Петя Шиварова, НЧ „Пробуда–1897“ – Средец: Софроний Врачански покровителства просперитета на град Средец

Петя Шиварова, председател на читалищното настоятелство на НЧ „Пробуда – 1897“ в интервю за предаването на Радио „Фокус“ – Бургас „Магията на Странджа“ във връзка с 278-та годишнина от рождението на народния будител, духовник и канонизиран светец Софроний Врачански, което отбелязваме на 11 март.

Фокус: Г-жо Шиварова, в Средец има издигнат паметник на Софроний Врачански на централно място. Може ли да се твърди, че той е покровител на града?

Петя Шиварова: Съвсем естествено е да се твърди. Гордост е за жителите на град Средец, че Софроний Врачански, след изгонването му от Котел, е избрал да „свещенодейства“ и да учителства в Карабунар – днешният Средец. Неслучайно мястото е избрано да е в близост до църковния храм „Всех Святих“. Респективно по време на постояването на паметника имаше конкурс, на който жителите на град Средец гласуваха и дадоха своя вот и избраха точно този паметник сред останалите скулпури. Отчитайки факта, че позата, в която е застанал Софроний, благославя града и дава едно позитивно начало, като по този начин той се явява символ на българщината и духовността. По символичен начин той покровителства просперитета на град Средец. Идеята за издигането на паметника дойде от широката общественост на Средец, които имаха огромното желание да отдадат дължимото на Софроний Врачански. Защото първото училище в Карабунар е създадено именно от него. Писмени източници от летописите на Трифон Чора, които са най-старите хроники за създаването на нашия град, сочат че първото килийно училище е било създадено в хамбара в близост до мястото, на което е издигната днешната църква. Искам да отбележа, че църквите при своя строеж те не сменят местата си независимо, че сградите могат да променят своята визия съобразно канона, мястото е сакрално и е източник на духовна енергия. Затова и не сменят своите места. След като местното население на Средец изяви своето желание да бъде изграден такъв паметник в близост отново до църковния беше поставена паметна плоча, отразяваща дейността на Софроний за развитието на образованието и духовността на Карабунар и Средец. За населението на град Средец това беше много малка признателност към делото на Софроний, независимо, че той е бил само една година по нашите територии. Искрата, която е запалил и пламъкът, който е загорял в сърцата на среденчани гори и до днес, затова Община Средец финансира провеждането на конкурс чрез обява, като кандидатстваха не малко скулптори от региона и страната и беше проведен вътрешен конкурс сред населението и всеки гражданин имаше правото да гласува. След определянето на победителя Община Средец финансира изграждането на този паметник близо до храма „Всех Святих“ и с лице на онези, които идват от Бургас. Паметникът е съобразен и с църковния канон – лицето е обърнато на изток, а гърбът на запад.

Фокус: Личността на Софроний Врачански разпознаваема ли е сред младите хора в Средец?

Петя Шиварова: Трудно бих могла да се ангажирам с какъвто и да е бил точен отговор, но тъй като в по-ранните си години съм била преподавател по история, мога смело да заявя, че всички колеги, историци и преподаватели в средните и в училищата в град Средец винаги са акцентирали върху труда на Софроний върху неговото житие и битие и знаковата му същност за развитието на българската просвета, както и за развитието на онзи реформаторски дух за епохата, в която той е живял. Всички знаем, че той е последовател на Паисий Хилендарски. Той е човекът, който е проводник на ентусиазма, чиито носител е Паисий. Но без Софроний Паисий би останал изолирано явление. Софроний се явява тази трансмисия между Паисий и общобългарската действителност и всички останали хора. Жителите на община Средец са добре запознати с делото му, а младото поколение, независимо че в забързаното си ежедневие понякога забравя да отдаде дължимото на тази знакова личност, е наясно с неговия принос не само за формирането на просветността в община Средец, но и със значимостта му към Българското възраждане. Читалище „Пробуда – 1897“ прави всичко да съхрани паметта на Софроний и да популяризира неговото дело към идните поколения.

Фокус: Как община Средец ще отбелязва традиционно годишнината от рождението на Софроний Врачански?

