината да си отиде и никога повече да не се връща през Новата година. С много веселие е съпроводен обредът „Невестата” на този ден. При този ритуал като млада невеста се облича млад мъж, който се гримира подходящо, слагат му се гердани, обици. Именно за това и ритуалът е съпроводен с много смях.

Фокус: Каква е организацията, която са си създали участниците в кукерския празник?

Петя Пенева: По стара традиция също в читалището се провежда така нареченото дервишко събрание. На него се избира дервишкия ансамбъл, който включва невеста, младоженец, девер, деверица, , циганин, циганка, мечка, мечкар. Всички те се водят от гайдарджия и тъпанджия. Така избрания ансамбъл още в ранни зори на празника започва обличането на костюмите, които са строго определени, местни, автентични. Сукман, чоено палто, шимия, чешири, пояси, елеци, аби, гугли. Деверицата реди зелени клонки в рищото, с които невестата ще кичи почти през целия ден стопаните по домовете, които ще бъдат посетени, а също и гостите, които ще присъстват на празника. Зелените клонки символизират здравето и берекета през Новата година. Този ансамбъл под звуците на тъпана и дрънкането на звънците тръгва още в 2.00 часа след настъпването на Новата година. Те тръгват от единия края на селото и стигат до другия му край като минават през домовете и поздравяват стопаните с настъпването на Новата година.

Фокус: Как продължава празника на 1 януари?

Петя Пенева: На 1 януари, към 10.00 часа преди обяд, всички се събират на центъра на село Варвара, където ги очакват много хора, не само местни, но и много гости. Дервишките свирни продължават и тук, играе се и традиционното дервишко хоро, водено от избрания ансамбъл. След тях започват да пристигат и кукерските групи като всяка си има водач. Започват и палавите кукерски танци под ритъма на звънците, веселите закачки между кукер и немаскиран. Други групи маскирани с различни костюми от ежедневието или с костюми от миналото пресъздават най-различни образи от действителността изпълнени с много хумор, с много умение и талант и много точни реплики. Това е нашият Кукерски празник в село Варвара, който е бил и ще бъде един от най-обичаните и най-почитани празници. Той е олицетворение на стремежа на хората да продължат възрожденския дух на българската култура и традиция придружена от богатото облекло, разнообразните реквизити, песни, хора благословии, приложно изкуство.

Ваня НИКОЛОВА