Петя Чапевова, зам.-кмет на Община Созопол: Божидар Димитров ни учеше да обичаме това, което правим, да горим в него и да не чакаме признателност, а да сме удовлетворени от себе си

На днешния ден, преди точно една година, почина многообичания и многоуважаван историк и родолюбец проф. Божидар Димитров. За това какъв човек беше той и как ще бъде запомнен, Радио „Фокус“-Бургас разговаря с зам.-кмета на родния му град Созопол – Петя Чапевова.

Фокус: Г-жо Чапевова, е предния ни разговор по повод кончината на проф. Божидар Димитров, Вие споменахте, че най-много с времето ще се усети неговата липса. От тогава мина точно една година. Според Вас, къде и кога липсата на професора е най-осезаема?
Петя Чапевова: Когато има загуба, за всеки един тя е огромна, но когато такъв обичан и известен човек си отиде, то липсата е още по-осезателна. Разбира се, че неговото дело остава, има много написано, има много казано, така че това от една страна е прекрасно, тъй като продължава да е с нас. Междувременно ние кръстихме улица на негово име. Липсва ни неговия хумор, неговия начин да гледа положително на живота и това, което успя да направи, продължаваме да го съхраняваме, преиздаваме книгата за Созопол – един прекрасен том история, доста обширен и създаден с много обич. Липсва ни, липсва ни, разбира се. Все още имаше какво да открие, все още имаше какво да разкаже. В тази насока изгубихме един прекрасен експерт. Но на първо място, аз, лично, за човека, тъй като го познавах, беше колоритен, обаятелен и прекрасно разказваше историята.
Фокус: Нека си припомним, какъв човек беше проф. Димитров?
Петя Чапевова: Аз лично го познавам в положителна светлина, за мен бе един еродит, много начетен човек. Радвам се, че успя в живота работата и хобито си да съчетае в едно. Считам, че той е получил изключително огромно удовлетворение от това, което е вършел. Просто съжалявам, че си отиде без време.  Имаше още много енергия в него и още върху какво да поработи и какво да остави за всички ни. Загубата е голяма за всички негови близки, но и за всички нас, защото така, както той пресъздаваше историята така, успяваше малки и непознати факти да ги предаде, за да се усети интерес към се е случило. Някак го оприличавам на Николай Хайтов, когато пускат репортажи и интервюта за Хайтов, изключително ми е било интересно да слушам. Така че този колоритен език, тази негова заразителна енергия ще липсват.
Фокус: Както казахте проф. Димитров е бил еродира, начетен човек, а и не само, по този повод сещате ли се някакъв съвет или мисъл, които помните и ще следвате и в бъдеще?
Петя Чапевова: Да обичаме своя роден град. Така и от един от последните разговори, които съм имала с него, помня тези му приказки. Да обичаме това, което правим, да горим в това, което правим, да не чакаме признателност, а ние да сме удовлетворени, че това, което правим, го правим защото е истинско и тогава наистина то остава и се вижда.
Фокус: А как бе почетена днес в Созопол неговата памет?
Петя Чапевова: Днес, денят бе отбелязан от неговите близки. Но със своята работа нашият археологически музей работи в тази насока, ние от наша страна публикувахме за него в сайта на Общината и отдадохме дължимото с цветя. Бяха ме поправили преди време – не „лека му пръст“, а „вечна му памет“. Дори си с това последно желание, той остава да е край нас и в морето. Аз лично мисля, че начинът да се преборим със загубата е точно това – никой не умира истински, докато има хора, които го помнят и обичат.
Деница ДИМИТРОВА