Петя Шиварова: В читалище „Пробуда – 1897“ функционира клуб „Родолюбие, родословие и музика в Странджа“ учаснтици са деца, ученици и младежи от Средец, които ще имат своя общоградска среща, с която ще запознаят жителите на общината с труда и делото на Софроний. Колегите от народна библиотека към читалище „Пробуда“ правят изложба с архивни и ценни книги, каот така ги правят достояние на широката общественост. В един момент ние збаравяме своите корени, забаравяме кои сме и какво трябва да предадем, защото не сме само ние.

Фокус: Пази ли днес българинът завета на Софроний?

Петя Шиварова: Българинът пази завета на своите будители. Друг е въпросът как го изявява и изразява. Другата страна е как го афишира, защото разликата между патриотизъм, национализъм и шофинизъм е много тънка и когато преминем границата, отиваме в по-грубата действителност. Ролята на читалищата в големия град е една. Институции много – културни, театри, опери, частни, държавни. Дори и в Средец не е толкова тревожна ситуацията, но какво бихме си казали за  села, които са от стотина-двеста човека, където единствената институция, било то социална, култура, образователна, е читалището. В момента ме тревожи политиката на Министерство на културата, което – да, право е, приравнява изискванията си на европейско ниво, но ситуацията по селата не е такава. В едно населено място от 100-150 човека, където достъп до интернет няма, където финансовите ресурси са толкова ограничени, защото субсидията, която  отпуска Министерство на културата едва стига за заплати и то минимални работни заплати, не говорим за някакво разхищение. В тези условия да се прилагат едни европейски изисквания това е нереално. Това ще доведе до закриване на читалища. И тогава?! Кой ще работи с тези села. Да, реформирахме здравеопазването, направихме го европейско. Сега реално отчитаме, че в малките населени места здравна помощ няма . Хората нямат достъп до лични лекари. Същото ще стане с читалищата. Поставяйки ги на едни високи изисквания да се спазват тези европейски изисквания, в които по принцип няма нищо лошо, те са приложими но за градове като София, Варна, Бургас. Дори и за Средец не са приложими в голямата си част. В община Средец има 13 читалища. С изключение на Средец и Дебелт, които са големите населени места нещата там са нормални  и на 100 % ще удовлетворят тези изисквания. А другите населени места?! Читалищата от Средец мога смело да заявя от името на всички тези читалища, благодарят на кмета на Община Средец Иван Жабов за общинското дофинансиране на тяхната дейност. Вече казах, че субсидията, която идва от Министерство на културата не стигат да се платят заплатите, които са на границата на минималните. За какво изискване за компютъризация се говори след като в голямата си степен  те нямат достъп до интернет. Някой сялзъл ли е по населените места да види каква е ситуацията. Че турският оператор е по-мощен и заглушава българските оператори, говоря за странджанските села.

Фокус: Какво прави НЧ „Пробуда- 1897“ за популяризирането на дейността на Софроний Врачански?

Петя Шиварова: Самото читалище и читалищните работници за сегашните народни будители, на които трябва да им се даде дължимото. В читалището пристигат хора, които са закърмени с българския дух и са хора – радетели на българщината и хора, които живеят в проблемите на местното население. Но там няма финансови облаги, въпреки че правят всичко възможно да запазят жив българския дух. Неслучайно голяма част от тях са насочени към съхранение на българския фолклор, защото той е етнодиференциращият белег, който ни отличава. Дори самата носия, която са носили дедите ни в миналото, като дори от самото облекло може да се разбере кой от кое населено място е. Читалището се е насочило към всички възрастови групи и реализираме дейности под различна форма като танцови или танцови състави, където хора като самодейци могат да изучават български танци. Това е много актуален начин за работа. С младежите работим както в сферата на фолклора, така и в сферата на екологията, защото за нас културното наследство е неделимо от природното наследство на Странджа. Деца, младежи, ученици и дори родители посещават клубна форма с насоченост за опасване на чистотата и съхраняването на биоразнообразието. Отделно библиотеката притежава отделни клубни форми, като при нас има отдел за възрастни и отдел за деца, като използваме интерактивни начини да запознаем по-малките с българските традиции и обичаи. Така те придобиват любов към книгата, която малко се позагуби в интернет времето. При нас акцентът в съхраняване на българската култура и традиция.

Силвия ДОНЧЕВА